ПО-ИНТЕРЕСНИ ПРЕДСТОЯЩИ АСТРОНОМИЧЕСКИ ЯВЛЕНИЯ
По подразбиране дадените тук моменти са в официално време, освен в случаите, в които изрично е указан друг тип време
Близки преминавания на астероиди покрай Земята (NASA)
Фази на Луната
Фаза |
Дата h m |
|
Първа четвърт |
7 декември 11:03 |
|
Пълнолуние |
14 декември 02:06 |
|
Последна четвърт |
21 декември 03:56 |
|
Новолуние |
28 декември 08:53 |
11 декември в 06h 40m – Меркурий в максимална елонгация, на 21° източно от Слънцето. На тази дата Меркурий ще залезе 1 час и 18 минути след Слънцето.
Тази година пълната Луна ще възпрепядства наблюденията по време на самия максимум, затова желаещите да наблюдават потока могат да използват последните безлунни часове на нощите преди максимума. Подходящи за целта са например последните нощи от предходната седмица (от около 8 до 11 декември). На тези дати съзвездието Близнаци, в което се намира радианта на потока, ще изгрява над североизточния хоризонт около 19 ч. В края на нощите същото съзвездие ще бъде на височина около 30° над западния хоризонт.
Втората половина на декември – кометата 45P/Honda-Mrkos-Pajdusakova ще може да се наблюдава с бинокъл в началото на нощите, много ниско над югозападния хоризонт, в съзвездието Козирог. Очакваната ѝ яркост тогава е около 7 mag. Тази комета е открита на 3 декември 1948 г. и носи имената на японският астроном Минору Хонда (Minoru Honda), на чешкият астроном Антонин Мркос (Antonín Mrkos) и на словашката астрономка Людмила Пайдушакова (Ľudmila Pajdušáková). 45P е късопериодична комета – с период около 5.25 години. Диаметърът на нейното ядро се оценява на около 1 km. Кометата ще премине през перихелия си около 04 ч. на 31-ви декември 2016 г., на разстояние около 79.67 млн. km от Слънцето. През февруари 2017 г. 45P/Honda-Mrkos-Pajdusakova ще се наблюдава в утринна видимост над източния хоризонт, в съзвездието Херкулес.
Небето над югозападния хоризонт на 13 декември 2016 вечерта с видимия път на кометата 45P/Honda-Mrkos-Pajdusakova до началото на февруари 2017 г. Указаните позиции на кометата са през 5 денонощия
21 декември в 12h 44m – начало на астрономическата зима. Слънцето е в точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. Най-късият ден в годината, с продължителност 9 часа и 2 минути.
Фази на Луната
Фаза |
Дата h m |
|
Първа четвърт |
7 ноември 21:51 |
|
Пълнолуние |
14 ноември 15:52 * |
|
Последна четвърт |
21 ноември 10:33 |
|
Новолуние |
29 ноември 14:18 |
* Пълнолунието на 14 ноември в 15h 52m е близко по време с момента на преминаването на Луната през перигея на нейната орбита (в 13h 24m на същата дата, на разстояние 356 511 km от Земята). Това явление е популярно като Супер Луна или Суперлуние.
Тази година Луната (3 дни след пълнолуние) ще възпрепядства наблюденията по време на максимума.
Фази на Луната
Фаза |
Дата h m |
|
Новолуние |
1 октомври 03:11 |
|
Първа четвърт |
9 октомври 07:33 |
|
Пълнолуние |
16 октомври 07:23 |
|
Последна четвърт |
22 октомври 22:14 |
|
Новолуние |
30 октомври 19:38 |
9 октомври – максимум на метеорния поток Дракониди (DRA). Дракониди са активни в периода 6 – 10 октомври. ZHR е вариращо. Метеорите от този поток са бавни, червеникави. През 2012 г. бе наблюдавана изненадващо висока активност от близо 600 метеора за час. Родителско тяло: кометата 21P/Giacobini-Zinner /Джакобини-Цинер/ с период 6.59 г. Тази година Най-удобното време за наблюдение е във втората половина на нощите около 9 октомври, когато Луната (първа четвърт) няма да пречи.
10 октомври – максимум на метеорния поток Южни Тауриди (STA) с около 5 метеора на час. Най-удобното време за наблюдение е във втората половина на нощите около 10 октомври, когато Луната няма да пречи.
11 октомври в 07h 18m – съединение по ректасцензия на Меркурий с Юпитер на ъглово отстояние 0.9° (Меркурий на 0.9° северно от Юпитер). От нашата страна явлението ще се наблюдава рано сутринта на същата дата, но трудно – ниско над източния хоризонт. Двете планети ще изгреят около 1 час преди Слънцето (в 06h 36m за София).
30 октомври (неделя) в 04h 00m – преминаване към зимно часово време, превъртаме стрелките на часовниците с 1 час назад.
30 октомври в 10h 25m – съединение по ректасцензия на Венера със Сатурн на ъглово отстояние 3° (Венера на 3° южно от Сатурн). От нашата страна явлението ще се наблюдава вечерта на същата дата (до около 19h за София), ниско над югозападния хоризонт, в съзвездието Змиеносец.
Фази на Луната
Фаза |
Дата h m |
|
Новолуние |
1 септември 12:03 |
|
Първа четвърт |
9 септември 14:49 |
|
Пълнолуние |
16 септември 22:05 |
|
Последна четвърт |
23 септември 12:56 |
1 септември в 09h 13m 08s – начало на пръстеновидно слънчево затъмнение (няма да се наблюдава от България).
Затъмнението ще се наблюдава от югоизточната част на Атлантическия океан, по-голямата част от Африка и Индийския океан.
Пръстеновидното затъмнение ще се наблюдава от югоизточната част на Атлантическия океан, Централна Африка, о-в Мадагаскар и югозападната част на Индийския океан.
Характерни моменти от явлението в официално време:
Начало на частичното затъмнение: 09h 13m 08s
Начало на пръстеновидното затъмнение: 10h 17m 50s
Максимална фаза: 12h 06m 54s
Край на пръстеновидното затъмнение: 13h 55m 54s
Край на частичното затъмнение: 15h 00m 41s
Максимална фаза на затъмнението: 0.974.
Карта за явлението от Fred Espenak, NASA’s GSFC
16 септември в 19h 54m 40s – начало на лунно затъмнение от полусянката на Земята (ще се наблюдава от България)
Затъмнението ще бъде видимо от Европа, Африка, Азия, Австралия, Антарктика, Индийския океан, по-голямата част от Атлантическия океан и западната част на Тихия океан.
За разлика от частичните и от пълните лунни затъмнения, при които се наблюдават частични респ. пълна фаза, затъмненията от полусянката на Земята водят до незначително понижаване на яркостта на лунния диск, а понякога – до лекото му оцветяване в различни нюанси. Възможно е също единият край на лунния диск да посивее. Всички тези ефекти обаче са трудно забележими за обикновен наблюдател и затова нерядко лунните затъмнения от земната полусянка са повод за разочарования, след неоснователно очакване за атрактивно явление.
Характерни моменти от явлението в официално време:
Начало на затъмнението: 19h 54m 40s
Максимална фаза: 21h 54m 17s
Край на затъмнението: 23h 53m 57s
Продължителност на явлението: 3 часа, 59 минути и 16 секунди.
Карта за явлението от Fred Espenak, NASA’s GSFC
22 септември в 17h 21m – начало на астрономическата есен, есенно равноденствие.
28 септември в 22h 30m – Меркурий в максимална елонгация, на 18° западно от Слънцето.
На тази и на следващата дата Меркурий ще изгрява близо 1 час и 30 минути преди изгрев слънце – добри условия з неговото наблюдение рано преди зазоряване.
Фази на Луната
Фаза |
Дата h m |
|
Новолуние |
2 август 23:44 |
|
Първа четвърт |
10 август 21:21 |
|
Пълнолуние |
18 август 12:26 |
|
Последна четвърт |
25 август 06:41 |
6 август в 06h 30m – съединение на Луната с Юпитер на 0.2°N (Юпитер на 0.2° северно от Луната). От нашата страна във вечерите на 5-и и на 6-и август ще може да се наблюдава видимо сближаване на Луната, Юпитер, Венера и Меркурий, които ще изглеждат разположени в почти права линия. Тази небесна атракция ще бъде видима за кратко – до около 1 час след залез слънце, ниско над западния хоризонт. На 5 август вечерта Луната ще бъде с 9% осветен диск, а на 6 август – с 15% осветен диск. На 5 август Слънцето ще залезе в 20h 42m за София.
Венера, Меркурий, Луната, Юпитер, Марс и Сатурн на 5 август вечерта в сиянието на залеза
12 август от около 16h 00m до около 18h 30m – максимум на метеорния поток Персеиди (PER):
Потокът е активен от 17 юли до 24 август. За 2016 г. Международната метеорна организация (IMO) предвижда зенитното часово число (Zenithal Hourly Rate – ZHR) да бъде около 150 метеора на час, за разлика от обичайните близо 100 метеора на час за минали години. Метеорите от потока Персеиди са бързи и бели на цвят. Те навлизат в земната атмосфера със скорост около 60 km/s.
Еклиптична дължина на Слънцето (λ сл.) по време на максимума: 140.0° – 140.1°.
Родителско тяло на потока: кометата 109P/Swift-Tuttle /Суифт-Тътл/ с период около 130 г. Последното преминаване на тази комета през нейния перихелий е било на 11 декември 1992 г.
За България най-подходящото време за наблюдение (най-близко до максимума и съобразено със залеза на Луната) ще бъде втората половина на нощите на 11 срещу 12 и на 12 срещу 13 август.
В нощта на 11 срещу 12 август Луната ще залезе в 01h 09m за София, със 61% осветен диск (до тогава ще се наблюдава съединение на Луната с Марс).
В нощта на 12 срещу 13 август Луната ще залезе в 01h 49m за София, със 70% осветен диск.
На 13 август Слънцето ще изгрее в 06h 12m за Варна и в 06h 31m за София.
Небето над източния хоризонт в края на нощта на 13 август 2016 – около 1 час и 15 минути преди изгрев слънце (около 05h 15m за София). Отбелязан е радианта на метеорния поток Персеиди по време на неговия максимум
17 август в 00h 25m – Меркурий в максимална елонгация на 27° източно от Слънцето. На тази дата планетата ще залезе 52 минути след залез слънце. Венера и Юпитер ще се наблюдават видимо близо до Меркурий.
28 август в 00h 50m – съединение на Венера с Юпитер на 0.1°N (Венера на ~6′ северно от Юпитер). От нашата страна явлението ще се наблюдава на 27 август вечерта, в краткия период от около 30 минути до около 1 час след залез слънце. Тогава двете планети ще бъдат видими на ъглово отстояние 12′ една от друга, много ниско над западния хоризонт. На 27 август Слънцето ще залезе в 20h 09m за София.
Желаещите да наблюдават явлението трябва да потърсят място с нисък хоризонт в посока запад. С помощта на бинокъл двете планети ще могат да бъдат забелязани по-рано в сиянието след залеза. Немного южно от Юпитер и Венера ще бъде видим Меркурий.
Съединението на Венера с Юпитер на 27 август вечерта в сиянието на залеза (за наблюдател от София). Поради малкото ъглово отстояние между двете планети от около 6′, при този мащаб те се изобразяват сляти в един обект, видим ниско над западния хоризонт. Меркурий ще се наблюдава по-трудно в същия район на небето
Венера, Юпитер и Галилеевите спътници на 27 август 2016 вечерта – поглед в окуляра на телескоп при увеличение около 120x, с поле 0.6°. Тогава двете планети ще бъдат на ъглово отстояние 12′. Симулацията е без обръщане на образа.
Фази на Луната
Фаза |
Дата h m |
|
Новолуние |
4 юли 14:01 |
|
Първа четвърт |
12 юли 03:52 |
|
Пълнолуние |
20 юли 20:57 |
|
Последна четвърт |
27 юли 02:00 |
Видимост на ярките планети: През юли условията за наблюдение на ярките планети ще продължат да бъдат добри. В началото на нощите ниско на югозапад ще бъде добре видим Юпитер – в съзвездието Лъв. Около полунощ над южния хоризонт най-удобно ще се наблюдават Марс – в съзвездието Везни и Сатурн – в съзвездието Змиеносец. От около средата на юли ще започне да се наблюдава Венера като Вечерница, отначало – много ниско над западния хоризонт след залез слънце.
Вид на небето над южния хоризонт на 4 юли 2016 (датата на новолунието) веднага след свечераване, с положенията на планетите Юпитер, Марс и Сатурн
4 юли в 19h – Земята е в афелий (най-далеч от Слънцето).
9 юли в 13h 12m – съединение на Юпитер с Луната на 0.9°N (Юпитер на 0.9° северно от Луната). От нашата страна явлението ще се наблюдава веднага след свечеряване (около 22h 30m) над югозападния хоризонт в съзвездието Лъв. Тогава Луната ще бъде с 29% осветен диск.
16 юли в 20h 42m – съединение на Меркурий с Венера на 0.5°N (Меркурий на 0.5° северно от Венера). На тази дата залезът на двете планети ще настъпи около 40 минути след залеза на Слънцето, поради което явлението ще се наблюдава трудно. Препоръчително е избор на наблюдателно място с нисък хоризонт в посока запад. Желаещите да наблюдават явлението могат да използват бинокъл за да открият двете планети възможно по-рано в сиянието след залеза.
В нощта на 29 срещу 30 юли – максимум на метеорния поток Южни делта-Аквариди (SDA) с около 16 бавни жълтеникави метеора на час (ZHR = 16). Потокът е активен в периода 12 юли – 23 август.
Също в нощта на 29 срещу 30 юли – максимум на метеорния поток алфа-Каприкорниди (CAP) с около 5 бавни жълтеникави метеора на час, понякога болиди (ZHR = 5). Потокът е активен в периода 3 юли – 15 август.
И двата потока ще могат да се наблюдават във втората половина на нощите около датата на максимумите си. На 30 юли Луната ще изгрее в 02h 54m (за София) с 18% осветен диск.
Фази на Луната
Фаза |
Дата h m |
|
Новолуние |
5 юни 06:00 |
|
Първа четвърт |
12 юни 11:10 |
|
Пълнолуние |
20 юни 14:02 |
|
Последна четвърт |
27 юни 21:19 |
Кометата C/2013 X1 (PanSTARRS) вече се наблюдава значително по-удобно – в края на първите юнски нощи (до около 04h 20m) тя ще бъде на височина около 16° над югоизточния хоризонт, в съзвездието Водолей. Нейната яркост в началото на месеца е около 6.7 mag и ще продължи да нараства. На 7 юни C/2013 X1 ще навлезе в съзвездието Южна риба. Нощите след 5 юни ще бъдат най-подходящи за наблюдение на кометата, тъй като на 5 юни в 06h 00m Луната ще бъде в новолуние.
Вид на небето над южния хооризонт в 04h 20m на 1 юни 2016 г. с положенията на планетите Марс и Сатурн тогава, както и с видимият път на кометата C/2013 X1 (PanSTARRS). За кометата означенията са във формат месец-дата (mm-dd), като отбелязаните ѝ позиции са валидни за 04h 20m официално време на указаните дати
3 юни в 09h 40m – Сатурн в противостояние (опозиция). Това е най-удобният момент през годината за наблюдения на планетата с пръстените, която на тази дата ще бъде на разстояние от Земята 9.0149 AU или около 1.3486 млрд. km. Планетата ще бъде с яркост 0.0 mag и с ъглов диаметър 18.5″.
5 юни в 11h 42m – Меркурий в максимална елонгация на 24° западно от Слънцето. На тази дата той ще изгрее един час преди Слънцето.
7 юни в 00h 54m – Венера в горно съединение (не се наблюдава).
21 юни в 01h 34m – начало на астрономическото лято.
27 юни около 03h – максимум на метеорния поток Юнски Боотиди (JBO), с активност от 0 до над 100 метеора на час (варираща активност). Потокът е активен в периода 22 юни – 2 юли. Родителско тяло: кометата 7P/Pons-Winnecke с период ~6 години.
Фази на Луната
Фаза |
Дата h m |
|
Новолуние |
6 май 22:30 |
|
Първа четвърт |
13 май 20:02 |
|
Пълнолуние |
22 май 00:14 |
|
Последна четвърт |
29 май 15:12 |
9 май – пасаж (транзит) на Меркурий. В следобедните часове на 9 май от нашата страна ще може да се наблюдава преминаване на планетата Меркурий пред слънчевия диск. Явлението ще започне от 14h 11m 55s за София и ще се наблюдава до залеза на Слънцето в 20h 36m. За Варна залезът на Слънцето ще настъпи 17 минути по-рано – в 20h 19m.
Внимание, опасност за зрението! Обективите на оптичните уреди, използвани за наблюдение на Слънцето, задължително трябва да бъдат защитени със специални слънчеви филтри! Не използвайте бинокли или телескопи без такива филтри!
Вижте статията посветена на това явление.
По-ярки комети: Във втората половина на нощите през май ще могат да се наблюдават кометите C/2013 X1 (PanSTARRS) – в съзвездието Водолей и вече доста по-слабата 252P/Linear, която ще бъде все още в границите на съзвездието Змиеносец.
Първата комета C/2013 X1 ще бъде достъпна с бинокъл ниско над югоизточния хоризонт в края на нощите. Опити за нейното наблюдение е препоръчително да се направят около 6 май, тъй като на тази дата ще бъде новолунието. Тази комета премина през перихелия си на 20 април т.г. и вече се отдалечава от Слънцето, като изгревът ѝ ще подранява все повече преди утрото.
Видимите пътища на кометите 252P/Linear и C/2013 X1 (PanSTARRS) от 06 април 2016 г. Означенията са във формат месец-дата (mm-dd), като отбелязаните позиции на кометите са валидни за 04h 00m официално време на указаните дати
22 май в 14h 18m – Марс в противостояние (опозиция). Това е най-удобният момент през годината за наблюдения на Червената планета, кояато на тази дата ще бъде на разстояние от Земята 0.5101 AU или около 76.3 млн. km. Планетата ще бъде с яркост –2.1 mag и с ъглов диаметър 18.3″.
Фази на Луната
Фаза |
Дата h m |
|
Новолуние |
7 април 14:24 |
|
Първа четвърт |
14 април 06:59 |
|
Пълнолуние |
22 април 08:24 |
|
Последна четвърт |
30 април 06:29 |
По-ярки комети: Във втората половина на нощите през април ще може да се наблюдава кометата 252P/Linear в съзвездието Змиеносец. 1Около 24 април тази комета ще бъде с яркост 8 mag (видима звездна величина) – ще б1ъде достъпна към края на нощта с бинокъл, ниско над хоризонта в посока югоизток-юг. Почти пълната Луна тогава обаче ще възпрепядства откриването ѝ. 252P/Linear премина през перихелия си на 15 март 2016 г.
Фази на Луната
Фаза |
Дата h m |
|
Последна четвърт |
2 март 01:11 |
|
Новолуние |
9 март 03:55 |
|
Първа четвърт |
15 март 19:03 |
|
Пълнолуние |
23 март 14:01 |
|
Последна четвърт |
31 март 18:17 |
През март ще има две затъмнения – пълно слънчево затъмнение на 9 март и лунно затъмнение от полусянката на Земята на 23 март. От тях обаче нито едно няма да се наблюдава от България.
9 март – пълно слънчево затъмение:
Явлението ше се наблюдава от Югоизточна Азия, Япония, Индонезия, Австралия и целия Тихи океан. Ивицата на пълното затъмнение (пътя на пълната лунна сянка) ще премине през островите от Малайския архипелаг Суматра, Борнео и Сулавеси. След това тя ще продължи през северната част на Тихия океан.
Затъмнението ще се случи след полунощ българско време.
Характерни моменти от явлението в официално време:
Начало на частичните фази: 01:19:20 ч,
Начало на пълната фаза: 02:15:57 ч.
Момент на максималната фаза: 03:57:12 ч.
Край на пълната фаза: 05:38:21 ч.
Край на частичните фази: 06:34:55 ч.
Максимална фаза на затъмнението: 1.04.
Ивицата на пълната сянка ще достигне ширина 155.1 km. Най-добре пълната фаза ще се наблюдава от място в Тихия океан с географски координати 10° 04′ N и 148° 42′ E. Наблюдавана от там, пълната фаза ще бъде с продължителност 4 минути и 9.5 секунди.
Карта за явлението от Фред Еспенак (Fred Espenak, NASA’s GSFC)
20 март в 06:30 ч. – начало на астрономическата пролет, пролетно равноденствие.
23 март – лунно затъмнение от полусянката на Земята:
Явлението ще е достъпно за наблюдение от Азия (без най-западните ѝ части), Австралия, Тихия океан, Северна Америка (без най-източните ѝ части) и западната половина на Южна Америка.
За разлика от частичните и от пълните лунни затъмнения, при които се наблюдават частични респ. пълна фаза, затъмненията от полусянката на Земята водят до незначително понижаване на яркостта на лунния диск, а понякога – до лекото му оцветяване в различни нюанси. Възможно е също единият край на лунния диск да посивее. Всички тези ефекти обаче са трудно забележими за обикновен наблюдател и затова нерядко лунните затъмнения от земната полусянка са повод за разочарования, след неоснователно очакване за атрактивно явление.
Характерни моменти от затъмнението в официално време:
Начало на затъмнението: 11:39:29 ч.
Максимална фаза: 13:47:12 ч.
Край на затъмнението: 15:54:50 ч.
Карта за явлението от Фред Еспенак (Fred Espenak, NASA’s GSFC)
27 март в 03:00 ч. – преминаване към лятно часово време. Ще превъртим стрелките на часовниците си с един час напред.
Фази на Луната
Фаза |
Дата h m |
|
Последна четвърт |
1 февруари 05:28 |
|
Новолуние |
8 февруари 16:39 |
|
Първа четвърт |
15 февруари 09:46 |
|
Пълнолуние |
22 февруари 20:20 |
В края на нощите от около 25 януари до средата на февруари – Меркурий, Венера, Сатурн, Марс и Юпитер ще бъдат видими едновременно.
На картата по-долу е представено разположението на ярките планети в края на последните януарски нощи, както ще изглеждат наблюдавани с невъоръжено око около 06h 45m (за София). Видимите премествания на планетите в продължение на няколко нощи не са големи (с изключения на Меркурий и на Венера), така че картата ще остане достатъчно реалистична до началото на февруари.
Юпитер ще бъде най-яркият обект на югозапад и ще се открива лесно в съзвездието Лъв. Марс ще е почти право на юг - между фигурите на съзвездията Дева и Везни. Сатурн се движи бавно в южната част на съзвездието Змиеносец. Венера ще изгрява около 06h 00m, като до зазоряване ще се издига немного над югоизточния хоризонт. Меркурии ще бъде в максимална западна елонгация на 7 февруари и в утрата около тази дата ще изгрява около 06h 15m. Ще се наблюдава много ниско на югоизток. Пак тогава, видимо близко до него ще бъдат Венера и Луната. Последната ще бъде с 2% осветен диск – тънък сърп преди новолуние. На предната сутрин – 6 февруари Луната ще бъде в съединение с Венера, т.е. ще се наблюдава видимо близо до двете планети.
Разположение на 5-те ярки планети покрай еклиптиката в края на последните януарски нощи – около 06h 45m за наблюдаел от София
Видимост на ярките тела от Слънчевата система на 7 февруари 2016 – датата на максималната елонгация на Меркурий
Разположение на планетите от Меркурий до Марс на 7 февруари 2016. Не всички от тези планети са в конфигурация близка до права линия (Марс остава встрани) и линията не минава през Слънцето
Разположение на планетите от Марс до Плутон на 7 февруари 2016. От тази и от по-горната фигура се вижда, че в конфигурация близка до права линия се подреждат Меркурий, Венера, Земя, Сатурн и Плутон, но Юпитер, Марс, Уран и Нептун остават встрани
Януари 2016
Фази на Луната
Фаза |
Дата h m |
|
Последна четвърт |
2 януари 07:30 |
|
Новолуние |
10 януари 03:31 |
|
Първа четвърт |
17 януари 01:26 |
|
Пълнолуние |
24 януари 03:46 |
Кометата C/2013 US10 (Catalina):
От нашите географски ширини тази комета се наблюдава от края на ноември 2015 г. В началото на януари 2016 тя ще изгрява около 1 час след полунощ. В новогодишната нощ US10 (Catalina) ще бъде видимо много близо до звездата Арктур – α от съзвездието Воловар. Това е удобен ориентир за бързото ѝ откриване с бинокъл. Най-близо до Земята C/2013 US10 ще премине на 17 януари – на разстояние около 108.4 млн. km. Очакваната яркост на кометата тогава е около 5.5 mag (видима звездна величина). Тъй като яркостта на US10 (Catalina) през януари ще е твърде близка до предела на възможностите за наблюдения с невъоръжено око, ще е нужно използването на бинокъл или на малък телескоп.
Актуални и по-стари фотографии на C/2013 US10 (Catalina) могат да бъдат разгледани на адрес http://www.aerith.net/comet/catalog/2013US10/pictures.html
Небето над североизточния хоризонт на 1 януари около 01h 30m и еидимия път на кометата C/2013 US10 (Catalina) от началото на януари до 22 февруари 2016.(отбелязаните позиции на кометата са за 01h 30m след полунощ на указаните дати).
На 4 януари около 10h – максимум на метеорния поток Квадрантиди (QUA):
От нашата страна явлението ше може да се наблюдава до зазоряване на 4 януари – до около 06h 30m. Луната ще изгрее в 02h 14m (за София) с 34% осветен диск и до известна степен ще възпрепядства наблюденията. Принципно ако максимумът на потока се случи в безлунна нощ, за 1 час могат да бъдат наброени близо 120 метеора. Радиантът на потока се намира между фигурите на съзвездията Воловар, Херкулес и Дракон, където е било вече несъществуващото съзвездие Квадрант (Quadrans Muralis). На 4 януари Слънцето ще изгрее за София в 07h 57m.
Родителското тяло на потока е кометата 96P/Machholz 1 с период 5.2 г. Скорошни фотографски и радарни наблюдения обаче показват, че в периода на активност на потока се наблюдава втора, млада компонента (съществуваща от около 200 години), koqto e активна само за интервал от няколко часа. За родителско тяло на същата се сочи астероидът 2003 EH1. За повече информация можете да разгледате новата статия “On the age and formation mechanism of the core of the Quadrantid meteoroid stream” на авторски еки от Катедрата по физика и астрономия към университета в Западен Онтарио, Канада (първият автор Абедин Абедин е бивш докторант в Института по астрономия с НАО при БАН).
9 януари от 05h 15m до развиделяване – съединение на Венера със Сатурн на ъглово отстояние 5′:
Това уникално видимо сближаване на двете ярки планети ще позволи те да бъдат наблюдавани едновременно в окуляра на телескоп с увеличение 300 пъти или повече – ако се използва широкоъгълен окуляр. На 9 януари двете планети ще изгреят в 05h 15m (за София) и ще се наблюдават до развиделяване. На същата дата Слънцето ще изгрее в 07h 57m (за София). По време на съединението Сатурн ще бъде с яркост 0.5 mag и с ъглов диаметър 15.4″. Венера ще бъде с яркост –4.0 mag, с ъглов диаметър 13.8″ и със 79 % осветен диск. Явлението ще се наблюдава ниско над югоизточния хоризонт, в южната част на съзвездието Змиеносец. Част от ярката фигура на съзвездието Скорпион ще се вижда вдясно от двете планети.
Съединението на Венера със Сатурн (Венера на 5′ северно от Сатурн) на 9 януари 2016 – симулация на явлението, както ще изглежда с невъоръжено око около 1 час и 10 минути преди изгрев слънце (около 06h 50m за София). Поради малкото ъглово отстояние между планетите, те едва ще се различават като два отделни обекта
Венера и Сатурн на 5′ една от друга в окуляра на телескоп с поле 0.125о, при голямо увеличение
Текст и фигури: П. Маркишки
Данни и прогнози за слънчевата активност и геомагнитните бури
Национален институт по геофизика, геодезия и география
(Прогноза за Kp-индекса за 6 часа напред)
NOAA Space Weather Prediction Center (SWPC)
(Геомагнитна активност – 3 дневна прогноза)
Solar and Heliospheric Observatory (SOHO)
Lockheed Martin Solar and Astrophysics Laboratory
Integrated Space Weather Analysis System
Solar Influences Data Analysis Center (SIDC)
Current Solar Activity and Heliospheric Solar Energetic Particle Conditions
(Прогнози за космическото време)
IPS Real-Time Space Weather Status