Новини | Фотогалерии | Наблюдения | Предстоящи астрономически явления | Астрокалендари

 

По-нови снимки

  

АКТУАЛНА АСТРОНОМИЧЕСКА СНИМКА

 

 

В тази страница Ви представяме фотографии от актуални астрономически явления или на различни астрономически обекти, достъпни за наблюдение през текущия сезон. Снимките са заснети от наши професионални астрономи и от изтъкнати астрофотографи любители, с инструментите на обсерваторията или с лична техника. Представена е кратка информация за природата на самите обекти и за методите, по които са получени техните изображения.

 

 

 

21 септември 2017 г.

 

 

 

Стара Луна с пепеляво светене

Това е кадър на Луната, получен с 50/70 cm Шмит телескопа на НАО, 64 часа преди новолунието по време на пълното слънчево затъмнение на 21 август 2017 г. При посочване на изображението с мишката то се сменя с по-силно осветен кадър. В него частта от лунния диск, която не е обърната към Слънцето, е осветена от т. нар. "пепелява светлина".

Пепелявата светлина на Луната (earthshine / ashen glow) е слънчева светлина, отразена от земната повърхност върху тъмната страна на Луната и повторно отразена към Земята. Феноменът е обяснен за пръв път от Леонардо да Винчи в началото на 16 век. Пепелявата светлина е най-силна, когато Луната се наблюдава като тънък сърп, тъй като тогава Земята е обърната към Луната почти изцяло с осветената си част (Луната е приблизително между Земята и Слънцето). За наблюдението на феномена спомага и фактът, че близо до новолуние видимата страна на Луната е слабо осветена и контрастът с пепелявата светлина е по-благоприятен. Пепелявата светлина може да бъде използвана за определяне на отражателната способност на Земята, а от тук – за общата облачна покривка и за промените ѝ с времето.

 

Технически данни: 50/70 см Шмит телескоп на НАО, CCD-камера FLI  PL 16803, дата 19.08.2017 г.

 

Снимки: Кристина Кирова и Александър Куртенков.

 

 

 

22 август 2017 г.

 

 

Пълно слънчево затъмнение на 21 август 2017

Около половин милиард души станаха свидетели на слънчевото затъмнение през вчерашния ден, което се наблюдаваше като частично от североизточната част на Тихия океан, от цяла Северна Америка, от северната част на Южна Америка и от Атлантика. Пътят на пълната лунна сянка започна в северните части на Тихия океан в 19:48:36 ч. българско време, прекоси САЩ и по-точно – щатите Орегон, Айдахо, Уайоминг, Небраска, Канзас, Мисури, Илинойс, Кентъки, Тенеси, Джорджия, Северна Каролина и Южна Каролина, след което продължи през западните и централните части на Атлантическия океан. Най-продължителна пълна фаза бе наблюдавана от района на гр. Хопкинсвил в щата Кентъки (Hopkinsville, Kentucky) в 21:25:32 ч. българско време, с времетраене 2 минути и 40 секунди. Ширината на пътя на лунната сянка достигна близо 15 km. Пълното затъмнение завърши в Атлантика в 23:02:34 ч., а частичните фази – в 00:04:24 ч. вече на 22 август.

На снимката: слънчевата корона по време на пълната фаза на затъмнението от щата Орегон.

 

 Снимка: NASA.

 

 

 

20 август 2017 г.

 

 

Съединение на Венера с Луната

В последните часове на нощта на 18 срещу 19 август над източния хоризонт удобно се наблюдаваше видимо сближаване на Луната и планетата Венера. Те бяха на ъглово отстояние около 2.5°, а явлението се случи на фона на звездите от съзвездието Близнаци. Луната бе с 9% осветен диск – във вид на тънък сърп, а в окуляра на зрителна тръба Зорницата показваше своя 80% пълен диск. Във втората половина на август преди зазоряване в посока изток са вече добре видими някои зимни съзвездия, като Колар, Бик, Орион, Малко куче и др., които ни подсещат за наближаващия край на лятото. По-късно във вече настъпващата зора – около 05:30 ч. за София, при нисък хоризонт на югоизток може да се наблюдава хелиакален изгрев на звездата Сириус от съзвездието Голямо куче.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обектив fish-eye 8/3.5, експозиция 46 s при ISO 3200.

 

 Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

13 август 2017 г.

 

 

Персеиди 2017

В нощта на 12 срещу 13 август от 22 ч. до около 01 ч. официално време бе максимумът на метеорния поток Персеиди. Най-подходящото време за наблюдение на явлението от България бе малко след този интервал – във втората половина на нощта, когато радиантът на потока в съзвездието Персей се издига по-високо над източния хоризонт. За съжаление все още ярката Луна след пълнолунието на 7 август бе причина за повишената осветеност на небето, която затрудни желаещите да се насладят на красивото явление. Нощната гръмотевична буря, разразила се над някои райони от Западна България, отне възможността да се наблюдава небето от там.

Шансовете за наблюдения на метеори през това лято обаче не са приключили. Можем да изчакаме фазата на Луната да намалее и да излезем под открито небе около 18 – 20 август, когато освен завършващите Персеиди – активни до около 24 август, са действащи още метеорните потоци Северни делта-Аквариди, Южни йота-Аквариди, капа-Сигниди, Цефеиди, Ауригиди и др. Последните са слаби потоци – с по 3, 5 до 8 метеора на час, но тъй като се застъпват във времето, би следвало да могат да се наброят общо около 30 метеора за час, Метеорите на някои от тези потоци са бавни и ярки, което ги прави по-атрактивни.

На снимката: няколко метеора на фона на съзвездието Голяма мечка, повечето от които са Персеиди. Снимка от Северна Ирландия.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 70D, обектив Sigma 20 mm, f/1.8, композиция от няколко кадъра с експозиции по 10 и 15 s при ISO 800.

 

Снимки и цифрова обработка: Янина Тодорова Методиева, обсерватория Арма.

 

 

 

8 август 2017 г.

 

 

Частично лунно затъмнение на 7 август 2017

През изминалата нощ от почти цяла Европа, Азия, Африка, Австралия и части от Антарктика се наблюдаваше частично лунно затъмнение. То бе видимо от България почти веднага след изгрева на Луната (в 20:29 ч. за София), в разчистилото се небе след валежите късно след обяд над някои части от страната. Земната сянка се наблюдаваше в южната част на лунния диск. Максималната фаза на затъмнението настъпи в 21:20 ч. официално време, когато бе затъмнена близо една четвърт от Луната по диаметър. Краят на затъмнението от земната сянка бе в 22:18 ч., а до 23:51 ч. Луната напускаше земната полусянка.

Това лунно затъмнение бе своеобразен прелюд към най-забележителното астрономическо явление за 2017 г. – пълното слънчево затъмнение на 21 август, което ще се наблюдава от САЩ.

Следващото лунно затъмнение ще бъде на 31 януари 2018 г. То ще бъде пълно, но ще завърши при изгрева на Луната за България и няма да може да се наблюдава от нашата страна. Следващото лунно затъмнение, което ще може да се наблюдава от България е също пълно и ще бъде на 27 юли 2018 г.

 

Технически данни: Телеобектив 300 mm, f/8, фотоапарат Canon EOS 60D, експозиция 1/60 s при ISO 200.

 

 Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

1 април 2017 г.

 

 

20 години от преминаването на кометата Хейл-Боп

Тази пролет се навършват 20 години от най-впечатляващите моменти от шествието на една красива и ярка комета по небето, известна с името си Хейл-Боп – C/1995 O1 (Hale-Bopp). Любителите на звездното небе дълго ще помнят пролетта на 1997 г., когато тя бе видима вечер на северозапад. Тази комета бе открита около година и половина по-рано – на 23 юли 1995 г., от американските астрономи Alan Hale и Thomas Bopp. В края на зимата и през пролетта на 1997 г. тя се наблюдаваше отлично и остана ярка дълго време на небето. През февруари и в началото на март кометата бе видима над североизточния хоризонт рано сутрин, а по-късно през март, април и май тя се наблюдаваше веднага след свечеряване на северозапад-запад. Хейл-Боп остана в спомените на мнозина с пищната си двойна опашка – синкава плазмена и бледожълта прахова, ясно видими дори над ярките светлини на градовете. Кометата премина през перихелия си на 1 април 1997 г., на разстояние 136.732 млн. км от Слънцето (0.914 AU), а най-близо до Земята тя бе малко преди това – на 22 март, на разстояние 196.72 млн. км (1.315 AU).

На снимката: кометата C/1995 O1 (Hale-Bopp) видима между облаци във вечерния полумрак над гр. В. Преслав, 1 април 1997 г.

 

 Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

5 март 2017 г.

 

 

 

Разсеяният звезден куп „Ясли“ в съзвездието Рак

В началото на първите мартенски нощи на около 55° над югоизточния хоризонт с бинокъл можем да наблюдаваме красивият разсеян звезден куп M44, наричан „Яслите“ или „Кошерът“ в съзвездието Рак (Beehive Cluster, NGC 2632). Яркостта на купа е 3.7 mag, а видимият му диаметър е 95 дъгови минути, поради което в ясни и безлунни нощи можем да го забележим с невъоръжено око, ако сме далеч от градските светлини. Купът „Ясли“ е бил известен още в древността. Астрономът Хипарх (II в. пр. н. е.) е отбелязал този обект в своя звезден каталог като „мъглява звезда“. Клавдий Птолемей (II в. от н. е.) го описва в своя „Алмагест“ като една от 7-те мъглявини (видими с невъоръжено око). Една гръцка легенда свързва купа с двете видимо най-близки звезди от съзвездието Рак, наричани „Магаренцата“ – Asellus Borealis (γ Cnc) и Asellus Australis (δ Cnc). Ако посочите изображението с мишката ще видите техните означения. Разстоянието до купа е около 577 светлинни години, а предвид видимите му размери, реалният му диаметър в космическото пространство е близо 16 светлинни години.

Тъй като съзвездието Рак е слабо, желаещите да наблюдават купа могат да го открият, ориентирайки се по двете най-бляскави звезди от съседното съзвездие Близнаци – Кастор (α) и Полукс (β). Купът „Ясли“ се намира лесно ако нанесете мислено близо 2.5 пъти видимото разстояние между Кастор и Полукс в посока юг, като едновременно с това отклоните бинокъла немного вляво – към изток. Можете да използвате картата по-долу, показваща вида на звездното небе над южния хоризонт в началото на март, за времето около 1.5 часа след залез слънце (щракнете за да видите уголемената ѝ версия).

 

 

 

Технически данни: Телеобектив Pentacon 200/4 MC, фотоапарат Canon EOS 60D.

 

 Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН

 

 

 

3 декември 2016 г.

 

 

Съединение на Венера с Луната

Понякога астрономически явления достъпни за невъоръжено око се случват във време, в което вероятността да бъдат видяни от възможно повече хора е най-голяма – в началото на нощта. Такова явление бе тазвечерното съединение на Венера с Луната, което се наблюдаваше след 17:30 ч. над югозападния хоризонт. Младият лунен сърп бе видим на около 5° над Вечерницата. Наблюдавана през телескоп Венера бе със 68% осветен диск. Явлението можеше да се наблюдава съвсем удобно от горните етажи на жилищните сгради и от по-откритите места в градовете.

На 5 декември вечерта при ясно време Луната и Марс ще се наблюдават във видима близост, на фона на звездите от съзвездието Козирог.

На снимката: Луната, Венера и Марс над югозападния хоризонт тази вечер от гр. Смолян.

 

Технически данни: фотоапарат Panasonic Lumix DMC-LZ2.

 

Снимка: Теменужка Начева, Смолян.

 

 

 

15 ноември 2016 г.

 

 

Районът около мъглявината NGC 2170 в съзвездието Еднорог

Във втората половина на ноемврийските нощи вече са добре видими зимните съзвездия, а в тях с неголям телескоп могат да се фотографират много на брой звездни купове и мъглявини. На изток от красивото съзвездие Орион се намира изключително богата на мъглявини област от небето. Тя е близо до границата на т.нар. Примка на Бърнард (Barnard's Loop) и е един от най-богатите на цветове райони от цялото звездно небе. В дълго експонирани кадри се вижда красиво множество от отражателни мъглявини, прахови облаци и фини светещи ивици от йонизиран водород. Тези облаци от междузвезден газ и прах са част от гигантски молекулярен облак в съзвездието Еднорог, известен като Mon R2. В него под действието на гравитацията, облаците газ и прах се вплътняват и това води до формиране на нови звезди. Разстоянието до Mon R2 се оценява на около 2400 светлинни години.

На тази снимка се виждат няколко студени мъглявини от газ и прах, отразяващи светлината на близки звезди. Тези мъглявини са включени в каталога VdB (Van den Bergh). Ако посочите изображението с мишката ще видите означенията им, както и означенията на обекти включени в други каталози, като LBN (Lynds catalogue of Bright Nebulae), LDN (Lynds catalogue of Dark Nebulae), NGC (New General Catalogue) и звезди от SAO Star Catalog.

 

Технически данни: панорама от 4 изображения, ASA 12" Нютон-астрограф,  f/3.6, CCD-камера SBIG STL 11000M.

Експозиции и филтри: L – 17 кадъра x 10 мин. R – 12 кадъра x 10 мин. G – 12 кадъра x 10 мин. B – 12 кадъра x 10 мин. Общо време на експозиция за цялата мозайка: 2120 мин. (35 часа и 20 минути).

 

Снимки и цифрова обработка: Емил Иванов, Варна (обсерватория Ирида).

 

За повече информация вижте Каталози за звездни купове и мъглявини (List of Common Deep Sky Catalogs)

 

 

 

19 септември 2016 г.

 

 

Лунно затъмнение от полусянката на Земята на 16 септември 2016

Явлението бе видимо от Европа, Африка, Азия, Австралия, част от Антарктика, Индийския океан, по-голямата част от Атлантическия океан и западната част на Тихия океан. Началото на затъмнението бе в 19^h 54^m 40^s, а максималната му фаза – в 21^h 54^m 17^s, когато горната част на лунния диск бе с понижена яркост. Това обаче по-ефектно можеше да се регистрира фотографски, отколкото визуално. При лунните затъмнения от полусянката на Земята не се наблюдават частични и пълна фаза, поради което неосведомен наблюдател може дори да не забележи промяната във вида на лунния диск. Въпреки това явлението привлече вниманието на обществеността и мнозина посетиха астрономическите обсерватории в страната.

 

Повече за това затъмнение от Fred Espenak, NASA’s GSFC

 

 Снимка: Емил Иванов, Варна.

 

 

 

4 септември 2016 г.

 

 

Звездното небе в края на лятото

Във вече по-дългите нощи в началото на септември могат да се наблюдават голям брой звездни купове и мъглявини, тъй като освен летните и есенните съзвездия, в края на нощта са видими и някои от зимните съзвездия, също богати на такива обекти.

На снимката: куполът на двуметровият РКК-телескоп в НАО на фона на някои от есенните съзвездия. Вляво от купола се вижда двойният звезден куп в съзвездието Персей – NGC 869 и NGC 884, а над купола е галактиката M31 в съзвездието Андромеда. Тези и други ярки обекти лесно се регистрират в снимки, заснети дори със широкоъгълни фотографски обективи.

 

 Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

14 август 2016 г.

 

 

Луната и ярките планети в съзвездието Скорпион

В първата половина на нощта на 11 срещу 12 август Луната бе видимо близо до планетите Марс и Сатурн, на фона на звездите от съзвездията Везни и Скорпион. Яркостта на 60% осветеният лунен диск бе достатъчна за да попречи на наблюдението на метеорния поток Персеиди. По-късно през същата нощ над нашата страна започна да настъпва студен атмосферен фронт, който направи наблюденията невъзможни.

На снимката: Луната, Марс и Сатурн над скалният феномен „Окото“ в южната част на Шуменското плато. В далечината – светлините на гр. В. Преслав и на близки села. Ако посочите изображението с мишката ще видите имената и означенията на планетите, звездите и съзвездията.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

20 август 2016 г.

 

 

Болид от Персеиди

През 2016 г. максимумът на метеорния поток Персеиди бе на 12-и август в следобедните часове за нашата страна, а през първата половина на двете нощи преди и след него, ярката Луна бе над хоризонта. Очакваше се наблюденията да бъдат по-ефективни след лунния залез, но студеният атмосферен фронт, който тогава премина над страната, помрачи тези очаквания. По-удачно бе да се използват ясните нощи в седмицата преди датата на максимума, през които всички, останали под открито небе, можеха да видят голям брой метеори. Освен Персеиди, в това време от годината са активни метеорните потоци Алфа-Каприкорниди и Южни делта-Аквариди.

Участниците от ежегодно провежданата в НАО-Рожен Лятна лагер-школа по астрономия, организирана от НАОП "Джордано Бруно" – Димитровград, от АО към Младежки център Хасково и от Астроклуб "Хелиос" – Хасково, са имали невероятния шанс да видят и да фотографират ярък болид в нощта на 9-и срещу 10-и август. На снимката се вижда, че космическото тяло е завършило полета си с експлозия над северния хоризонт, на фона на звездите от съзвездието Дракон. Яркостта на огненото кълбо е била достатъчна за да се експонират осветените от него облаци, а тлеещата следа след болида се е наблюдавала в продължение на 5 – 10 секунди.

 

Още за тази снимка в Real Time Meteor Gallery.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 750D, обектив 18 mm, f/5.6. Експозиция 30 s при ISO 6400, 10.08.2016 г. в 00:06 UT.

 

Снимка: Виктория Мирчева, гр. Хасково.

 

 

 

23 юни 2016 г.

Видимост на планетите през пролетта и през лятото на 2016

 

През тази пролет имахме възможност да наблюдаваме ярките планети Юпитер – на югоизток в началото на мартенските нощи, Сатурн и Марс – ниско над южния хоризонт в края на нощта и Венера, която през март все още се наблюдаваше като Зорница. На 22 май Марс бе в противостояние, а на 7 юни Венера бе в най-отдалечената от нас точка от своята орбита – в горно съединение. Сатурн бе в противостояние няколко дни по-рано – на 3 юни. На 5 юни Меркурий се наблюдаваше възможно най-удобно рано сутрин – тогава той бе в максимална елонгация, на 24° западно от Слънцето.

Условията за наблюдение на ярките планети продължават да бъдат добри. В началото на тези нощи ниско на югозапад е добре видим Юпитер – в съзвездието Лъв. Около полунощ над южния хоризонт най-удобно се наблюдават Марс – в съзвездието Везни и Сатурн – в съзвездието Змиеносец. От около средата на юли отново ще започне да се наблюдава Венера, но вече като Вечерница. На 28 август вечерта ще бъдем свидетели на атрактивно съединение на Венера с Юпитер. Двете ярки планети ще бъдат на около 6′ една от друга. Явлението ще се наблюдава до около един час след залез слънце, много ниско над западния хоризонт.

Следват два нощни пейзажа с някои от тези планети. Ако посочите изображенията с мишката ще се появят имената на планетите, на съзвездията и на някои по-бляскави звезди.

 

 

 

Юпитер над гръмотевична буря

Яркостта на тази планета е достатъчна за да може да бъде забелязана дори ако прозира през облаци, като по време на тази буря над Варна.

 

Снимка: Емил Иванов 

 

 

 

Марс, Сатурн и Млечния път

Още след свечеряване Червената планета привлича погледа ниско на югоизток поради високата си яркост. Сега тя е в съзвездието Везни поради което изглежда, че е недалеч от ярката фигура на съзвездието Скорпион. Сатурн е в най-южната част на съзвездието Змиеносец, т.е. също е близо до Скорпион. Двете планети, заедно с видимо близките до тях ярки звезди, придават особено красив вид на тази част от небето.

На снимката: Марс и Сатурн над Драгоевската планина и язовир Пануца, община В. Преслав, 10 юни 2016 г.

 

Снимка: Пенчо Маркишки и Жечко Жеков.

 

За повече информация вижте карта на звездното небе за 4 юли 2016 (датата на новолунието), с разположението на Юпитер, Марс и Сатурн в началото на нощта – около 22^h 40^m.

 

 

 

 

10 май 2016 г.

Пасаж на Меркурий на 9 май 2016 г.

 

В следобедните часове на вчерашния ден от нашата страна бе наблюдавано преминаване на планетата Меркурий пред диска на Слънцето – явление, често наричано пасаж или транзит на Меркурий. Пасажът започна в 14^h 11^m 55^s за София и се наблюдаваше до залеза на Слънцето или по-скоро – докато разкъсаната облачност над страната позволи това. На следващите снимки Меркурий се вижда като малко тъмно кръгче (почти точка) близо до края на слънчевия диск, което нагледно ни показва разликата в мащабите на двете небесни тела. Меркурий има екваториален диаметър 4879.4 km (0.383 земни диаметъра), а слънчевият диаметър е 1 390 000 km (109 земни диаметъра). Вдясно и малко по-ниско се вижда слънчево петно, няколко пъти по-голямо от Меркурий.

Пасажите на Меркурий се случват в определени години, винаги около датите 8 май или 10 ноември, когато планетата преминава през т. нар. възли на орбитата си (вижте повече подробности). Ноемврийските пасажи се наблюдават през интервали от 7, 13 или 33 години, докато майските са по-рядко – през 13 или 33 години. При наслагването на двете серии във времето се получават по-къси интервали между тези явления, например следващият пасаж на Меркурий ще бъде само след 3.5 години – на 11 ноември 2019 г. От нашата страна той ще се наблюдава почти до половината от продължителността си, отново в следобедните часове – до залез слънце.

 

Като вътрешна планета Венера понякога също преминава пред слънчевия диск. Последният пасаж на Венера бе на 6 юни 2012 г. (вижте снимки от него), а следващият ще бъде на 11 декември 2117 г., но ще завърши с изгрева на Слънцето за наблюдател от нашата страна (т.е. няма да се наблюдава от България). Следващият пасаж на Венера, който ще може да се наблюдава от нашата страна, ще бъде на 8 декември 2125 г., с начало около 15^h 40^m официално време.

 

 

  

 

 

Момент от пасажа на Меркурий в 14^h 39^m 36^s официално време на 9 май 2016. Телеобектив Таир 3C 300/4.5 с телеконвертор 2x до еквивалентно фокусно разстояние 600 mm, алт-азимутално окачване.

Място: районът на Института по астрономия с НАО, БАН, гр. София.

 

Снимки: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

Пасажът на Меркурий от Armagh Observatory в Северна Ирландия – поглед през телескоп с Hα-филтър

 

Снимка: д-р Галин Борисов, Armagh Observatory, ИА с НАО при БАН.

 

 

Още за това явление

 

 

 

12 април 2016 г.

 

 

Кометата 252P/Linear, Марс и Сатурн над Рила планина

През първата половина на април в южната част на съзвездието Змиеносец могат да се наблюдават планетите Марс и Сатурн, а в източната част на същото съзвездие – кометата 252P/Linear. В началото на месеца кометата бе с яркост около 5.5 mag (видима звездна величина) и можеше удобно да се наблюдава с бинокъл над южния хоризонт, към края на нощта. Поради сравнително високата си яркост, кометата се регистрираше лесно на снимки, заснети с нормални или дори със широкоъгълни фотообективи – като на снимката по-горе. В момента 252P/Linear е с яркост около 6.5 mag.

Ако преместите показалеца на мишката върху изображението, ще видите имената на обектите в него.

 

Можете да видите кратко видео от автора, симулиращо движението на кометата 252P/Linear за време два месеца, на WEB-адрес https://www.youtube.com/watch?v=UKi0sobPGmg

 

Можете да разгледате и карта на видимите пътища на кометите 252P/Linear и C/2013 X1 (PanSTARRS), Втората комета ще се наблюдава към края на нощите през май и юни, ниско над югоизточния хоризонт.

 

Технически данни: фотоапарат Nikon D810, обектив Nikkor 14-24 f/2.8, снимка от х. Мусала на 2 април в 03:14 ч. официално време.

 

Снимка и цифрова обработка: Андрей Каменов, Варна.

 

 

 

6 февруари 2016 г.

 

 

Всички пет ярки планети от Слънчевата система видими едновременно

От началото на последната седмица на януари до около средата на февруари 2016, в края на нощите могат да се наблюдават едновременно всичките пет ярки планети от Слънчевата система – от Меркурий до Сатурн. Кулминацията на явлението ще бъде на 7 февруари рано сутринта, когато Меркурий ще бъде в т. нар. максимална елонгация (на най-голямо ъглово отстояние от Слънцето, 26^о западно), поради което изгревът му на тази дата ще подрани най-много преди слънчевия – с 1 час и 20 минути. При ясно време всеки излязъл под открито небе от около 06:30 ч. до развиделяване, ще може да види петте планети разположени както на снимката по-горе: Юпитер е най-яркият обект над югозападния хоризонт (най-вдясно на снимката), Марс се наблюдава почти право на юг, Сатурн е на югоизток, а видимо още по-вляво от него и много ниско до югоизточния хоризонт са Венера и Меркурий (вляво на снимката). В утрата на 6 и 7 февруари видимо близо до последните две планети ще бъде и тънкият сърп на Луната, наближаваща новолуние.

Този вид на утринното небе напомня за явление, популярно като „парад на планетите“, но в действителност в конфигурация близка до права линия в пространството реално са подредени само Меркурий, Венера, Земята, Сатурн и Плутон (последният също е в съзвездието Стрелец, както Венера и Меркурий). Планетите Марс, Юпитер, Уран и Нептун остават доста встрани, поради което може да се говори само за малък парад.

 

Вижте повече за това явление

 

Технически данни: Панорама от 4 кадъра, фотоапарат Nikon D810, обектив Nikkor 14-24 f/2.8, снимки при f 14 mm. Експозиции 30 s. при ISO 800, 06.02.2016 г.

 

Снимки и цифрова обработка: Андрей Каменов, Варна.

 

 

 

16 декември 2015 г.

Геминиди 2015 г.

 

Тази година максимумът на метеорния поток Геминиди бе в първата половина на нощта на 14 срещу 15 декември. Фактът, че небето над много райони от страната бе ясно, накара мнозина да излязат извън градовете въпреки студената зимна нощ, за да се полюбуват на природния феномен. Геминиди са активни от 4 до 17 декември, с максимум около 14 декември, когато в ясна и безлунна нощ могат да се наброят близо 120 метеора на час. Счита се, че потокът се поражда от частици (метеорни роеве), разпръснати в космическото пространство от астероида 3200 Фаетон.

 

 

 

Метеори от Геминиди на фона на съзвездието Дракон, заснети от района на параклиса над с. Падина, община Девня.

Фотоапарат Nikon D800, обектив Nikkor 14-24/2.8 при f 14 mm и f/4. Експозиция 15 s при ISO 3200.

Снимкa: Злати Димитров, гр. Шумен.

 

 

 

 

Метеор от Геминиди на фона на Млечния път в съзвездието Лебед, заснет от района на Коматинските скали.

Фотоапарат Nikon D7000,  обектив Sigma 18-50, f/2.8, експозиция 25 s при ISO 1000.

Снимкa: Николай Христов, Благоевград.

 

 

 

Ярък метеор от Геминиди заснет от района на с. Старцево, община Златоград.

Фотоапарат Canon 500D,  обектив с f 55 mm, експозиция 420 s при ISO 200.

Снимкa: Ивайло Бурдев.

 

 Вижте повече за този метеорен поток

 

 

 

5 ноември 2015 г.

Малък парад на планетите рано сутрин

 

В края на ясните нощи от средата на октомври до около 5 ноември можеше да се наблюдава малък парад на планетите Венера, Юпитер и Марс. В утрата около 16 октомври към тях за кратко се присъедини и Меркурий. Явлението бе достъпно за наблюдение с невъоръжено око над източния хоризонт от около 03 ч. до развиделяване. В утрата на 6-и и 7-ми ноември във видима близост до тези ярки планети ще се наблюдава изтъняващия сърп на Луната.

На снимките: планетния парад над светлините на гр. Шумен на 2 ноември преди зазоряване, заснет от Шуменското плато. Горе в средата е видим Юпитер, а под него са Венера и Марс на фона на съзвездието Лъв.

 

 

 

 

 

 Технически данни: фотоапарат Canon EOS 350D с обективи с F 17 и 29 mm. Експозиции 10 s при ISO 400.

 

Снимки: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

Юпитер и Венера в утринното небе над гр. Шумен, 29 октомври 2015 г. Снимки: д-р Борислав Борисов, Астрономически център към Шуменския университет.

 

 

Вижте повече за това явление

 

 

 

17 август 2015 г.

 

 

Болид от Персеиди 2015 над Голямата базилика в Плиска

Група фотографи от Варна и Шумен прекараха нощта на 12 срещу 13 август под открито небе в Голямата базилика в Плиска за да снимат звездното небе по време на максимума на метеорния поток Персеиди. В 04:18:47 ч. официално време (01:18:47 UT) над югозападния хоризонт бе заснет ярък метеор (болид), който остави тлееща следа след себе си. Ако посочите изображението с мишката ще видите увеличена частта от небето с болида и с означенията на видимо близките до него звезди. По тези звезди е възможно да се определи височината над хоризонта и азимута на метеора. Ако тези данни са известни и предвид обичайната височина, до която такива ярки метеори проникват в атмосферата – до около 80 km, лесно може да се изчисли над кой район от земната повърхност е летяло реално метеорното тяло. В случая това е район от Егейско море, на североизток от о-в Самотраки.

 

http://itouchmap.com/latlong.html

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 350D, обектив 8/3.5 fish-eye, експозиция 52 s. при ISO 1600.

 

Снимки: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

1 юли 2015 г.

 

 

Съединение на Юпитер и Венера

На 1 юли вечерта, там където метеорологичните условия позволиха, над западния хоризонт можеше да се наблюдава видимо сближаване на двете най-ярки планети Юпитер и Венера. От около 1 час след залез слънце тази небесна атракция вече бе достъпна с невъоръжено око. Точният момент на съединението по ректасцензия на двете планети настъпи в 14^h 18^m UT, когато Венера бе на 24 дъгови минути южно от Юпитер. В следващите няколко вечери може да бъде проследено видимото отдалечаване на двете небесни тела.

На снимката: Юпитер и Венера над операта в Сидни, Австралия (Sydney Opera House).

 

Повече за това явление

 

Снимка: Янина Тодорова Методиева, Armagh Observatory, Северна Ирландия

 

 

 

23 юни 2015 г.

 

 

Лятното небе от НАО

На 21 юни в 19^h 38^m започна астрономическото лято. Нощите в началото на лятото са най-късите в годината – от залеза до изгрева на Слънцето изминават едва 8 часа и 41 минути. През тях всеки познаващ звездното небе почти инстинктивно търси с поглед една атракция – най-ярките области на Млечния път. От около 1 час след полунощ до развиделяване, светлата ивица на нашата галактика е вече добре видима над южния хоризонт, по посока на съзвездията Скорпион, Стрелец, Щит и Змия. След това тя се проточва високо през Летния триъгълник и така придава характерния вид на лятното нощно небе.

На снимката: Млечният път над купола на 2-м RCC-телескоп на НАО-Рожен.

 

Технически данни: фотоапарат Nikon  D5100, обектив 18/3.5.

 

Снимка: Мирела Напетова, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

22 юни 2015 г.

 

 

 Луната, Венера и Юпитер на 19 юни в 21^h 46^m от Смолян

Когато в ограничен район от звездното небе има видимо сближаване на две или повече ярки небесни светила, това привлича погледа и придава атрактивен вид на съответната част от небето. Във вечерите на 19, 20 и 21 юни над западния хоризонт се наблюдаваха във видима близост младата Луна, Венера и Юпитер. Такива явления предоставят възможност на всеки, който желае да опознае небето, лесно да придобие представа как изглеждат ярките планети от Слънчевата система наблюдавани с невъоръжено око, с бинокъл или с телескоп. Другото удобство бе това, че явлението се случи в началото на нощта, когато най-голям брой любопитни хора могат да отправят поглед към него, без нужда от оставане до късно или от изискващото повече воля наблюдение рано преди изгрев.

Ако през вечерите до края на юни проследяваме двете ярки планети Юпитер и Венера, ще забележим, че те видимо се приближават. На 1 юли вечерта при ясно време ще може да се наблюдава тяхното съединение. Тогава Венера ще бъде на 24 дъгови минути южно от Юпитер. Повече за това явление можете да намерите тук.

 

Технически данни: фотоапарат Panasonic DMC-LZ 2, обектив LUMIX  6х оптично приближение.

 

Снимка: Теменужка Начева, НАОП-Смолян.

 

 

 

20 март 2015 г.

Частично за България слънчево затъмнение на 20 март 2015 г.

 

Въпреки валежите през вчерашния ден и очакваната от мнозина подобна прогноза за днес – 20 март, над някои части от страната облачността се разкъса и това позволи да бъде наблюдавано частично за България слънчево затъмнение. За София то започна в 10:42 ч. Максималната фаза настъпи в 11:49 ч., когато Луната бе закрила близо 53% от диска на Слънцето. Явлението завърши в 12:58 ч. Следват кадри заснети от района на Института по астрономия при БАН (София):

 

 

 

Затъмненото от лунния лимб Слънце с няколко слънчеви петна по повърхността му.

 

 

 

 

 

Затъмненото Слънце прозиращо през разкъсващите се облаци

 

 

Технически данни: фотоапарат Nikon  D5100, телеобектив Nikon AF-S Nikkor 70-200 f/2.8G ED VR II, слънчев филтър от алуминизирано фолио.

 

Снимки: Мирела Напетова и Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

Вижте още снимки от същите автори

 

Повече за това слънчево затъмнение

 

 

 

  По-стари снимки

 

 

Новини | Фотогалерии | Наблюдения | Предстоящи астрономически явления | Астрокалендари