ПО-ИНТЕРЕСНИ ПРЕДСТОЯЩИ АСТРОНОМИЧЕСКИ ЯВЛЕНИЯ

 

 

По подразбиране дадените тук моменти са в официално време, освен в случаите, в които изрично е указан друг тип време

 

Близки преминавания на астероиди покрай Земята (NASA)

 

 

Декември 2016

 

Фази на Луната

 

Фаза		Дата          h  m
	Първа четвърт	7 декември 11:03
	Пълнолуние	14 декември 02:06
	Последна четвърт	21 декември 03:56
	Новолуние	28 декември 08:53

 

 

11 декември в 06^h 40^m – Меркурий в максимална елонгация, на 21° източно от Слънцето. На тази дата Меркурий ще залезе 1 час и 18 минути след Слънцето.

 

14 декември около 02^h – максимум на метеорния поток Геминиди (GEM), с около 120 бързи метеора на час. Геминиди са активни в периода 4 – 17 декември. Родителско тяло: астероидът 3200 Phaethon /Фаетон/.

Тази година пълната Луна ще възпрепядства наблюденията по време на самия максимум, затова желаещите да наблюдават потока могат да използват последните безлунни часове на нощите преди максимума. Подходящи за целта са например последните нощи от предходната седмица (от около 8 до 11 декември). На тези дати съзвездието Близнаци, в което се намира радианта на потока, ще изгрява над североизточния хоризонт около 19 ч. В края на нощите същото съзвездие ще бъде на височина около 30° над западния хоризонт.

 

Втората половина на декември – кометата 45P/Honda-Mrkos-Pajdusakova ще може да се наблюдава с бинокъл в началото на нощите, много ниско над югозападния хоризонт, в съзвездието Козирог. Очакваната ѝ яркост тогава е около 7 mag. Тази комета е открита на 3 декември 1948 г. и носи имената на японският астроном Минору Хонда (Minoru Honda), на чешкият астроном Антонин Мркос (Antonín Mrkos) и на словашката астрономка Людмила Пайдушакова (Ľudmila Pajdušáková). 45P е късопериодична комета – с период около 5.25 години. Диаметърът на нейното ядро се оценява на около 1 km. Кометата ще премине през перихелия си около 04 ч. на 31-ви декември 2016 г., на разстояние около 79.67 млн. km от Слънцето. През февруари 2017 г. 45P/Honda-Mrkos-Pajdusakova ще се наблюдава в утринна видимост над източния хоризонт, в съзвездието Херкулес.

 

 

Небето над югозападния хоризонт на 13 декември 2016 вечерта с видимия път на кометата 45P/Honda-Mrkos-Pajdusakova до началото на февруари 2017 г. Указаните позиции на кометата са през 5 денонощия

 

21 декември в 12^h 44^m – начало на астрономическата зима. Слънцето е в точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. Най-късият ден в годината, с продължителност 9 часа и 2 минути.

 

22 декември около 11^h – максимум на метеорния поток Урсиди (URS) с около 10 метеора на час. Урсиди са активни в периода 17 – 26 декември. Родителско тяло: кометата 12P/Pons-Brooks с период около 70.7 години. За нашата страна най-подходящото време за наблюдение на потока е през първата половина на нощите на 21 срещу 22 и на 22 срещу 23 декември, когато Луната няма да възпрепятства наблюденията.

 

 

 

Ноември 2016

 

Фази на Луната

 

Фаза		Дата         h  m
	Първа четвърт	7 ноември 21:51
	Пълнолуние	14 ноември 15:52 *
	Последна четвърт	21 ноември 10:33
	Новолуние	29 ноември 14:18

 

* Пълнолунието на 14 ноември в 15^h 52^m е близко по време с момента на преминаването на Луната през перигея на нейната орбита (в 13^h 24^m на същата дата, на разстояние 356 511 km от Земята). Това явление е популярно като Супер Луна или Суперлуние.

 

 

17 ноември около 12^h – максимум на метеорния поток Леониди (LEO) с около 15 бързи метеора на час. Леониди са  активни в периода 6 – 30 ноември. Родителско тяло: кометата 55P/Tempel-Tuttle /Темпъл-Тътл/ с период 33.25 г. Метеорни дъждове през ~33 години (последен – през 2002 г. с около 3500 метеора на час).

 Тази година Луната (3 дни след пълнолуние) ще възпрепядства наблюденията по време на максимума.

 

 

 

Октомври 2016

 

Фази на Луната

 

Фаза		Дата          h  m
	Новолуние	1 октомври 03:11
	Първа четвърт	9 октомври 07:33
	Пълнолуние	16 октомври 07:23
	Последна четвърт	22 октомври 22:14
	Новолуние	30 октомври 19:38

 

 

9 октомври – максимум на метеорния поток Дракониди (DRA). Дракониди са активни в периода 6 – 10 октомври. ZHR е вариращо. Метеорите от този поток са бавни, червеникави. През 2012 г. бе наблюдавана изненадващо висока активност от близо 600 метеора за час. Родителско тяло: кометата 21P/Giacobini-Zinner /Джакобини-Цинер/ с период 6.59 г. Тази година Най-удобното време за наблюдение е във втората половина на нощите около 9 октомври, когато Луната (първа четвърт) няма да пречи.

 

10 октомври – максимум на метеорния поток Южни Тауриди (STA) с около 5 метеора на час. Най-удобното време за наблюдение е във втората половина на нощите около 10 октомври, когато Луната няма да пречи.

 

11 октомври в 07^h 18^m – съединение по ректасцензия на Меркурий с Юпитер на ъглово отстояние 0.9° (Меркурий на 0.9° северно от Юпитер). От нашата страна явлението ще се наблюдава рано сутринта на същата дата, но трудно – ниско над източния хоризонт. Двете планети ще изгреят около 1 час преди Слънцето (в 06^h 36^m за София).

 

21 октомври около 09^h – максимум на метеорния поток Ориониди (ORI) с близо 15 метеора на час. Ориониди са активни в периода 2 октомври – 7 ноември. Родителско тяло: кометата 1P/Halley /Халеева/ с период около 76 години. За нашата страна най-подходящото време за наблюдение на потока е през втората половина на нощите на 20 срещу 21 октомври. Луната ще възпрепядства наблюденията, тъй като тогава тя ще бъде с около 68% осветен диск.

 

30 октомври (неделя) в 04^h 00^m – преминаване към зимно часово време, превъртаме стрелките на часовниците с 1 час назад.

 

30 октомври в 10^h 25^m – съединение по ректасцензия на Венера със Сатурн на ъглово отстояние 3° (Венера на 3° южно от Сатурн). От нашата страна явлението ще се наблюдава вечерта на същата дата (до около 19^h за София), ниско над югозападния хоризонт, в съзвездието Змиеносец.

 

 

 

Септември 2016

 

Фази на Луната

 

Фаза		Дата            h  m
	Новолуние	1 септември 12:03
	Първа четвърт	9 септември 14:49
	Пълнолуние	16 септември 22:05
	Последна четвърт	23 септември 12:56

 

 

1 септември в 09^h 13^m 08^s – начало на пръстеновидно слънчево затъмнение (няма да се наблюдава от България).

Затъмнението ще се наблюдава от югоизточната част на Атлантическия океан, по-голямата част от Африка и Индийския океан.

Пръстеновидното затъмнение ще се наблюдава от югоизточната част на Атлантическия океан, Централна Африка, о-в Мадагаскар и югозападната част на Индийския океан.

 

Характерни моменти от явлението в официално време:

 

Начало на частичното затъмнение:  09^h 13^m 08^s

Начало на пръстеновидното  затъмнение: 10^h 17^m 50^s

Максимална фаза:  12^h 06^m 54^s

Край на пръстеновидното затъмнение:  13^h 55^m 54^s

Край на частичното затъмнение:  15^h 00^m 41^s

 

Максимална фаза на затъмнението:  0.974.

 

Карта за явлението от Fred Espenak, NASA’s GSFC

 

 

 

16 септември в 19^h 54^m 40^s – начало на лунно затъмнение от полусянката на Земята (ще се наблюдава от България)

 

Затъмнението ще бъде видимо от Европа, Африка, Азия, Австралия, Антарктика, Индийския океан, по-голямата част от Атлантическия океан и западната част на Тихия океан.

За разлика от частичните и от пълните лунни затъмнения, при които се наблюдават частични респ. пълна фаза, затъмненията от полусянката на Земята водят до незначително понижаване на яркостта на лунния диск, а понякога – до лекото му оцветяване в различни нюанси. Възможно е също единият край на лунния диск да посивее. Всички тези ефекти обаче са трудно забележими за обикновен наблюдател и затова нерядко лунните затъмнения от земната полусянка са повод за разочарования, след неоснователно очакване за атрактивно явление.

 

Характерни моменти от явлението в официално време:

 

Начало на затъмнението:  19^h 54^m 40^s

Максимална фаза:  21^h 54^m 17^s

Край на затъмнението:  23^h 53^m 57^s

 

Продължителност на явлението: 3 часа, 59 минути и 16 секунди.

 

Карта за явлението от Fred Espenak, NASA’s GSFC

 

 

 

22 септември в 17^h 21^m – начало на астрономическата есен, есенно равноденствие.

 

28 септември в 22^h 30^m – Меркурий в максимална елонгация, на 18° западно от Слънцето.

На тази и на следващата дата Меркурий ще изгрява близо 1 час и 30 минути преди изгрев слънце – добри условия з неговото наблюдение рано преди зазоряване.

 

 

 

Август 2016

 

Фази на Луната

 

Фаза		Дата      h  m
	Новолуние	2 август 23:44
	Първа четвърт	10 август 21:21
	Пълнолуние	18 август 12:26
	Последна четвърт	25 август 06:41

 

 

6 август в 06^h 30^m – съединение на Луната с Юпитер на 0.2°N (Юпитер на 0.2° северно от Луната). От нашата страна във вечерите на 5-и и на 6-и август ще може да се наблюдава видимо сближаване на Луната, Юпитер, Венера и Меркурий, които ще изглеждат разположени в почти права линия. Тази небесна атракция ще бъде видима за кратко – до около 1 час след залез слънце, ниско над западния хоризонт. На 5 август вечерта Луната ще бъде с 9% осветен диск, а на 6 август – с 15% осветен диск. На 5 август Слънцето ще залезе в 20^h 42^m за София.

 

 

Венера, Меркурий, Луната, Юпитер, Марс и Сатурн на 5 август вечерта в сиянието на залеза

 

 

12 август от около 16^h 00^m до около 18^h 30^m –  максимум на метеорния поток Персеиди (PER):

Потокът е активен от 17 юли до 24 август. За 2016 г. Международната метеорна организация (IMO) предвижда зенитното часово число (Zenithal Hourly Rate – ZHR) да бъде около 150 метеора на час, за разлика от обичайните близо 100 метеора на час за минали години. Метеорите от потока Персеиди са бързи и бели на цвят. Те навлизат в земната атмосфера със скорост около 60 km/s.

Еклиптична дължина на Слънцето (λ сл.) по време на максимума: 140.0° – 140.1°.

Родителско тяло на потока: кометата 109P/Swift-Tuttle /Суифт-Тътл/ с период около 130 г. Последното преминаване на тази комета през нейния перихелий е било на 11 декември 1992 г.

За България най-подходящото време за наблюдение (най-близко до максимума и съобразено със залеза на Луната) ще бъде втората половина на нощите на 11 срещу 12 и на 12 срещу 13 август.

В нощта на 11 срещу 12 август Луната ще залезе в 01^h 09^m за София, със 61% осветен диск (до тогава ще се наблюдава съединение на Луната с Марс).

В нощта на 12 срещу 13 август Луната ще залезе в 01^h 49^m за София, със 70% осветен диск.

На 13 август Слънцето ще изгрее в 06^h 12^m за Варна и в 06^h 31^m за София.

 

 

Небето над източния хоризонт в края на нощта на 13 август 2016 – около 1 час и 15 минути преди изгрев слънце (около 05^h 15^m за София). Отбелязан е радианта на метеорния поток Персеиди по време на неговия максимум

 

 

17 август в 00^h 25^m – Меркурий в максимална елонгация на 27° източно от Слънцето. На тази дата планетата ще залезе 52 минути след залез слънце. Венера и Юпитер ще се наблюдават видимо близо до Меркурий.

 

 

28 август в 00^h 50^m – съединение на Венера с Юпитер на 0.1°N (Венера на ~6′ северно от Юпитер). От нашата страна явлението ще се наблюдава на 27 август вечерта, в краткия период от около 30 минути до около 1 час след залез слънце. Тогава двете планети ще бъдат видими на ъглово отстояние 12′ една от друга, много ниско над западния хоризонт. На 27 август Слънцето ще залезе в 20^h 09^m за София.

Желаещите да наблюдават явлението трябва да потърсят място с нисък хоризонт в посока запад. С помощта на бинокъл двете планети ще могат да бъдат забелязани по-рано в сиянието след залеза. Немного южно от Юпитер и Венера ще бъде видим Меркурий.

 

 

Съединението на Венера с Юпитер на 27 август вечерта в сиянието на залеза (за наблюдател от София). Поради малкото ъглово отстояние между двете планети от около 6′, при този мащаб те се изобразяват сляти в един обект, видим ниско над западния хоризонт. Меркурий ще се наблюдава по-трудно в същия район на небето

 

 

 

Венера, Юпитер и Галилеевите спътници на 27 август 2016 вечерта – поглед в окуляра на телескоп при увеличение около 120x, с поле 0.6°. Тогава двете планети ще бъдат на ъглово отстояние 12′. Симулацията е без обръщане на образа.

 

 

 

Юли 2016

 

Фази на Луната

 

Фаза		Дата   h  m
	Новолуние	4 юли 14:01
	Първа четвърт	12 юли 03:52
	Пълнолуние	20 юли 20:57
	Последна четвърт	27 юли 02:00

 

 

Видимост на ярките планети: През юли условията за наблюдение на ярките планети ще продължат да бъдат добри. В началото на нощите ниско на югозапад ще бъде добре видим Юпитер – в съзвездието Лъв. Около полунощ над южния хоризонт най-удобно ще се наблюдават Марс – в съзвездието Везни и Сатурн – в съзвездието Змиеносец. От около средата на юли ще започне да се наблюдава Венера като Вечерница, отначало – много ниско над западния хоризонт след залез слънце.

 

 

Вид на небето над южния хоризонт на 4 юли 2016 (датата на новолунието) веднага след свечераване, с положенията на планетите Юпитер, Марс и Сатурн

 

 

4 юли в 19^h – Земята е в афелий (най-далеч от Слънцето).

 

 

9 юли в 13^h 12^m – съединение на Юпитер с Луната на 0.9°N (Юпитер на 0.9° северно от Луната). От нашата страна явлението ще се наблюдава веднага след свечеряване (около 22^h 30^m) над югозападния хоризонт в съзвездието Лъв. Тогава Луната ще бъде с 29% осветен диск.

 

 

16 юли в 20^h 42^m – съединение на Меркурий с Венера на 0.5°N (Меркурий на 0.5° северно от Венера). На тази дата залезът на двете планети ще настъпи около 40 минути след залеза на Слънцето, поради което явлението ще се наблюдава трудно. Препоръчително е избор на наблюдателно място с нисък хоризонт в посока запад. Желаещите да наблюдават явлението могат да използват бинокъл за да открият двете планети възможно по-рано в сиянието след залеза.

 

 

В нощта на 29 срещу 30 юли – максимум на метеорния поток Южни делта-Аквариди (SDA) с около 16 бавни жълтеникави метеора на час (ZHR = 16). Потокът е активен в периода 12 юли – 23 август.

 

Също в нощта на 29 срещу 30 юли – максимум на метеорния поток алфа-Каприкорниди (CAP) с около 5 бавни жълтеникави метеора на час, понякога болиди (ZHR = 5). Потокът е активен в периода 3 юли – 15 август.

 

И двата потока ще могат да се наблюдават във втората половина на нощите около датата на максимумите си. На 30 юли Луната ще изгрее в 02^h 54^m (за София) с 18% осветен диск.

 

 

Юни 2016

 

Фази на Луната

 

Фаза		Дата   h  m
	Новолуние	5 юни 06:00
	Първа четвърт	12 юни 11:10
	Пълнолуние	20 юни 14:02
	Последна четвърт	27 юни 21:19

 

 

Кометата C/2013 X1 (PanSTARRS) вече се наблюдава значително по-удобно – в края на първите юнски нощи (до около 04^h 20^m) тя ще бъде на височина около 16° над югоизточния хоризонт, в съзвездието Водолей. Нейната яркост в началото на месеца е около 6.7 mag и ще продължи да нараства. На 7 юни C/2013 X1 ще навлезе в съзвездието Южна риба. Нощите след 5 юни ще бъдат най-подходящи за наблюдение на кометата, тъй като на 5 юни в 06^h 00^m Луната ще бъде в новолуние.

 

 

Вид на небето над южния хооризонт в 04^h 20^m на 1 юни 2016 г. с положенията на планетите Марс и Сатурн тогава, както и с видимият път на кометата C/2013 X1 (PanSTARRS). За кометата означенията са във формат месец-дата (mm-dd), като отбелязаните ѝ позиции са валидни за 04^h 20^m официално време на указаните дати

 

 

3 юни в 09^h 40^m – Сатурн в противостояние (опозиция). Това е най-удобният момент през годината за наблюдения на планетата с пръстените, която на тази дата ще бъде на разстояние от Земята 9.0149 AU или около 1.3486 млрд. km. Планетата ще бъде с яркост 0.0 mag и с ъглов диаметър 18.5″.

 

 

5 юни в 11^h 42^m – Меркурий в максимална елонгация на 24° западно от Слънцето. На тази дата той ще изгрее един час преди Слънцето.

 

 

7 юни в 00^h 54^m – Венера в горно съединение (не се наблюдава).

 

 

21 юни в 01^h 34^m – начало на астрономическото лято.

 

 

27 юни около 03^h – максимум на метеорния поток Юнски Боотиди (JBO), с активност от 0 до над 100 метеора на час (варираща активност). Потокът е активен в периода 22 юни – 2 юли. Родителско тяло: кометата 7P/Pons-Winnecke с период ~6 години.

 

 

 

Май 2016

 

Фази на Луната

 

Фаза		Дата   h  m
	Новолуние	6 май 22:30
	Първа четвърт	13 май 20:02
	Пълнолуние	22 май 00:14
	Последна четвърт	29 май 15:12

 

 

9 май – пасаж (транзит) на Меркурий. В следобедните часове на 9 май от нашата страна ще може да се наблюдава преминаване на планетата Меркурий пред слънчевия диск. Явлението ще започне от 14^h 11^m 55^s за София и ще се наблюдава до залеза на Слънцето в 20^h 36^m. За Варна залезът на Слънцето ще настъпи 17 минути по-рано – в 20^h 19^m.

Внимание, опасност за зрението! Обективите на оптичните уреди, използвани за наблюдение на Слънцето, задължително трябва да бъдат защитени със специални слънчеви филтри! Не използвайте бинокли или телескопи без такива филтри!

Вижте статията посветена на това явление.

 

 

По-ярки комети: Във втората половина на нощите през май ще могат да се наблюдават кометите C/2013 X1 (PanSTARRS) – в съзвездието Водолей и вече доста по-слабата 252P/Linear, която ще бъде все още в границите на съзвездието Змиеносец.

Първата комета C/2013 X1 ще бъде достъпна с бинокъл ниско над югоизточния хоризонт в края на нощите. Опити за нейното наблюдение е препоръчително да се направят около 6 май, тъй като на тази дата ще бъде новолунието. Тази комета премина през перихелия си на 20 април т.г. и вече се отдалечава от Слънцето, като изгревът ѝ ще подранява все повече преди утрото.

 

 

Видимите пътища на кометите 252P/Linear и C/2013 X1 (PanSTARRS) от 06 април 2016 г. Означенията са във формат месец-дата (mm-dd), като отбелязаните позиции на кометите са валидни за 04^h 00^m официално време на указаните дати

 

22 май в 14^h 18^m – Марс в противостояние (опозиция). Това е най-удобният момент през годината за наблюдения на Червената планета, кояато на тази дата ще бъде на разстояние от Земята 0.5101 AU или около 76.3 млн. km. Планетата ще бъде с яркост –2.1 mag и с ъглов диаметър 18.3″.

 

 

 

Април 2016

 

Фази на Луната

 

Фаза		Дата      h  m
	Новолуние	7 април 14:24
	Първа четвърт	14 април 06:59
	Пълнолуние	22 април 08:24
	Последна четвърт	30 април 06:29

 

 

По-ярки комети: Във втората половина на нощите през април ще може да се наблюдава кометата 252P/Linear в съзвездието Змиеносец. 1Около 24 април тази комета ще бъде с яркост 8 mag (видима звездна величина) – ще б1ъде достъпна към края на нощта с бинокъл, ниско над хоризонта в посока югоизток-юг. Почти пълната Луна тогава обаче ще възпрепядства откриването ѝ. 252P/Linear премина през перихелия си на 15 март 2016 г.

 

 

 

Март 2016

 

Фази на Луната

 

Фаза		Дата    h  m
	Последна четвърт	2 март 01:11
	Новолуние	9 март 03:55
	Първа четвърт	15 март 19:03
	Пълнолуние	23 март 14:01
	Последна четвърт	31 март 18:17

 

 

През март ще има две затъмнения – пълно слънчево затъмнение на 9 март и лунно затъмнение от полусянката на Земята на 23 март. От тях обаче нито едно няма да се наблюдава от България.

 

 

9 март – пълно слънчево затъмение:

 

Явлението ше се наблюдава от Югоизточна Азия, Япония, Индонезия, Австралия и целия Тихи океан. Ивицата на пълното затъмнение (пътя на пълната лунна сянка) ще премине през островите от Малайския архипелаг Суматра, Борнео и Сулавеси. След това тя ще продължи през северната част на Тихия океан.

Затъмнението ще се случи след полунощ българско време.

 

Характерни моменти от явлението в официално време:

 

Начало на частичните фази: 01:19:20 ч,

Начало на пълната фаза: 02:15:57 ч.

Момент на максималната фаза: 03:57:12 ч.

Край на пълната фаза: 05:38:21 ч.

Край на частичните фази: 06:34:55 ч.

 

Максимална фаза на затъмнението: 1.04.

 

Ивицата на пълната сянка ще достигне ширина 155.1 km. Най-добре пълната фаза ще се наблюдава от място в Тихия океан с географски координати 10° 04′ N и 148° 42′ E. Наблюдавана от там, пълната фаза ще бъде с продължителност 4 минути и 9.5 секунди.

 

Карта за явлението от Фред Еспенак (Fred Espenak, NASA’s GSFC)

 

 

 

20 март в 06:30 ч. – начало на астрономическата пролет, пролетно равноденствие.

 

 

 

23 март – лунно затъмнение от полусянката на Земята:

 

Явлението ще е достъпно за наблюдение от Азия (без най-западните ѝ части), Австралия, Тихия океан, Северна Америка (без най-източните ѝ части) и западната половина на Южна Америка.

За разлика от частичните и от пълните лунни затъмнения, при които се наблюдават частични респ. пълна фаза, затъмненията от полусянката на Земята водят до незначително понижаване на яркостта на лунния диск, а понякога – до лекото му оцветяване в различни нюанси. Възможно е също единият край на лунния диск да посивее. Всички тези ефекти обаче са трудно забележими за обикновен наблюдател и затова нерядко лунните затъмнения от земната полусянка са повод за разочарования, след неоснователно очакване за атрактивно явление.

 

Характерни моменти от затъмнението в официално време:

 

Начало на затъмнението: 11:39:29 ч.

Максимална фаза: 13:47:12 ч.

Край на затъмнението: 15:54:50 ч.

 

Карта за явлението от Фред Еспенак (Fred Espenak, NASA’s GSFC)

 

 

 

27 март в 03:00 ч. – преминаване към лятно часово време. Ще превъртим стрелките на часовниците си с един час напред.

 

 

 

Февруари 2016

 

Фази на Луната

 

Фаза		Дата            h  m
	Последна четвърт	1 февруари 05:28
	Новолуние	8 февруари 16:39
	Първа четвърт	15 февруари 09:46
	Пълнолуние	22 февруари 20:20

 

 

В края на нощите от около 25 януари до средата на февруари – Меркурий, Венера, Сатурн, Марс и Юпитер ще бъдат видими едновременно.

На картата по-долу е представено разположението на ярките планети в края на последните януарски нощи, както ще изглеждат наблюдавани с невъоръжено око около 06^h 45^m (за София). Видимите премествания на планетите в продължение на няколко нощи не са големи (с изключения на Меркурий и на Венера), така че картата ще остане достатъчно реалистична до началото на февруари.

Юпитер ще бъде най-яркият обект на югозапад и ще се открива лесно в съзвездието Лъв. Марс ще е почти право на юг - между фигурите на съзвездията Дева и Везни. Сатурн се движи бавно в южната част на съзвездието Змиеносец. Венера ще изгрява около 06^h 00^m, като до зазоряване ще се издига немного над югоизточния хоризонт. Меркурии ще бъде в максимална западна елонгация на 7 февруари и в утрата около тази дата  ще изгрява около 06^h 15^m. Ще се наблюдава много ниско на югоизток. Пак тогава, видимо близко до него ще бъдат Венера и Луната. Последната ще бъде с 2% осветен диск – тънък сърп преди новолуние. На предната сутрин – 6 февруари Луната ще бъде в съединение с Венера, т.е. ще се наблюдава видимо близо до двете планети.

 

 

Разположение на 5-те ярки планети покрай еклиптиката в края на последните януарски нощи – около 06^h 45^m за наблюдаел от София

 

 

 

Видимост на ярките тела от Слънчевата система на 7 февруари 2016 – датата на максималната елонгация на Меркурий

 

 

 

Разположение на планетите от Меркурий до Марс на 7 февруари 2016. Не всички от тези планети са в конфигурация близка до права линия (Марс остава встрани) и линията не минава през Слънцето

 

 

 

Разположение на планетите от Марс до Плутон на 7 февруари 2016. От тази и от по-горната фигура се вижда, че в конфигурация близка до права линия се подреждат Меркурий, Венера, Земя, Сатурн и Плутон, но Юпитер, Марс, Уран и Нептун остават встрани

 

 

 

Януари 2016

 

Фази на Луната

 

Фаза		Дата       h  m
	Последна четвърт	2 януари 07:30
	Новолуние	10 януари 03:31
	Първа четвърт	17 януари 01:26
	Пълнолуние	24 януари 03:46

 

 

Кометата C/2013 US10 (Catalina):

От нашите географски ширини тази комета се наблюдава от края на ноември 2015 г. В началото на януари 2016 тя ще изгрява около 1 час след полунощ. В новогодишната нощ US10 (Catalina) ще бъде видимо много близо до звездата Арктур – α от съзвездието Воловар. Това е удобен ориентир за бързото ѝ откриване с бинокъл. Най-близо до Земята C/2013 US10 ще премине на 17 януари – на разстояние около 108.4 млн. km. Очакваната яркост на кометата тогава е около 5.5 mag (видима звездна величина). Тъй като яркостта на US10 (Catalina) през януари ще е твърде близка до предела на възможностите за наблюдения с невъоръжено око, ще е нужно използването на бинокъл или на малък телескоп.

 

Вижте също:

Видим път и прогнозна яркост за C/2013 US10 (Catalina) от Aerith.net

Орбитални елементи и ефемериди на C/2013 US10 (Catalina) от MPC

 

Актуални и по-стари фотографии на C/2013 US10 (Catalina) могат да бъдат разгледани на адрес http://www.aerith.net/comet/catalog/2013US10/pictures.html

 

 

Небето над североизточния хоризонт на 1 януари около 01^h 30^m и еидимия път на кометата C/2013 US10 (Catalina) от началото на януари до 22 февруари 2016.(отбелязаните позиции на кометата са за 01^h 30^m след полунощ на указаните дати). 

 

 

  

 

На 4 януари около 10^h – максимум на метеорния поток Квадрантиди (QUA):

От нашата страна явлението ше може да се наблюдава до зазоряване на 4 януари – до около 06^h 30^m. Луната ще изгрее в 02^h 14^m (за София) с 34% осветен диск и до известна степен ще възпрепядства наблюденията. Принципно ако максимумът на потока се случи в безлунна нощ, за 1 час могат да бъдат наброени близо 120 метеора. Радиантът на потока се намира между фигурите на съзвездията Воловар, Херкулес и Дракон, където е било вече несъществуващото съзвездие Квадрант (Quadrans Muralis). На 4 януари Слънцето ще изгрее за София в 07^h 57^m.

Родителското тяло на потока е кометата 96P/Machholz 1 с период 5.2 г. Скорошни фотографски и радарни наблюдения обаче показват, че в периода на активност на потока се наблюдава втора, млада компонента (съществуваща от около 200 години), koqto e активна само за интервал от няколко часа. За родителско тяло на същата се сочи астероидът 2003 EH1. За повече информация можете да разгледате новата статия “On the age and formation mechanism of the core of the Quadrantid meteoroid stream” на авторски еки от Катедрата по физика и астрономия към университета в Западен Онтарио, Канада (първият автор Абедин Абедин е бивш докторант в Института по астрономия с НАО при БАН).

 

  

9 януари от 05^h 15^m до развиделяване – съединение на Венера със Сатурн на ъглово отстояние 5′:

Това уникално видимо сближаване на двете ярки планети ще позволи те да бъдат наблюдавани едновременно в окуляра на телескоп с увеличение 300 пъти или повече – ако се използва широкоъгълен окуляр. На 9 януари двете планети ще изгреят в 05^h 15^m (за София) и ще се наблюдават до развиделяване. На същата дата Слънцето ще изгрее в 07^h 57^m (за София). По време на съединението Сатурн ще бъде с яркост 0.5 mag и с ъглов диаметър 15.4″. Венера ще бъде с яркост –4.0 mag, с ъглов диаметър 13.8″ и със 79 % осветен диск. Явлението ще се наблюдава ниско над югоизточния хоризонт, в южната част на съзвездието Змиеносец. Част от ярката фигура на съзвездието Скорпион ще се вижда вдясно от двете планети.

 

 

Съединението на Венера със Сатурн (Венера на 5′ северно от Сатурн) на 9 януари 2016 – симулация на явлението, както ще изглежда с невъоръжено око около 1 час и 10 минути преди изгрев слънце (около 06^h 50^m за София). Поради малкото ъглово отстояние между планетите, те едва ще се различават като два отделни обекта

 

 

 

Венера и Сатурн на 5′ една от друга в окуляра на телескоп с поле 0.125^о, при голямо увеличение

 

 

 

 

 

Текст и фигури: П. Маркишки

 

 

Полезни връзки

Фази на Луната за цялата година, лунен календар

Начало на сезоните, дати на перихелия и афелия (USNO)

Слънчеви и лунни затъмнения, пасажи на Меркурий и Венера пред Слънцето и др. (NASA)

Калкулатор за пасажите на Меркурий, наблюдавани от произволна точка от света

Седмична информация за ярки комети – Aerith.net

Видимост на кометите през идните месеци – Aerith.net

Генератор за ефемериди в сайта на MPC

Генератор за ефемериди HORIZONS на NASA

Календар на International Meteor Organization за метеорните потоци

Календар на American Meteor Society за метеорните потоци

Слънчеви дължини за J2000 (IMO)

Планиране на наблюдения на Международната космическа станция, на други сателити и астрономически обекти

Данни и прогнози за слънчевата активност и геомагнитните бури

Национален институт по геофизика, геодезия и география

(Прогноза за Kp-индекса за 6 часа напред)

NOAA Space Weather Prediction Center (SWPC)

(Геомагнитна активност – 3 дневна прогноза)

Solar and Heliospheric Observatory  (SOHO)

(Космическото време)

Lockheed Martin Solar and Astrophysics Laboratory

SpaceWeather.com

Integrated Space Weather Analysis System

Solar Influences Data Analysis Center (SIDC)

(Седмичен бюлетин)

Current Solar Activity and Heliospheric Solar Energetic Particle Conditions

Space Weather Center

Проекта ТЕСИС

(Прогнози за космическото време)

IPS Real-Time Space Weather Status