Новини | Фотогалерии | Наблюдения | Предстоящи астрономически явления | Астрокалендари
АКТУАЛНА АСТРОНОМИЧЕСКА СНИМКА
В тази страница Ви представяме фотографии от актуални астрономически явления или на различни астрономически обекти, достъпни за наблюдение през текущия сезон. Снимките са заснети от наши професионални астрономи и от изтъкнати астрофотографи любители, с инструментите на обсерваторията или с лична техника. Представена е кратка информация за природата на самите обекти и за методите, по които са получени техните изображения.
16 септември 2024 г.
Частично лунно затъмнение и суперлуние на 18 септември 2924 г.
На 18 септември (сряда) рано сутринта от България ще може да се наблюдава частично лунно затъмнение. То ще бъде единственото от общо четири затъмнения тази година – две слънчеви и две лунни, което ще може да се види от нашата страна. Затъмнението ще бъде с малка фаза – близо една десета от диаметъра на лунния диск ще навлезе в земната сянка по време на максимума на явлението.
Началото на затъмнението ще бъде видимо от Западна Азия и западната част на Индийския океан. Цялото явление ще може да се проследи от Централна и Западна Европа, Западна Африка, Атлантическия океан, о-в Гренландия, източната и централната част на Северна Америка, Южна Америка, част от Арктика и част от Антарктика. Краят на затъмнението ще се вижда от западните части на Северна Америка, както и от източната и централната част на Тихия океан.
По време на явлението Луната ще бъде в североизточната част на съзвездието Водолей – до границата му с Риби, а Слънцето – в западната част на Дева. Максималната фаза ще настъпи 0.4 дни преди лунния перигей. Това затъмнение е № 52 от саросна серия 118, която съдържа 73 лунни затъмнения, случващи се при възходящия възел на лунната орбита.
В началото на затъмнението от земната полусянка в 03:41 ч. българско време Луната ще бъде видима в посока югозапад-запад. Тогава все още няма да се забелязва разлика от обичайния вид на пълната Луна. Яркостта на горната дясна част на лунния диск ще започне да спада по-осезаемо с наближаването на първия контакт със земната сянка в 05:13 ч. (контакт U1 в картата по-долу) Тогава за наблюдател от София Луната ще бъде на височина 20° над хоризонта, а за Варна – на 17°. Максималната фаза ще настъпи в 05:44 ч. и логично тогава земната сянка, покриваща северната част на лунния диск, ще бъде най-добре забележима. Затъмнението от сянката ще завърши в 06:16 ч. (контакт U4), а Луната ще залезе в 06:58 ч. за Варна и в 07:17 ч. за София. Това означава, че ще можем да проследим докрай най-интересната част от явлението, макар че краят на затъмнението от сянката ще се наблюдава във вече настъпилия сутрешен полумрак.
На 18 септември Слънцето ще изгрее в 06:51 ч. за Варна и в 07:10 ч. за София.
Пълнолунието на 18 септември ще бъде също и суперлуние, поради близкият по време лунен перигей за месец септември. По-точно пълнолунието ще бъде в 05:34 ч. и ще предхожда с 10 часа и 54 минути перигея, който ще настъпи в 16:28 ч. на същата дата.
Преминаването на Луната през земната полусянка и сянка на 18 септември. Моментите P1 и P4 са на първия и на последния контакт на Луната с полусянката на Земята (penumbra). Моментите U1 и U4 са на първия и последния контакт на Луната със сянката (umbra). Затъмнението ще се случи преди преминаването на Луната през възходящия възел на нейната орбита.
Компютърна симулация на частично затъмненият лунен диск (в дясната му част) на 18 септември, по време на максималната фаза на затъмнението в 05:44 ч. Тогава Луната ще бъде почти на границата, разделяща съзвездията Водолей и Риби, на височина 15° над западния хоризонт за наблюдател от София и на 11.5° за наблюдател от Варна.
Текст и карти: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
19 август 2024 г.
Окултация на Сатурн от Луната на 21 август сутринта
Понякога се случва Луната да закрие някоя планета от Слънчевата система и ако тази планета е от най-ярките пет, явлението може да се наблюдава с невъоръжено око или с бинокъл. Тези закривания (окултации) имат сложна периодичност, тъй като се определят както от наклона на орбитата на дадената планета спрямо еклиптиката, така и от наклона и ориентацията на лунната орбита. Последната сравнително бързо променя своята ориентация в пространството, тъй като нейните възли прецесират по еклиптиката с период 18.6 години. Накрая, но не на последно място по важност, е географската ширина на наблюдателя. Тъй като Луната е сравнително близък обект, от географската ширина и от свързания с нея паралакс зависи дали изобщо ще можем да наблюдаваме закриване на дадена планета, или за нас явлението ще бъде само съединение (видимо сближаване) на планетата с Луната.
Сутринта на 21 август 2024 (сряда) за наблюдател от България Луната ще закрие Сатурн. По време на явлението Луната ще бъде с 97% осветен диск (1.4 дни след пълнолуние) и с ъглов диаметър 33′ 21″. Тя ще закрие планетата с осветената си страна, но вече настъпилата дневна светлина ще затрудни доста наблюденията. Сатурн ще бъде с яркост 0.7 mag (видима звездна величина) и с ъглов диаметър 19.1″. Може да се направят опити за визуални и фотографски наблюдения, като пред обектива на използвания прибор (телескоп, фотографски телеобектив) се постави оранжев или червен светофилтър, който да възпрепятства синята светлина от небето. Ако разполагате с малък по диаметър филтър в някой от тези цветове, може да го поставите зад окуляра на телескопа.
По-долу освен моментите на четирите контакта на явлението за Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“ и за НАОП „Николай Коперник“ Варна, са дадени и позиционните ъгли P.A., на които Луната ще започне да закрива и след това да открива планетата (т.е. за контакти 1 и 3). Позиционните ъгли се отчитат спрямо най-северната точка от лунния диск, като нарастват в посока обратна на движението на часовниковите стрелки. Например най-източната точка на лунния диск е на P.A. 90°, най-южната – на P.A. 180° и т.н.
За Астрономическата обсерватория на СУ закриването на пръстена на Сатурн ще започне около 06:42:12 ч., при Луна на височина 16.5° над югозападния хоризонт.
Начало на закриването на самата планета (контакт 1): 06:42:29 ч., на P.A. 76°
Край на закриването (контакт 2): 06:43:06 ч.
Начало на откриването на планетата (контакт 3): 07:37:00 ч., на P.A. 216°
Край на откриването (контакт 4): 07:37:34 ч.
На 21 август Слънцето ще изгрее в 06:40 ч. за София, а Луната ще залезе в 08:26 ч.
За НАОП „Николай Коперник“ – Варна закриването на пръстена на Сатурн ще започне около 06:44:42 ч., при Луна на височина 13° над югозападния хоризонт.
Начало на закриването на планетата (контакт 1): 06:44:58 ч., на P.A. 79°
Край на закриването (контакт 2): 06:45:34 ч.
Начало на откриването на планетата (контакт 3): 07:37:29 ч., на P.A. 215°
Край на откриването (контакт 4): 07:38:03 ч.
На 21 август Слънцето ще изгрее в 06:21 ч. за Варна, а Луната ще залезе в 08:06 ч.
На картата: момент от началото на закриването на Сатурн от Луната на 21 август, за наблюдател от Астрономическата обсерватория на СУ в София.
Текст и карта: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
Лятното слънцестоене през 2024 г.
През 2024 г. астрономическото лято ще започне на 20 юни в 23:50 ч. българско време. Тогава Слънцето ще бъде в точката на лятното слънцестоене, която в наше време се намира в източната част на съзвездието Бик – много близо до неговата граница с Близнаци.
Тъй като за нашите географски дължини лятното слънцестоене ще настъпи малко преди полунощ, продължителността на двата съседни дни на 20 и 21 юни ще бъде практически еднаква – до секунда. Затова може да се каже, че най-дългите дни в годината за нас ще са два и ще траят по 15 часа, 19 минути и 35 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“ в София.
Нужно е да се поясни, че реалната продължителност на дните зависи от атмосферната рефракция, която ни позволява сутрин да започнем да виждаме Слънцето около 4 минути преди то да е изгряло геометрично, както и да продължаваме да го виждаме вечер още толкова време след геометричния му залез. При теоретичните изчисления на изгревите и залезите се има предвид усреднената стойност на атмосферната рефракция, която е 34′ до хоризонта, но реално рефракцията леко се променя при промяната на атмосферното налягане, влажността и температурата на въздуха. Тъй като тези три параметъра се изменят постоянно, няма особен смисъл моментите на изгревите и залезите на небесните светила да се обявяват с точност по-висока от 1 минута.
Прави впечатление също по-ранната дата на началото на астрономическото лято тази година – не 21 юни, а 20-и. Причината е, че 2024 г. е високосна. След датата 29 февруари всички ежегодно повтарящи се астрономически явления подраняват с близо 18 часа в сравнение с техните моменти от година, предхождаща високосна. В някои случаи (като този) това води до преминаване към по-предна дата.
На картата: Слънцето в точката на лятното слънцестоене в съзвездието Бик (Телец) на 20 юни 2024 в 23:50 EEST.
Текст и карта: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
9 април 2024 г.
Пълното слънчево затъмнение на 8 април 2924 г.
Милиони жители на Централна и Северна Америка наблюдаваха пълно слънчево затъмнение на 8 април. Това бе най-интересното астрономическо явление за 2024 г. поради продължителната пълна фаза. Пълните слънчеви затъмнения предоставят единствената възможност за изследване на слънчевата корона чрез наблюдения от Земята, поради което те са обект на особен интерес за астрономите – професионалисти и любители. Обичайна практика е екипи от цял свят да се стичат към местата, откъдето ще премине сянката на Луната, т.е. откъдето ще се наблюдава пълна фаза, при това с продължителност близка до максималната. Обикновено наблюдателите пренасят със себе си немалко апаратура, внимателно подготвена дълго време преди самото явление.
Екипи от български професионални и любители астрономи посетиха Мексико и Тексас – дестинациите, откъдето пълната фаза продължи най-дълго. Кадрите по-долу са заснети от екип от Института по астрономия с НАО, който посети Мексико.
На 8 април затъмнението бе наблюдавано като частично слънчево от източната част на Тихия океан, Централна и Северна Америка, северната част на Атлантическия океан и о-в Гренландия.
Сянката на Луната премина по ивица, чиято ширина достигна 197 км и по протежение на която можеше да се наблюдава пълно слънчево затъмнение. Лунната сянка „докосна“ Земята в Тихия океан, премина през Мексико, както и през някои от централните и североизточни щати на САЩ, като Тексас, Арканзас, Мисури, Илинойс, Индиана, Охайо, Ню Йорк, Върмонт и Мейн. След това тя прекоси за кратко Източна Канада и по-точно – провинция Ню Брънзуик. После продължи през северната част на Атлантическия океан, където нейният път завърши.
По време на затъмнението Слънцето и Луната бяха в съзвездието Риби. Явлението се случи при възходящия възел на лунната орбита. Максималната фаза настъпи един ден след лунния перигей, т.е. ден след момента, в който Луната се приближава максимално до Земята, обикаляйки я по своята елиптична орбита. Поради това Луната бе с по-голям видим диаметър, което повиши продължителността на пълната фаза – до 4 минути и 28 секунди за наблюдател от района на гр. Гомес Паласио, щата Дуранго, Мексико.
Частичните фази започнаха в Тихия океан в 18:42:12 ч. българско време. Пълното затъмнение започна в 19:38:49 ч., също в Тихия океан. Максималната фаза на пълното затъмнение настъпи в 21:17:18 ч. в Мексико. Краят на пълното затъмнение бе в 22:55:34 ч. – в Атлантическия океан, а на частичните фази – в 23:52:19 ч., също в Атлантика.
Слънчевата корона, видима по време на пълната фаза на затъмнението
По-късо експониран кадър, показващ слънчевите протуберанси
7 ноември 2023 г.
Полярно сияние наблюдавано от България
Всички които имаха късмета да бъдат под открито и ясно небе на 5 ноември вечерта, наблюдаваха рядко за нашите географски ширини явление – полярно сияние, което обагри небето в червено. От България такова явление може да се види в редки случай – след мощно изхвърляне на коронарна маса от Слънцето, при това ако изригването е било в посоката, в която се намира Земята. След като потокът от заредени частици пропътува разстоянието между Слънцето и Земята за няколко дни, той взаимодейства със земната магнитосфера и дори я деформира откъм нейната дневна страна. Поражда се геомагнитна буря, която може да доведе до смущения в телекомуникациите, а понякога и до сериозни аварии в електропреносните мрежи. Електрически заредените частици, които навлизат във високите слоеве на нашата атмосфера, пораждат полярните сияния. В редки случаи – когато процесът е много интензивен, полярните сияния могат да се наблюдават и от по-ниски географски ширини.
Полярното сияние в небето над гр. В. Преслав. Снимка: Захари Минчев, гр. В. Преслав.
Полярното сияние от НАО Рожен. Снимка: Милен Минев, ИА с НАО при БАН.
29 октомври 2023 г.
Частично лунно затъмнение в нощта 28/29 октомври 2023
Последното за 2023 г. затъмнение бе частично лунно с малка фаза. То бе наблюдавано от Азия, Австралия, Индийския океан, Европа, Африка, Атлантика, източните части на Северна и Южна Америка, и Арктика. От България явлението се наблюдаваше удобно, въпреки разкъсаната облачност над страната.
По време на затъмнението Луната бе в съзвездието Овен, а Слънцето – в източната част на Дева. Максималната фаза настъпи 2.7 дни след лунния перигей. Това затъмнение бе № 11 от саросна серия 146, която съдържа общо 72 лунни затъмнения, случващи се при възходящия възел на лунната орбита.
Най-интересната част от явлението можеше да се проследи след 22:35 ч., когато Луната започна да навлиза в земната сянка. Максималната фаза настъпи в 23:14 ч., когато около 1/10-та част от диаметъра на лунния диск вече бе навлязла в сянката. Луната напусна земната сянка в 23:53 ч.
Технически данни: телеобектив Sigma 150-600 mm f/5-6.3, фотоапарат Canon EOS 60D.
Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
16 октомври 2023 г.
Пръстеновидното слънчево затъмнение на 14 октомври
На 14 октомври се случи третото за тази година затъмнение – пръстеновидно слънчево. То бе видимо като частично от Северна Америка, Централна и Южна Америка. Пръстеновидно затъмнение бе наблюдавано от западната част на САЩ, Централна Америка, Колумбия и Бразилия. От България явлението не бе достъпно.
По време на затъмнението Слънцето и Луната бяха в съзвездието Дева. Максималната фаза настъпи 4.6 дни след лунния апогей. Затъмнението бе с пореден № 44 от саросна серия 134, съдържаща общо 71 слънчеви затъмнения. Четният номер на серията показва, че принадлежащите към нея затъмнения се случват при низходящия възел на лунната орбита – този, през който Луната прекосява еклиптиката, слизайки от север на юг спрямо нея.
По време на максималната фаза бяха закрити 90.6% от площта на слънчевия диск, а останалите 9.4% бяха видими като ярък пръстен около лунния диск. Такава картина се наблюдаваше най-дълго около 17:59 ч. UTC, от място с географски координати 11° 22′ 06″N и 83° 06′ 06″W – в Карибско море, на около 80 km източно от бреговете на Никарагуа. Там пътят, от който можеше да се наблюдава пръстеновидното затъмнение, бе широк 187 km, а самото пръстеновидно затъмнение продължи 5 минути и 17 секунди.
Снимки: проф. Ирена Стоймирович, Physical Sciences Department at Mesa College, Сан Диего, САЩ.
Сърповидни изображения на затъмненото слънце възпроизведени от светлината, преминала през пролуките между листата на дърветата. Този ефект е познат като „камера-обскура“ и е бил наблюдаван от Аристотел още в Античността.
18 август 2023 г.
Персеиди 2023 г.
Максимумът на метеорния поток Персеиди тази година за съжаление се случи през деня за географските дължини на България – на 13 август в интервала между 10 и 15 ч. българско време. Въпреки това в нощите на 12 срещу 13 и на 13 срещу 14 август също се наблюдаваше повишена метеорна активност, макар по-слаба от обичайните 90 – 100 метеора за час, видими по време на самия максимум. По-богата на метеори бе първата от двете нощи – на 12 срещу 13 август.
На снимката: два ярки Персеида заснети от Голямата базилика в Плиска на 12 август вечерта. Вижда се характерният при бързите метеори зеленикав цвят в началото на тяхната траектория, дължащ се на светенето на йонизирания кислород в разредените високи слоеве на нашата атмосфера.
Снимка: Добринка Митева, гр. Варна.
22 януари 2023 г.
Видимият път на кометата C/2022 E3 (ZTF)
От тези нощи докъм средата на февруари с бинокъл удобно ще може да се проследи преминаването на кометата C/2022 E3 (ZTF). Сега тя е с яркост около 6 mag (видима звездна величина) и си остава най-ярката очаквана комета за 2023 г. – с максимална яркост около 5 mag. Толкова ярка ще можем да я видим в последните нощи на януари и през първата седмица на февруари. Принципно обект с такава яркост е близо до границата на възможностите на невъоръженото човешко око, но с бинокъл 10 х 50 или по-добър, бихме могли да го видим.
Сега кометата пресича съзвездието Дракон и е незалязваща. Тя е по-високо над хоризонта в последните часове на нощите, поради което е препоръчително да се наблюдава тогава. В нощта срещу 26 януари C/2022 E3 ще навлезе в съзвездието Малка мечка и ще го прекоси до 28 януари. След това тя ще навлезе в съзвездието Жираф, в което ще се движи до края на нощта срещу 4 февруари. На същата дата кометата ще навлезе в съзвездието Колар. Предвид пълнолунието на 5 февруари обаче, ефективни наблюдения ще могат да се провеждат в края на нощите до около 2 февруари.
Най-близо до Земята C/2022 E3 (ZTF) ще бъде на 1 февруари, на разстояние 42.49 млн. км от нас. На 12 януари кометата премина през перихелия си – на разстояние 166.38 млн. км от Слънцето. Тази комета е открита на 2 март 2022 г. при наблюдения по програмата ZTF (Zwicky Transient Facility) от обсерваторията Паломар, Калифорния.
Предположенията изказани в някои медии, че същата комета е преминала през перихелия си преди близо 50 000 години и особено това, че тогава е била наблюдавана от древните ни предшественици, е просто „украшение“ към новината и не може да се твърди уверено, че е било наистина така.
На фигурата: видимият път на кометата C/2022 E3 (ZTF) през втората половина на януари и в първата на февруари, с позиции през 1 ден за 04 ч. българско време, означени във формат месец-ден (mm-dd).
Карта и текст: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
22 декември 2022 г.
Зимното слънцестоене на 2022 г.
Днес е първият ден от астрономическата зима, която настъпи през изминалата нощ. Вчера и днес са най-късите дни в годината, които траят по 9 часа, 2 минути и 41 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“. Еднаквата продължителност на двата дни се дължи на това, че моментът на зимното слънцестоене бе почти в полунощ – в 23:48 ч. българско време. Логично нощите сега са най-дългите в годината, траещи около 14 часа и 58 минути за нашите географски ширини. По обяд вчера и днес Слънцето кулминира най-ниско над южния хоризонт – на височина едва 24° за Обсерваторията на СУ. В началото на зимата слънчевите лъчи осветяват най-косо Северното полукълбо на Земята, което наред с малката продължителност на дните, води до застудяване и до настъпването на зимата при нас. В Южното полукълбо днес е първият летен ден.
Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
Частично слънчево затъмнение на 25 октомври
Жителите на Европа, Североизточна Африка и Западна Азия имаха възможност да наблюдават третото за 2022 г. затъмнение – частично слънчево. От България то бе видимо удобно благодарение на ясното небе над страната. За София явлението започне в 12:27:16 ч. Най-голямо закриване на слънчевия диск – до 32% от площта му, се наблюдаваше в 13:36:39 ч. Краят на затъмнението настъпи в 14:45:59 ч. Продължителността на явлението за столицата бе 2 часа, 18 минути и 43 секунди. От Източна и Североизточна България затъмнението бе видимо с малко по-голяма максимална фаза. За Варна тя настъпи в 13:42:41 ч., с 39.4% закрита площ от слънчевия диск.
Това затъмнение бе първото от втория сезон на затъмнения за тази година. На 8 ноември предстои пълно лунно затъмнение, което обаче няма да се наблюдава от България. То ще бъде видимо от Азия, Австралия, Тихия океан, Северна Америка, западните части на Южна Америка и Арктика. Пълната му фаза ще започне в 12:17 ч. българско време и ще завърши в 13:42 ч.
Технически данни: телеобектив Sigma 150-600 mm f/5-6.3, слънчев + жълт филтър. Фотоапарат Canon EOS 60D.
Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
20 години от преминаването на кометата 153P/Ikeya-Zhang
Небесното шествие на тази комета можеше да бъде проследено във вечерите на април и май 2002 г., когато тя бе с яркост близка до тази на кометата C/2020 F3 (Neowise) от лятото на 2020 г.
153P бе открита на 1 февруари 2002 г. от китайският астроном любител Занг Дъгингс (Zhang Daqingсе) и японският астроном любител Каору Икея (Kaoru Ikeya). Кометата се наблюдаваше над западния хоризонт в полумрака след залез слънце и през бинокъл бе впечатляваща гледка. Тя премина през перихелия си на 18 март 2002 г., на разстояние 75.86 млн. км от Слънцето. Макар че нейната яркост не достигна тази на Хейл-Боп от 1997 г., тази комета можеше да се фотографира успешно дори над градските светлини, след дълги експозиции с неподвижно монтиран фотоапарат. Нейният видим път по небето бе атрактивен: във вечерите около 8 април Ikeya-Zhang бе видимо близо до голямата галактика M31 Андромеда. В първите нощи на май през по-светлосилен телескоп все още можеше да се забележи нейната тънка права опашка. Около средата на май кометата бе видима недалеч от кълбовидния звезден куп M13 в съзвездието Херкулес.
На снимката: 153P/Ikeya-Zhang вечерта на 3 май 2002 г. в съзвездието Дракон. Макар че бе изминал месец и половина след нейния перихелий, все още се забелязва добре плазмената ѝ опашка.
Технически данни: телеобектив Таир 3С 300/4.5, експозиция 10 min на филм Fujicolor Superia 800 ISO, с ръчно водене и визуално гидиране от екваториална монтировка.
Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
25 декември 2021 г.
Аналема над Витоша
Днешният светъл празник Рождество ще остане в историята на астрономията с успешното изстрелване на космическия телескоп Джеймс Уеб от космодрума Куру, Френска Гвиана. Това събитие съвпадна с рождената дата на един от най-великите учени на всички времена – английският физик, математик и астроном Исак Нютон (25 декември 1642 г.). По-осведомените любители на астрономията обаче ще се досетят, че също днес – четири дни след зимното слънцестоене, Слънцето застава в една от особените точки на т.нар. аналема.
Това е интересен феномен, който можем да регистрираме фотографски, но за време една цяла година. За целта е нужно да фотографираме положението на Слънцето през интервал от няколко дни, но винаги в един и същи момент от деня – например точно в 12 часа на обяд. Принципно през цялото време на дългия експеримент трябва да не се променя насочването на фотоапарата, който стои закрепен неподвижно на статив. Ако накрая софтуерно се съвместят всички заснети кадри в един общ, той ще ни покаже осмовидна верижка от слънчеви изображения, описана в продължение на годината. В нея най-високото слънчево изображение ще бъде това, заснето в деня на лятното слънцестоене по обяд, когато Слънцето се издига най-високо над южния хоризонт – до около 71° за нашите географски ширини. Обратно – най-ниският слънчев образ ще е този, заснет в деня на зимното слънцестоене, когато Слънцето се издига на обяд само до около 24° над южния хоризонт. Ширината на осмовидната фигура на аналемата се дължи на разликата в скоростта, с която нашата планета се носи по своята елиптична орбита, обикаляйки Слънцето. Тази скорост е най-висока около 3 януари, когато Земята е най-близо до Слънцето – в перихелий, а е най-ниска около 5 юли, когато планетата ни е най-далеч от Слънцето – в афелий. Тази неравномерна скорост на Земята логично поражда неравномерно видимо преместване на Слънцето на фона на зодиакалните съзвездия. Ако трябваше да отчитаме продължителността на денонощията според реалното положение на Слънцето по еклиптиката, щяхме да имаме проблем, тъй като продължителността на денонощията през годината щеше да се променя, макар в тесни граници. За да се избегне този проблем, в астрономията е въведено понятието средно Слънце – фиктивна точка, движеща се по небесния екватор с усреднената скорост на истинското Слънце. Четири пъти в годината истинското и средното Слънце се изравняват – около датите 15 април, 13 юни, 1 септември и днес – 25 декември (зелените точки по вертикалната линия в схемата по-долу). Около 11 февруари истинското Слънце изостава спрямо средното с близо 14 минути, а около 3 ноември обратно – истинското Слънце изпреварва средното с около 16 минути. В горния лоб на осмовидната фигура наблюдаваме по едно по-малко изоставане и избързване на истинското Слънце спрямо средното – съответно с –6 минути около 26 юли и с +4 минути около 14 май. За разлика от истинското Слънце, средното кулминира винаги по едно и също време над дадено наблюдателно място. Например за София местното пладне по средно слънчево време настъпва всеки ден в 12:27 ч. EET, а при валидно лятно часово време – в 13:27 EEST.
Не е известно откога астрономите познават осмовидната фигура на аналемата, макар да знаем, че наблюдения на сянката на гномон и проекти за слънчеви часовници са правени още през Античността. Освен чрез фотографски методи, можем да получим тази фигура и ако всеки ден, в точно определен момент от деня, отбелязваме позицията на края на сянката на гномон, било то върху стена или върху равната земна повърхност. След време една година ежедневно нанасяните отметки ще очертаят осмовидна фигура.
При реален опит за заснемане на аналема все пак не е практично ако фотоапаратът стои монтиран на статив цяла година, през което време трябва да се внимава той да не бъде разместен! По-удачно е ако отделните кадри се заснемат с приблизително еднакво насочване от едно и също място, като обаче в съдържанието се включи обект, който е целогодишно неподвижен. След това по образа на този обект кадрите могат да се съвместят и наложат един върху друг. В горното изображение съвместяването е извършено по профила на Витоша. Накрая предният план се взема само от един от кадрите – обикновено зимен.
Изображението по-горе е съставено от 36 кадъра, заснети през интервал от около 10 дни, но винаги в 16:00 ч. EET (съответно в 17:00 ч. в периода на лятното часово време).
Аналема за географското положение на София (42° 42′N и 23° 19′E) за 12:27 ч. зимно часово време (респ. за 13:27 ч. лятно часово), когато за града настъпва местното пладне по средно слънчево време. В оранжево са дадени позициите на истинското Слънце в началото на месеците. В червено са позициите на истинското Слънце на датите на равноденствията и слънцестоянията. В зелено са позициите на истинското Слънце на датите, около които то се изравнява със средното (когато е върху вертикалната линия в посока юг, т.е. на меридиана на наблюдателя) и също – на датите, около които истинското Слънце изпреварва и изостава максимално спрямо средното.
Снимка и цифрова обработка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
----------------
Кратка информация за някои скоро предстоящи астрономически явления:
3 януари 2022 г. около 22:40 ч. – максимум на метеорния поток Квадрантиди (ZHR ~120) в безлунно време, но при много нисък радиант над северния хоризонт.
4 януари 2022 в 08:52 ч. – Земята ще бъде в най-близката до Слънцето точка от своята орбита, т.е. в перихелий, при разстояние Земя-Слънце 147 105 052 km. По време на своя перихелий нашата планета се движи най-бързо по орбитата си – със скорост 30.29 km/s.
21 декември 2021 г.
Зимното слънцестоене на 2021 г.
Астрономическата зима ще настъпи днес в 17:59 ч. българско време. Днес е най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 40 секунди за Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“. Съответно нощите сега са най-дългите – близо 14 часа и 58 минути за географските ширини на България.
Днес Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец (картата по-горе), а по обяд то ще кулминира най-ниско над южния хоризонт – на височина само 24° за обсерваторията на СУ. Обобщено казано Слънцето сега не се издига високо над хоризонта, което всъщност е физическата причина в Северното полукълбо на Земята да настъпи зимата.
След 21 декември денят ще започне да нараства, но отначало незабележимо – едва с по няколко секунди на всяка следваща дата. Например на 22 декември за Обсерваторията на СУ денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември – 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо около датата на пролетното равноденствие 20 март – с почти 3 минути на всеки следващ ден. Но такъв е и темпът на скъсяването на дните около есенното равноденствие 23 септември.
Логично разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за същата обсерватория, т.е. с близо 6 часа и 17 минути по-дълго от днешния ден. Тази съществена разлика всъщност е първопричината за въвеждането на лятното часово време – още през 1916 г. в Европа. Целта тогава е била пестене на суровини и енергия във военновременните условия, чрез по-ефективно използване на дългите летни дни. Вече повече от век споровете „за“ и „против“ тази мярка не стихват, но независимо дали тя ще бъде отменена или не, ние не можем да променим първоначалната причина, довела до решението за нея – не можем да изравним продължителността на дните през годината.
Карта: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
7 ноември 2021 г.
Младата Луна и Венера
Тази вечер два ярки обекта привличаха погледа ниско над югозападния хоризонт – Луната и планетата Венера бяха във видима близост, на около 8° 10′ една от друга. Небесният спектакъл бе видим още в полумрака след залез слънце – от около 17:20 ч. за Източна България и от около 17:40 ч. за Западна. Двете небесни светила се наблюдаваха до около 18:50 ч.
Геоцентричното изравняване на еклиптичните дължини на Луната и Венера (т.е. тяхното съединение) ще бъде утре – 8 ноември в 07:19 ч.
Утре вечер при ясно време двата обекта ще са видими отново на около 5° 40′ един от друг. След тяхното съединение, Луната ще се наблюдава източно (вляво) от Вечерницата.
На снимката: двете небесни светила в 17:55 ч. тази вечер, от двете страни на строящ се небостъргач. Гледката е от ж.к. Дружба-2, София.
Снимка: доц. Любомир Цонев, Институт по физика на твърдото тяло при БАН.
----------------
Кратка информация за някои скоро предстоящи астрономически явления:
17 ноември – максимум на метеорния поток Леониди, но при пълнолуние.
19 ноември – частично лунно затъмнение с голяма фаза, видимо от Северна Америка, Южна Америка, Тихия океан, Австралия, Източна Азия и Арктика.
От около 25 ноември до 12 декември – най-добра видимост на кометата С/2021 A1 (Leonard), в края на нощите над източния хоризонт.
_5-11-2021g.jpg)
4 декември – пълно слънчево затъмнение за Антарктика, видимо като частично от българската изследователска база на о-в Ливингстън (с 95% закрита площ от слънчевия диск).
14 декември около 09 ч. EET – максимум на метеорния поток Геминиди. Добри условия за наблюдение след залеза на Луната в 03:04 ч. за София, на същата дата.
Вижте подробна информация за тези и други астрономически явления.
22 октомври 2021 г.
Видимост на ярките планети през есента
През есенните ясни нощи двете гигантски газови планети Юпитер и Сатурн ще продължат да се наблюдават удобно. Въпреки, че след тяхното противостояние яркостта им вече спада – Юпитер е от –2.5 mag, а Сатурн – от +0.6 mag, двете планети сега са видими над южния хоризонт в самото начало на нощите, което е предпоставка да бъдат забелязани от повече хора. За разлика от тях Венера е видима за по-кратко. Макар че сега тя залязва около 2 часа и 10 минути след залеза на Слънцето, малкият наклон на еклиптиката спрямо хоризонта вечер е причина Венера да се наблюдава ниско на югозапад по време на вечерния полумрак.
В утрата около 25 октомври ще бъде третият за тази година удобен период за наблюдение на Меркурий. На 25 октомври той ще изгрее 1 час и 37 минути преди Слънцето (в 06:15 ч. за София). На тази дата в 08:30 ч. Меркурий ще бъде в т.нар. максимална елонгация – на 18.4° западно от Слънцето. От друга страна стръмно издигащата се над хоризонта еклиптика сутрин допринася много за да можем да виждаме тази трудно наблюдаема планета по-дълго време преди настъпването на деня. Желаещите да видят Меркурий могат да започнат своите наблюдения от около 06:30 ч. за Западна България, от място с нисък хоризонт на изток. Предишните два удобни периода за наблюдение на тази планета бяха вечерите около 24 януари и около 17 май.
На снимката: Юпитер и Сатурн в съзвездието Козирог на 4 октомври 2021 г. около 23:10 ч.
Ако посочите изображението с мишката, ще се появят имената на планетите и означенията на някои от по-ярките звезди в съзвездието Козирог.
Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
На картата по-долу: Меркурий така както ще се вижда над източния хоризонт на 25 октомври около 1 час преди изгрев слънце (в 06:50 ч. за наблюдател от района на София).
22 септември 2021 г.
Есенното равноденствие
Днес в 22:21 ч. българско време Слънцето ще пресече небесният екватор през есенната равноденствена точка в съзвездието Дева, с което ще започне астрономическата есен за Северното полукълбо на Земята, и астрономическата пролет – за Южното. Продължителността на деня и нощта ще бъдат близки, макар не точно еднакви. Денят ще трае 12 часа и 10 минути, а нощта срещу 23 септември – 11 часа и 51 минути. Тази разлика се дължи на две причини:
a) За моменти на изгрева и залеза на Слънцето се вземат тези, в които на математическия хоризонт се появява (респ. скрива) горният край на слънчевия диск, а не неговият център. Видимият радиус на Слънцето обаче не е пренебрежим – той е почти 16 дъгови минути, поради което към продължителността на деня сутрин и вечер се добавят общо 3 минути за нашите географски ширини;
b) Атмосферната рефракция повдига образите на небесните светила с около 34 дъгови минути при хоризонта, поради което виждаме Слънцето няколко минути преди то да е изгряло геометрично, както и няколко минути след геометричния му залез. Логично това добавя още време към деня.
На снимката: изгревът в деня на есенното равноденствие, заснет от кулата на 2-м телескоп в НАО.
Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
14 август 2021 г.
Персеиди 2021
В нощта на 12 срещу13 август можеше да се наблюдава максимумът на метеорния поток Персеиди. Младата Луна залезе в 22:51 ч. за София, след което условията за наблюдение бяха много добри, макар че над някои части от страната се появи временна висока облачност. Реално сам наблюдател можеше да забележи около 80 метеора за час, от място достатъчно отдалечено от светлините на градовете.
На снимката: метеор Персеид заснет от с. Заселе на 12 август 2021 г.
Снимка: Володя Велков, Астрономическа асоциация София.
23 юли 2021 г.
Метеори в лятното звездно небе
През тези нощи могат да бъдат забелязани първите метеори Персеиди, макар че ярката Луна сега силно възпрепятства тяхното наблюдение. Луната ще бъде във фаза пълнолуние само след няколко часа – на 24 юли в 05:37 ч. (т.нар. „Рогата Луна“, „Луна на гръмотевиците“ или „Луна на сеното“ според някои индиански племена в Северна Америка). Условията за наблюдение на метеорния поток Персеиди ще бъдат добри в началото на август, а максимумът на потока ще настъпи в нощта на 12 срещу 13 август, в часовете около полунощ. Тогава Луната няма да създава светъл фон на небето и ще могат да бъдат забелязани около 80 – 100 метеора за час.
В края на юли и в началото на август са активни още няколко по-слаби метеорни потока, като Южни делта-Аквариди и Алфа-Каприкорниди, чиито метеори, макар по-малко на брой за час, са бавни и често – много ярки.
На снимката: метеор, появил се в 04:22 ч. EEST на 18 юли, заснет от района на астрономическата обсерватория над гр. Белоградчик.
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обектив 14 mm, f/2.8.
Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
Сириус в най-достъпно време за наблюдение
Много хора проявяват любопитство към най-бляскавата звезда на нощното небе – Сириус, α от съзвездието Голямо куче, заради ролята, която тя е изиграла в древноегипетската култура и изобщо – в цялата история на човечеството. На база на годишният цикъл на Сириус египтяните съставили календар, който след някои изменения практически използваме и днес. Те забелязали, че ходът на годишните сезони е в синхрон не с лунните месеци, а с годишният цикъл на Слънцето по еклиптиката, отчитан на фона на звездите. Като най-ярка звезда, Сириус била особено подходяща за календарен репер – например по време на хелиакалният си (предутринен) изгрев около момента на разлива на Нил. Това било вярното решение – за разлика от лунно-слънчевите календари, които се нуждаят от големи корекции, за да не остават календарните месеци блуждаещи спрямо годишните сезони.
В наше време и за географските ширини на България, първият хелиакален изгрев на Сириус може да се наблюдава на 16 август – ако годината е високосна, и на 17 август – в година преди високосна. Тогава се оказват изпълнени условията, позволяващи да видим за пръв път предутринния изгрев на звездата – когато в момента на изгрева на Сириус, Слънцето се намира на 11° под хоризонта. Този момент настъпва малко след началото на т.нар. навигационен (морски) полумрак, рано сутринта на посочените дати.
Априлските вечери са най-удобното време, когато можем да видим Сириус над югозападния хоризонт – вече клоняща към залез. Макар че звездата може да се наблюдава през цялата зима, шансът да я видят повече хора, без нужда да остават до късно през нощта, е най-добър именно в края на зимата и в началото на пролетта.
Ако огледаме небето около Сириус с бинокъл, на около 4° южно от звездата ще открием красив разсеян звезден куп, с видим диаметър около 38′ – близък до диаметъра на пълната Луна. Този куп фигурира в каталога на Месие под номер 41 и е добре видим на снимката по-горе. Купът е отдалечен от нас на разстояние 2 300 светлинни години, а предвид това разстояние и ъгловите му размери, реалният негов диаметър в космическото пространство е около 26 светлинни години. Яркостта на М 41 от 4.5 mag (видима звездна величина) би следвало да позволява той да бъде видим и с невъоръжено око, но на практика това е почти невъзможно.
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обектив 80 mm, f/2.8.
Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
-------------------
Кратка информация за някои предстоящи астрономически явления:
27 април и 26 май – суперлуния (явления с близки във времето пълнолуние и лунен перигей);
6 май – максимум на метеорния поток Ета-Аквариди. Наблюдава се в последните часове на нощта 5 срещу 6 май;
14, 15 и 16 май – малък парад на планетите Меркурий, Венера и Марс, заедно с тънкият сърп на Луната. Ще бъде видим във вечерите на тези дати над западния хоризонт;
26 май – пълно лунно затъмнение за Тихоокеанския регион (съвпада със суперлунието на същата дата). Няма да се наблюдава от България;
10 юни – пръстеновидно слънчево затъмнение за Северна Канада, Гренландия и Източна Русия. Няма да се наблюдават от България;
21 юни в 06:32 ч. – начало на астрономическото лято (лятно слънцестоене, най-дългия ден в годината, траещ 15 часа и 19 минути);
28 юни – максимум на метеорния поток Юнски Боотиди.
Вижте повече подробности за тези и други астрономически явления.
20 март 2021 г.
Пролетното равноденствие на 2021 г.
Днес в 11:37 ч. българско време Слънцето пресече небесния екватор от юг – на север, преминавайки през пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби.
По-малко известен факт е, че продължителността на дните сега нараства най-бързо – около 20 март всеки следващ ден е по-дълъг от предишния с близо 2 минути и 55 секунди. Този темп на нарастване на деня по-късно ще се забави,
Друго любопитно е, че макар понятието „равноденствие“ да се използва обичайно за двата момента в годината, в които Слънцето пресича небесния екватор от юг на север – около 20 март и от север на юг – около 23 септември, всъщност на тези дати продължителността на деня и нощта не са съвсем равни – те не са по 12 часа. Превесът е в полза на деня, който на датите на равноденствията е дълъг близо 12 часа и 9 минути за нашите географски ширини (съответно нощта е около 11 часа и 51 минути). Това се дължи на две причини:
1. Тъй наречената атмосферна рефракция ни позволява да видим Слънцето сутрин няколко минути преди то да е изгряло чисто геометрично, а вечер, пак поради рефракцията, продължаваме да виждаме Слънцето още няколко минути, след като то вече е залязло геометрично.
2. За моменти на изгрева и залеза се считат тези, в които не центърът на слънчевия диск, а видимо горният му край се показва, респ. скрива зад хоризонта. Това също добавя известно време в полза на деня.
Не бива да се забравя, че докато днес за нас започва астрономическата пролет, за Южното полукълбо на Земята започва астрономическата есен.
На картата: Слънцето в пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби, на ректасцензия 00h 00m и деклинация 00° 00′.
24 декември 2020 г.
Съединението на Юпитер и Сатурн на 21 декември 2020
Дългоочакваното от много астрономи любители т. нар. Велико съединение на двата газови гиганта Юпитер и Сатурн се случи във време, когато метеорологичните условия над страната бяха лоши. Тъй като явлението протичаше бавно, видимото разминаване на двете планети можеше да се наблюдава в няколко поредни вечери около 21 декември, с надеждата поне в една от тях да имаме ясно небе. Друго възможно решение бе желаещите да наблюдават небесната атракция да се изкачат високо в планините – над плътния слой ниски облаци.
Тъй като това явление се случва веднъж на близо 20 години, а този път двете планети се сближиха видимо до отстояние само 6 дъгови минути, това привлече вниманието на медиите, които шумно коментираха една от догадките относно Витлеемската звезда. Според нея под „Витлеемска звезда“ се е имало предвид съединение на Юпитер и Сатурн, случило се във времето на раждането на Христос. Около 17 юли 1623 г. – по времето на астрономите Галилей и Кеплер, също се е наблюдавало съединение на тези две планети с голямо видимо сближаване. То, както и други съединения на ярки планети, неведнъж са предизвиквали астрономите да размишляват върху подобни хипотези.
Днес можем да симулираме астрономически явления за минали и бъдещи епохи с висока точност (с изключение на късопериодични такива – например лунните фази). Това ни позволява лесно да проверим кога е било най-близкото до началото на новата ера съединение на Юпитер и Сатурн. Резултатът наистина буди любопитство – около 12 декември 7 г. пр. н.е. Тогава двете планети са се наблюдавали на отстояние около 1°, в съзвездието Риби. Можем да симулираме и още по-атрактивните съединения на Венера и Юпитер, които обаче се случват доста по-често – понякога дори 2 пъти в една и съща година. Такива е имало около 18 юни и 13 октомври 2 г. пр. н.е., както и около 24 май 4 г. пр. н.е. (датите са по Юлианския календар). Тези резултати обаче не претендират да дадат отговор на исторически спорният въпрос за рождената година на Исус, която се счита за грешно определена (с поне 3 години по-късно) от Дионисий Ексигус. Около 523 г. този монах от Скития е бил помолен от папските служители да установи въпросната година, за да започне летоброене от нея и така да се замени използваното до тогава летоброене от основаването на Рим (Ab Urbe Condita – AUC).
Следващото също толкова близко съединение на Юпитер и Сатурн ще бъде на 15 март 2080 г., когато двете планети ще се наблюдават на отстояние 6', в съзвездието Козирог.
Голямото съединение заснето от района на Балшенския манастир. Снимка: Албена и Даниел Рахневи.
Голямото съединение от района на Балшенския манастир. Снимка: Албена и Даниел Рахневи.
Юпитер и Сатурн над Витоша на 18 декември около 18:15 ч. Снимка: Пенчо Маркишки.
Съединение на Луната с Юпитер и Сатурн
Снощи (19 ноември) още при свечеряване над югозападния хоризонт се наблюдаваше атрактивно видимо сближаване на младата Луна (с 25% осветен диск) и на ярките планети Юпитер и Сатурн. Явлението можеше да се наблюдава съвсем удобно с невъоръжено око, дори над ярките нощни светлини на градовете.
Когато ректасцензиите (небесните дължини) на две планети или на някоя планета и Луната се изравнят, двата обекта се наблюдават във видима близост и се казва, че те са в съединение. В случая небесните дължини на двете гигантски газови планети и на Луната бяха близки, поради което те привлякоха погледа на мнозина към вечерното небе.
Ректасцензиите на Юпитер и Сатурн все още бавно се изравняват и вечерта на 21 декември двете планети ще бъдат в съединение с голямо видимо сближаване – на ъглово отстояние само 6′ и 9″ една от друга. Това явление се нарича „Велико съединение“ (Great conjunction) и се случва веднъж на около 20 години. Този път съединението ще бъде на датата на зимното слънцестоене, което обаче няма нищо общо със самото явление (вижте повече информация за него).
Преди това – на 17 декември вечерта Луната отново ще бъде видимо близо до двете планети, като до тогава последните ще са се приближили на 28′ една до друга.
Друго интересно скоро предстоящо явление е максимумът на метеорния поток Геминиди, който ще бъде в нощта на 13 срещу 14 декември около 05 ч. EET. Обобщено казано, най-подходящото време за неговото наблюдение ще бъде втората половина на същата нощ, когато излезлите под открито небе ще имат шанс да видят около 100 метеора за час. Луната ще бъде във фаза новолуние и няма да затруднява наблюденията.
Също на 14 декември от Чили и Аржентина ще се наблюдава пълно слънчево затъмнение, с максимална продължителност на пълната фаза 2 минути и 10 секунди за наблюдател от провинция Рио Негро, Аржентина.
На снимката: Луната, Юпитер и Сатурн над светлините на София на 19 ноември вечерта.
Снимка: доц. Любомир Цонев, Институт по физика на твърдото тяло при БАН.
16 октомври 2020 г.
Противостояние на Марс
На 6 октомври около 17:10 ч. Марс бе най-близо до Зе,ята за последните 2 години – на разстояние около 62 069 600 km. Това негово максимално приближаване предхождаше с близо 1 седмица противостоянието на тази планета, което бе на 14 октомври в 02:26 ч. Когато една планета е в противостояние (в опозиция), тя се намира в тази точка от небесната сфера, оставаща противоположна на посоката към Слънцето. Тогава планетата е видима най-добре в полунощ над южния хоризонт.
Това приближаване на Червената планета до нас бе сравнително близко до максималното възможно, но все пак на 6 октомври дистанцията Земя – Марс остана малко по-голяма от тази, по време на великото противостояние на 27 юли 2018 г. Тогава Марс се приближи на около 57 600 000 km от Земята.
Марс все още е достатъчно близо до нас и може да се наблюдава удобно в телескоп с големи увеличения – около и над 400 пъти. Планетата е в съзвездието Риби и през тези нощи се наблюдава като много ярък обект с оранжев оттенък.
Следващото велико противостояние на Марс ще бъде на 15 септември 2035 г.
На снимката: скоро изгрелият Марс над гр. Шумен, заснет от Шуменското плато.
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обективи Sigma 17 - 70 / 2.8 – 4, експозиция 20 s при ISO 2500.
Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
14 август 2020 г.
Персеиди 2020 г.
Метеорният поток Персеиди може да се наблюдава и в нощите след неговия максимум, макар че активността му тогава спада драстично.
Условията за наблюдение в нощта на 13-ти срещу 14-ти август бяха изключително добри. На снимката виждате комбинация от 10 изображения на ярки метеори на фона на Млечния път, снимани около полунощ до известния параклис "Св. Киприян" в покрайнините на село Плана.
Технически данни: фотоапарат Nikon D7100, обектив Tokina 11-16 / 2.8. Композиция от 10 кадъра х 25 s при f = 11 mm и ISO 1600.
Снимки и цифрова обработка: Калина Стоименова и Ангел Димитров, катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.
13 август 2020 г.
Ярките планети през август 2020
През август има добра видимост на четири от ярките планети в Слънчевата система. Още след свечеряване на югоизток погледът бива привлечен от Юпитер и Сатурн, които сега са видимо близки и ще продължат да се сближават до 21 декември. Тогава ще бъде дългоочакваното „голямо съединение“ на двата газови гиганта – явление, случващо се веднъж на около 20 години (на 21 декември 2020 вечерта Юпитер и Сатурн ще се наблюдават ниско на югозапад, на ъглово отстояние едва 6′). Сега двете планети са в източната част на съзвездието Стрелец – близо до границата му с Козирог. Малко преди полунощ те кулминират над южния хоризонт.
Също около полунощ над източния хоризонт е вече видим Марс – в съзвездието Риби. Неговата яркост нараства. На 6 октомври той ще бъде в противостояние (опозиция) – на около 62 069 600 km от Земята. Това негово приближаване е сравнително близко до максималното възможно (по-точно – на 97% от максималното възможно), поради което много медии ще обявят явлението за Велико противостояние на Марс. Такова имаше на 27 юли 2018 г., което обаче бе малко по-близко от предстоящото.
В следващите няколко утра най-удобно ще се наблюдава Венера като Зорница. Днес (13 август) тя бе в максимална елонгация – на 46° западно от Слънцето. Това означава, че планетата сега изгрява най-рано сутрин (около 03 ч. за София) и се наблюдава най-дълго време до настъпването на деня. Яркостта на Венера сега е –4.3 mag (видима звездна величина) и това я прави най-ярката планета на небето. Гледана през телескоп, нейният диск сега изглежда осветен наполовина – подобно на Луната при фаза последна четвърт.
Меркурий сега не се наблюдава – на 17 август той ще бъде в горно (външно) съединение, т.е. оттатък Слънцето – в най-отдалечената от нас точка на орбитата си.
На снимката: Юпитер и Сатурн както се виждат над южния хоризонт тези нощи, малко преди 0 ч.
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обективи Sigma 17 - 70 / 2.8 - 4.
Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
Кометата C/2020 F3 (NEOWISE) в първата половина на юли
В утрата след 5 юли около 04:20 ч. за София започна да изгрява кометата C/2020 F3 (NEOWISE). Отначало облачността над страната не позволи тя да бъде наблюдавана удобно, но около 7 юли метеорологичните условия над Източна България започнаха да се подобряват и бяха получени първите нейни фотографии от български астролюбители.
Сега кометата може да се наблюдава с невъоръжено око рано сутрин около 04 ч., ниско на североизток – в съзвездието Рис. До около 20 юли тя ще се премества на север. След 11 юли кометата може да бъде видяна и вечер, много ниско над хоризонта в посока север-северозапад, от около 22:20 ч. до нейния залез. Вечерната видимост на кометата ще се подобрява – тя ще се издига над северозападния хоризонт на всяка следваща дата, но яркостта ѝ ще спада.
Фотографски лесно се регистрира жълтеникавата прахова опашка на кометата, но йонната ѝ опашка е слаба и почти не се забелязва. След кометата 153P/Ikeya–Zhang от пролетта на 2002 г., F3 (NEOWISE) се оказа най-ярката комета за последните 18 години, наблюдавана от Северното полукълбо на Земята.
C/2020 F3 (NEOWISE) премина през перихелия си на 3 юли, на разстояние от Слънцето 0.2947 астрономически единици (около 44 млн. km).
Кометата е открита от космическия телескоп „Wide-field Infrared Survey Explorer“ (WISE) на 27 март тази година.
Следват кадри на C/2020 F3 (NEOWISE) заснета от Шуменското плато на 9 и 12 юли сутринта, между 03:45 и 04:20 ч. българско време.
Кометата с обектив с фокусно разстояние 80 mm, фотоапарат Canon EOS 60D, 9 юли сутринта
Кометата и Венера като Зорница (вдясно) над светлините на гр. Шумен на 9 юли сутринта
В настъпващата зора на 9 юли
Яркостта на кометата от 1.5 mag на 9 юли я прави добре забележима дори в напредващата зора
Кометата и Астрономическа обсерватория Шумен, 12 юли сутринта
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обективи 80/4, 50/2.8 и 17/3.5.
Снимки: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.
Пръстеновидно слънчево затъмнение на 21 юни
Тази сутрин, броени часове след като в 00:44 ч. Слънцето премина през точката на лятното слънцестоене в съзвездието Телец, разкъсаната облачност над страната позволи да видим моменти от частично слънчево затъмнение. За София явлението започна в 08:04:31 ч., а максимално закриване на слънчевия диск от едва 4.7% бе наблюдавано в 08:35:42 ч. Краят на явлението за столицата настъпи в 09:08:16 ч.
Освен от Югоизточна Европа, затъмнението бе наблюдавано като частично още от Африка и Азия. За един много по-ограничен район от света обаче затъмнението бе пръстеновидно. Такъв тип слънчеви затъмнения се наблюдават, когато Луната е близо до апогея на своята орбита, т.е. далеч от Земята. Тогава тя е с по-малък ъглов диаметър и по време на пълната фаза на затъмнението не може да закрие изцяло Слънцето – периферията на слънчевия диск остава видима около лунния лимб като тънък пръстен.
Днес ивицата на пръстеновидното затъмнение започна в 07:47:44 ч. българско време от Централна Африка – в Демократична република Конго. Тя пресече Южен Судан, Етиопия и Еритрея, след което продължи през южната част на Арабския полуостров – през Йемен и Оман. По-късно лунната сянка прекоси Северна Индия, Китай и о-в Тайван. Пръстеновидното затъмнение завърши в 11:32:22 ч. в Тихия океан – в района на Марианските острови.
Максимална фаза на затъмнението с най-голяма продължителност (38 секунди) бе наблюдавана в 09:40:06 ч. българско време от района на град Джошимат в щата Утаракханд, Северна Индия. Там ивицата от която можеше да се наблюдава пръстеновидно затъмнение бе широка 21 km. По време на максималната фаза бяха закрити 98.8% от площта на слънчевия диск, а останалите 1.2% бяха видими като много тънък пръстен около лунния лимб.
Следват кадри от явлението заснети от парк Заимов, София:
Технически данни: фотоапарат Nikon D5100, телеобектив AF-S VR Zoom-Nikkor 70-300mm f/4.5-5.6G IF-ED при f = 300 mm, със слънчев филтър.
Снимки: Мирела Напетова, ИА с НАО при БАН.
Следва кадър на затъмнението от Силистра:
Технически данни: фотоапарат Canon 5D Mark II, обектив 85 mm, f/16, експозиция 1/4000 s при ISO 50, без слънчев филтър.
Снимка: Иво Динев, гр, Силистра.
Лунно затъмнение от полусянката на Земята на 5 юни
Снощи разкъсаната облачност над страната позволи да наблюдаваме само отделни моменти от лунно затъмнение от полусянката на Земята. Това бе второто затъмнение за тази година. Предишното – пак лунно и също от земната полусянка, бе на 10 януари.
Макар че началото на затъмнението бе в 20:46 ч. българско време, най-добре ефекта от навлизането на Луната в земната полусянка можеше да бъде забелязан около момента на максималната фаза в 22:25 ч. Тогава долната дясна част на диска на скоро изгрялата Луна бе с понижена яркост. Полусянката на Земята покри малко над половината от диаметъра на лунния диск (максимална фаза 0.568). Явлението настъпи доста преди преминаването на Луната през низходящия възел на нейната орбита, поради което нашият естествен спътник не навлезе в плътната земна сянка. При този тип затъмнения не се наблюдават частични фази и пълна фаза, а по-невнимателен наблюдател може дори да не забележи леката промяна в осветеността на лунния диск.
На снимката: момент от затъмнението в 22:26:59 ч. – малко след максималната фаза.
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 750D, обектив Sigma 70-300mm f/4-5.6 apo.
Снимка: Албена и Даниел Рахневи, гр. София.
Разпадането на кометата C/2019 Y4 (ATLAS)
На 28 декември 2019 г. с 50 см телескоп на системата „Asteroid Terrestrial-Impact Last Alert System“, намиращ се на Мауна Лоа, Хавай, бе открита нова комета – C/2019 Y4 (ATLAS). По данни от наблюдения извършени през следващите няколко нощи бяха определени орбиталните елементи на тази комета, които позволяват да се предвиди нейният път през Слънчевата система. Според тях C/2019 Y4 ще премине през перихелия си на 31 май, на разстояние около 37 820 000 km от Слънцето, а най-близо до Земята ще бъде на 23 май, на разстояние около 117 млн. km. До скоро очакванията бяха, че около 18 – 23 май кометата ще достигне яркост около 3 mag (видима звездна величина), което обещаваше да я превърне в атрактивен средно ярък обект за невъоръженото човешко око. От Северното полукълбо на Земята отдавна не е наблюдавана комета с подобна яркост. Последната такава бе 153P/Ikeya-Zhang от пролетта на 2002 г. След нея преминаха две много по-ярки и атрактивни комети – C/2006 P1 (McNaught) през 2007 г. и C/2011 W3 (Lovejoy) през 2011 г., но те бяха видими от южните ширини на нашата планета.
Яркостта и поведението на кометите не могат да се предвидят абсолютно сигурно, поради което астрономите проследяват тези обекти с повишен интерес. Нерядко се случват изненади – една комета може да достигне яркост по-висока от очакваната, или обратно – с приближаването си към Слънцето, кометното ядро може да се разпадне на фрагменти с ниска яркост. Типичен пример за втория сценарий бе кометата C/2012 S1 (ISON) през 2013 г., чието ядро се разруши и изпари под въздействието на Слънцето в края на ноември същата година. Така високата очаквана яркост на тази комета не стана факт.
За съжаление от няколко нощи професионални и любители астрономи от цял свят наблюдават фрагменти, отделящи се от ядрото на кометата C/2019 Y4 (ATLAS). На 9 и 12 април с 2 m телескоп на НАО Рожен бяха получени показаните по-долу изображения, в които доста подробно се виждат такива фрагменти. С това шансовете тази комета да продължи да се наблюдава с очакваната преди яркост рязко намаляват – в момента яркостта ѝ бързо спада.
Следват снимки на разпадащото се ядро на кометата и кадри от астрономи любители:
Следващ момент от разпадането на ядрото на Y4 (ATLAS) на 12 април вечерта.
Технически данни: 2 m RCC телескоп на НАО Рожен и ASA 12″ астрограф, f/6.3 на обсерватория IRIDA. CCD камери съответно Andor iKon-L и SBIG STL 11000 M.
Експозиции и филтри: 15 кадъра x 90 s във филтър L, 10 кадъра x 3 min в R, 10 кадъра x 3 min в G и 10 кадъра x 3 min в B.
Снимки и цифрова обработка: Милен Минев, Институт по астрономия с НАО и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“, Велимир Попов и Емил Иванов, обсерватория IRIDA.
Разпадането на ядрото на Y4 (ATLAS) на 9 април. Виждат се няколко фрагмента, разпръснати в поле от 50 дъгови секунди.
Технически данни: 2 m RCC телескоп на НАО, CCD камера Andor iKon-L. Композиция от 15 кадъра по 90 s във филтър R. Общо време на експониране 22.5 min. Воденето на телескопа е извършено по кометата, с корекции в скоростите -0,053″/s по ректасцензия и -0,015″/s по деклинация, според собственото движение на кометата в наблюдателната нощ.
Снимки и цифрова обработка: Милен Минев, Институт по астрономия с НАО при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.
Кометата C/2019 Y4 (ATLAS) на 16 април около 22:21 EEST.
Технически данни: фотоапарат Sony A6500, обектив 180 mm, f/2.8. Композиция от 77 кадъра с експозиции по 30 s. Общо време на експониране 38.5 min.
Снимка: Асен Асенов, студент 3 курс „Корабни машини и механизми“, Морска астрономическа обсерватория и планетариум на Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, Варна.
Супер Луна в нощта на 7 срещу 8 април
В момента можем да наблюдаваме суперлуние, което за тази година най-добре отговаря на определението за това явление – с най-близки във времето пълнолуние и лунен перигей. Последният настъпи в 21:10 ч. тази вечер, когато Луната се приближи на 356 900 km до Земята. Перигеят ще предхожда с 8 часа и 25 минути пълнолунието, което ще настъпи утре (8 април) в 05:35 ч. сутринта.
За суперлуния се обявяват пълнолунията (принципно – и новолунията), случващи се при разстояния между центровете на Земята и Луната по-малки от 360 000 km. През 2020 г. има три такива пълнолуния – през март, през април и през май.
При суперлуние с невъоръжено око не е възможно да се отчете разлика във видимия диаметър на Луната. Тогава той е с близо 7% по-голям от случая, когато нашият естествен спътник е на средно разстояние от Земята – на 384 403 km. При суперлуние Луната е с яркост около 16% по-висока от средната, но тъй като няма с какво да сравним тази повишена яркост, не можем да оценим разликата визуално.
На снимката: скоро изгрялата пълна Луна тази вечер, заснета от Варна.
Технически данни: фотоапарат Nikon D810, обектив 420-800 mm, f/8.3-16.
Снимка: Андрей Каменов, боцман на военен катер „Георги Раковски“.
Венера пред Плеядите
Макар през облаци, тази вечер от някои части на страната можехме да видим планетата Венера на фона на разсеяния звезден куп Плеяди в съзвездието Бик. Утре вечер (4 април) ярката планета все още ще бъде пред този звезден куп. Най-подходящото време за наблюдение на явлението е от около 21:00 до 21:30 ч. за София и 20-тина минути по-рано за Варна. Нужно е да потърсим Венера над западния хоризонт.
Ако наблюдателят се намира далеч от градските светлини, той би могъл да забележи звездите от Плеядите около Венера съвсем лесно с невъоръжено око. Над градовете обаче небето е светло и е препоръчително използването на бинокъл.
Венера може да се наблюдава на фона на Плеядите при същите условия (вечер) на всеки 8 години, в който период доста точно се побират 13 орбитални периода на ярката планета (с продължителност 224.7 дни) и също 5 синодични нейни периода (с продължителност 583.92 дни).
Можете да видите снимка от предишното преминаване на Венера пред Плеядите на 3 април 2012 г., а следващото такова преминаване ще бъде на 3 април 2028 г.
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обектив 80/5.6.
Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.
Малък парад на три от ярките планети и Луната
Рано тази сутрин преди зазоряване над югоизточния хоризонт се наблюдаваше малък парад на планетите Марс, Юпитер и Сатурн. И трите планети бяха в североизточната част на съзвездието Стрелец. Видимо близо до тях бе и изтъняващият сърп на Луната, наближаваща новолуние. Така четирите ярки обекта привличаха погледа към небето на югоизток. Това бе най-красивата конфигурация от ярки обекти във видима близост за тази година.
На снимката: Марс, Юпитер, Сатурн и Луната в 05:50 ч. тази сутрин, заснети от гр. Смолян.
Ето какво още предстои да видим в рамките на този парад:
На 20 март (утре) в 08:20 ч. Марс ще бъде в съединение по ректасцензия с Юпитер – на 42′ 54″ южно от газовия гигант. От България явлението ще може да се наблюдава малко преди максималното видимо сближаване на двете планети – от около 04:00 ч. до зазоряване (до около 05:30 ч. за Западна България). На следващата сутрин двете планети все още ще бъдат видимо близо една до друга.
Скоро след съединението си с Юпитер, Марс ще премине видимо близо и до Сатурн. На 31 март в 14:00 ч. Червената планета ще бъде в съединение по ректасцензия със Сатурн – на 55′ 22″ южно от него. От нашата страна явлението ще се наблюдава в края на нощта на същата и на следващата дата, подобно както съединението Марс – Юпитер.
Технически данни: фотоапарат Canon PowerShot SX60HS.
Снимка: Теменужка Начева, астроном и бивш директор на Планетариум Смолян.
Видимост на ярките планети в края на зимата
Още от началото на годината планетата Венера се наблюдава след залез слънце като Вечерница над югозападния хоризонт. Тя привлича погледа с високата си яркост, a условията за нейното наблюдение продължават да се подобряват.
Най-дълго след залеза на Слънцето Венера ще се вижда към края на март, защото на 25-и същия месец планетата ще бъде в т.нар. максимална елонгация – на 46° източно от Слънцето. На тази дата Венера ще залезе 4 часа и 7 минути след края на деня.
Във вечерите на 3 и 4 април Венера ще се наблюдава почти на фона на звездния куп Плеяди (М45).
От около средата на февруари, рано сутрин преди зазоряване, ниско над югоизточния хоризонт могат да се наблюдават още три ярки планети – Марс, Юпитер и Сатурн. И трите са в съзвездието Стрелец. Може да се каже, че рано сутрин можем да наблюдаваме малък парад на планетите. В рамките на този парад, на 20 март Марс ще бъде в съединение с Юпитер, а на 31 март – със Сатурн.
В края на нощите на 18, 19 и 20 март, изтъняващия лунен сърп ще се наблюдава във видима близост до трите планети и така групата от ярки обекта ще привлича погледа на югоизток.
На снимката: Венера като Вечерница над югозападния хоризонт, заснета от Белоградчишките скали.
Вижте също видимост на планетите от Слънчевата система през 2020 г.
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обектив Sigma 17-70 / 2.8-4.
Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.
10 януари 2020 г.
Лунно затъмнение от полусянката на Земята
Тази вечер (10 януари) в 21h 10m настъпи максималната фаза на лунно затъмнение от земната полусянка. Явлението се наблюдаваше съвсем удобно от България – Луната бе високо над югоизточния хоризонт, а метеорологичните условия бяха добри. Затъмнението започна в 19h 08m и завърши в 23h 12m, но дълго време след началото, както и преди неговия край, лунният диск изглеждаше съвсем нормално – без видимо засенчени области. При този тип лунни затъмнения не се наблюдават частични и пълна фаза. Около момента на максимума единият край на лунния диск – този, оставащ по-близо до земната сянка, изглежда с понижена яркост (видимо посивява).
Следващо такова затъмнение ще се наблюдава от България на 5 юни вечерта, с максимална фаза в 22h 25m.
През 2020 г. ще има още две лунни затъмнения от полусянката – на 5 юли и на 30 ноември, но те няма да бъдат видими от нашата страна.
На 21 юни сутринта в 08h 36m ще настъпи максималната фаза на частично за България слънчево затъмнение. То ще бъде с много малко закриване на слънчевия диск от Луната – само 4.7% за София. Същото затъмнение ще се наблюдава като пръстеновидно от Централна Африка, южната част на Арабския п-в, Северна Индия, Китай и о-в Тайван.
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, телеобектив Таир-3C 300/4.5 при f/8.
Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.
Зимното слънцестоене
Днес (22 декември 2019) в 06h 19m настъпи астрономическата зима – Слънцето премина през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. Днешният ден е най-късият в годината – с трайност едва 9 часа и 3 минути. На датата на зимното слънцестоене се наблюдава най-югоизточният изгрев на Слънцето – от геодезически азимут 121° 49′ за София, и най югозападният залез – на азимут 238° 10′. По обяд Слънцето кулминира най-ниско над южния хоризонт – на височина само 23° 55′, в 12h 25m за София.
По-малко известен факт е, че съвсем скоро – на 25 декември, т. нар. уравнение на времето ще се нулира, т. е. Слънцето ще се изравни с т. нар. средно слънце. На тази дата за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина Слънцето ще кулминира в 12h 26m 31s – много близо до т. нар. местно пладне по средно слънчево време, което за същото място настъпва в 12h 26m 37s EET всеки ден.
Повече за понятия като уравнение на времето, средно слънце, аналема и др. можете да прочетете на УЕБ адрес https://en.wikipedia.org/wiki/Equation_of_time
На снимката: прозиращото през облаци зимно Слънце днес по обяд.
Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.
Преминаване на Меркурий пред слънчевия диск
На 11 ноември от 14:35:20 ч. официално време до залеза на Слънцето наблюдавахме преминаване на планетата Меркурий пред слънчевия диск (транзит или пасаж на Меркурий). От тези места в страната, над които небето бе ясно, можеше да се проследи почти половината от явлението. Максималното приближаване на Меркурий до центъра на слънчевия диск – на 72″ от него, в 17:19:30 ч. обаче остана недостъпно за нас, тъй като Слънцето залезе малко преди това – в 17:08 ч. за София.
Цялото явление можеше да бъде проследено от най-западните части на Африка, Атлантическия океан и Южна Америка, а само краят на явлението – от Северна Америка.
Следващото преминаване на Меркурий пред Слънцето ще бъде на 13 ноември 2032 г. и ще се наблюдава от България преди обяд.
Пътят на Меркурий пред Слънцето – кадър комбиниран от 17 изображения с експозиции 1/320 s. Заснети са от района на с. Тученица, област Плевен.
Технически данни: 11.4 см Нютон телескоп с фокусно разстояние 900 mm, слънчев филтър, фотоапарат Nikon D7100.
Снимки и цифрова обработка: Калина Стоименова и Ангел Димитров, катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.
Следват кадри от пасажа на Меркурий заснети от Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“ в Борисовата градина. Разкъсаната облачност над София позволи да се видят добре само отделни моменти от явлението.
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, телеобектив Таир-3C 300/4.5 при f/11, слънчев филтър и жълт филтър за корекция на цветовете.
Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.
Персеиди 2019
Тази година максимумът на метеорния поток Персеиди ще се падне в лунно време, а за нашата страна – около обяд на 13 август. Поради това е по-добре да проведем наблюденията си във втората половина на тези нощи – след залеза на Луната. Мнозина съобщават за доста забелязани метеори през изминалите няколко нощи, които освен от Персеиди, можа да са и от все още активните по-слаби потоци Южни делта-Аквариди и алфа-Каприкорниди.
На снимката: ярък метеор Персеид, появил се около 02:35:10 ч. българско време на 7 август и куполът на 2 m телескоп в НАО Рожен. Над купола се вижда галактиката M31 в съзвездието Андромеда, а вляво – Двойният звезден куп „H“ и „χ“ в съзвездието Персей (NGC 869 и NGC 884).
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обектив Samyang 14 mm f/2.8, експозиция 40 s при ISO 4000.
Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.
Частично лунно затъмнение в нощта 16 срещу 17 юли
Разкъсаната облачност над страната позволи от много места да бъде наблюдавано второто за годината лунно затъмнение. Земната сянка започна видимо да настъпва в северната част на лунния диск в 23:02 ч. на 16 юли. В 00:30 ч. бе кулминацията на явлението, когато малко повече от половината от лунния диск бе затъмнена. До 02:00 ч. на 17 юли сянката се оттегли напълно от Луната.
Технически данни: 11.4 см Нютон телескоп, f = 900 mm, фотоапарат Nikon D7100, експозиция 1/25 s при ISO 2500.
Снимка: Калина Стоименова и Ангел Димитров, катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.
Пълно слънчево затъмнение на 2 юли 2019 г.
Това явление събра в Чили и Аржентина много астрономи от цял свят – любители и професионалисти. В района на астрономическата обсерватория La Silla в пустинята Атакама имаше и наши сънародници, които проведоха успешни фотографски наблюдения. От там пълната фаза на затъмнението продължи малко под 2 минути. Чистата атмосфера и надморската височина от 2 400 m осигуриха идеални условия за наблюдения, въпреки ниското над хоризонта затъмнено Слънце.
По официалното за Чили време CLT, за района на La Silla частичните фази започнаха в 15:23:51 ч., а в 16:39:24 ч. започна дългоочакваната пълна фаза. Спрямо българско време началото на пълната фаза бе в 21:01:04 ч. – в югозападната част на Тихия океан, а около 22:20:00 ч. от място, намиращо се на 1080 km северно от Великденския остров, можеше да се наблюдава пълна фаза с най-голяма продължителност: 4 минути и 33 секунди.
Слънчевата корона по време на пълната фаза
Технически данни: фотоапарат Nikon D5300, телеобектив Optomax 300 mm, експозиция 1 s при f/11, ISO 125.
Снимка: Володя Велков, Астрономическа асоциация – София.
Цифрова обработка: Боряна Бончева, Астрономическа асоциация – София.
Слънчева корона по време на максималната фаза
Протуберанси около лунния лимб
Краят на пълната фаза
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 50D, обектив EF 70-300 mm f/4-5.6 IS USM.
Снимки: Валери Генков, Институт по астрономия с НАО, Астрономическа асоциация – София.
Цифрова обработка: Боряна Бончева, Астрономическа асоциация – София.
Пълно лунно затъмнение на 21 януари
Това бе първото затъмнение за годината, достъпно за наблюдение от България. Частичните фази започнаха в 05:34 ч. българско време, а пълната фаза – в 06:41 ч. Явлението бе видимо до настъпването на утринния полумрак. Над много части от страната облачното време не позволи провеждането на наблюдения, но някои високопланински местности предоставиха добра възможност за любителите астрофотографи. Снимката е заснета от Витоша.
Следващото затъмнение видимо от България ще бъде частично лунно – в нощта на 16 срещу 17 юли, с начало в 23:02 ч.
Технически данни: фотоапарат Nikon D7100, обектив f = 300 mm, f/5.6, експозиция 20 s при ISO 125.
Снимка: Калина Стоименова и Ангел Димитров, катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.
Кометата 46P/Wirtanen
След атрактивното шествие по небето на кометата 21P/Giacobini-Zinner тази есен, в нощта на 12 срещу 13 декември през своя перихелий премина втора по-ярка комета – 46P/Wirtanen. Най-интересната част от нейния път започна с навлизането ѝ в съзвездието Бик (Телец) в нощта на 11 срещу 12 декември. Тогава яркостта на кометата бе около 3.5 mag (видима звездна величина) – достатъчна, за да може тя да бъде забелязана с невъоръжен око в безлунна нощ. В нощите около 16 декември 46P премина видимо близо до яркия звезден куп Плеяди. За съжаление метеорологичните условия над целия Балкански полуостров не позволиха да наблюдаваме тази небесна атракция.
Следващ по-интересен момент от пътя на 46P/Wirtanen ще бъде преминаването ѝ видимо близо до най-бляскавата звезда от съзвездието Колар – Капела, в нощта на 23 срещу 24 декември. Тъй като тогава Луната ще бъде пълна, препоръчително е използването на бинокъл за по-лесно откриване на кометата.
Нощите около края на декември и в началото на януари 2019 г. ще са последният удобен период за наблюдения на тази комета, въпреки вече по-ниската ѝ яркост. Новолунието ще бъде на 6 януари в 03:28 ч. Около тази дата кометата ще се намира в съзвездието Рис и ще бъде видима през целите нощи.
46P/Wirtanen е късопериодична комета – с период 5.4 години. Тя е открита на 17 януари 1948 г. от американския астроном Carl Alvar Wirtanen от обсерваторията Lick, Аризона, САЩ.
Кометата 46P/Wirtanen в съзвездието Кит на 30 ноември 2018 г.
Технически данни: ASA 12″ Нютон астрограф, CCD-камера SBIG STL 11000 M.
Експозиции и филтри:
L: 1 x 5 min, R: 1 x 5 min, G: 1 x 5 min и B: 1 x 5 min.
Общо време на експониране 20 min с бинирана матрица 2 x 2 пиксела.
Снимка: Велимир Попов и Емил Иванов, обсерватория ИРИДА.
Кометата 46P/Wirtanen видимо близо до звездата η Еридан в нощта на 6 срещу 7 декември 2018 г.
Технически данни: 60 см телескоп “Zeiss 600“, f = 750 см, f/12.5. CCD-камера FLI PL 9000 на Астрономическа обсерватория Белоградчик.
Експозиции: 10 кадъра х 15 s във всеки от филтрите V, R и I (общо 30 кадъра, 450 s).
Снимка: проф. Румен Бачев, Институт по астрономия с НАО, БАН.
Кометата 46P/Wirtanen на 12 декември 2018 г. в съзвездието Бик (близо до границата му с Кит), заснета от Студентската астрономическа обсерватория САО-Плана на катедра Астрономия при СУ „Св. Климент Охридски“.
Технически данни: 35 см f/4.5 Нютон телескоп и CCD камера SBIG STL-11000 M.
Експозиции и филтри:
B: 3 x 30 s, 3 x 50 s, 3 x 70 s, 3 x 90 s;
V: 3 x 30 s, 3 x 50 s, 3 x 70 s, 2 x 90 s;
R: 3 x 30 s, 6 x 50 s, 3 x 70 s, 6 x 90 s.
Общо време на експониране: 31.5 min.
Снимка и цифрова обработка: Калина Стоименова, Ангел Димитров и Милен Минев, катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.
Кометата 21P/Giacobini-Zinner през октомври
Периодът от октомврийското новолуние до фаза първа четвърт на Луната бе последното удобно време за наблюдения на кометата 21P/Giacobini-Zinner с неголям телескоп или с бинокъл. Сега тя изгрява около 02h в съзвездието Голямо куче, но вече е с отслабнала яркост – около 8-а звездна величина. Може да се наблюдава по-успешно преди развиделяване – до около 06h, когато вече е по-високо над хоризонта.
На снимката: кометата 21P/Giacobini-Zinner на фона на мъглявината Чайка (Seagull Nebula, IC 2177) в съзвездието Еднорог.
Още актуални снимки на тази и на други комети можете да разгледате в сайта на обсерватория ИРИДА, на WEB-адрес http://www.irida-observatory.org/CCD/CCD.html#a5
В края на 2018 г. ще можем да наблюдаваме още по-атрактивна комета. Очаква се през декември кометата 46P/Wirtanen да достигне яркост около 3-та звездна величина и да бъде достъпна за наблюдение с невъоръжено око. В момента тя се намира в съзвездието Пещ и е още доста слаба – около 10-а звездна величина. Вижте повече за условията за наблюдение на тази комета.
Технически данни: ASA 12″ Нютон астрограф, CCD-камера SBIG STL 11000 M.
Експозиции и филтри:
L: 4 x 3 min, R: 4 x 3 min, G: 4 x 3 min и B: 4 x 3 min.
Общо време на експониране 48 min с бинирана матрица 2 x 2 пиксела.
Снимка: Емил Иванов и Велимир Попов, обсерватория ИРИДА.
Поглед към Дантелите в Лебед
Мъглявината NGC 6992 е част от Дантелите – голям комплекс от мъглявини в съзвездието Лебед. Те са остатък от свръхнова; в случая – звезда, около 20 пъти по-масивна от Слънцето, избухнала преди около 8000 години, на разстояние около 1500 светлинни години от нас. Ударната вълна от избухването е нагряла междузвездния газ до около 3 милиона градуса и го е йонизирала. Поради това, той в момента излъчва в набор от емисионни линии. Най-силната от тях в оптичния диапазон е емисионната линия H-alpha (дължина на вълната 656.3 nm), която придава характерния червен цвят на йонизирания водород. Тя се излъчва, когато електроните във възбудените водородни атоми падат от 3-то на 2-ро енергетично ниво.
На представената анимация през 5 секунди се сменят две изображения на NGC 6992 в тесноивични филтри, получени с 2-метровия телескоп на НАО Рожен. Едното изображение е във филтър, центриран на 658 nm и на него мъглявината е доминантна, тъй като H-alpha емисията се пропуска от филтъра. Другото изображение е във филтър на 642 nm, който не пропуска H-alpha емисията, и на него се улавя само топлинно излъчване. Заради ниската си плътност Дантелите почти нямат топлинно излъчване в оптичния диапазон. Затова мъглявината видимо изчезва на второто изображение, докато фоновите звезди остават непроменени, тъй като двата филтъра са с близки дължини на вълната и звездното, топлинно излъчване е приблизително еднакво в тях.
Технически данни: 2m RCC телескоп на НАО Рожен, филтър IF658: 5 х 300 s, филтър IF642: 7 x 300 s, медианно комбинирани.
Снимки и цифрова обработка: Александър Куртенков (Институт по астрономия с НАО) с наблюдател Milica Vucetic, 15.09.2018 г.
Кометата 21P/Giacobini-Zinner
През тези нощи с бинокъл или с малък телескоп може да се наблюдава кометата 21P/Giacobini-Zinner, която премина през своя перихелий на 10 септември, на разстояние 1.01277 астрономически единици (около 149.6 млн. км.) от Слънцето. По време на своя перихелий кометата бе видима в съзвездието Колар, с яркост около 7.5 mag (звездна величина). Кометата ще може да се наблюдава с малък телескоп до около 25 октомври, но все по-трудно поради спадащата ѝ яркост.
Вижте повече информация и карта на видимия път на тази комета.
Кометата 21P/Giacobini-Zinner е родителско тяло на метеорния поток Дракониди. Тазгодишното преминаване на кометата през вътрешните части на Слънчевата система може да бъде причина за висока активност на Дракониди в нощта на техния максимум – 8 срещу 9 октомври (малко след 03 ч. българско време). Тогава Луната ще бъде в новолуние и няма да възпрепятства наблюденията, които мнозина астролюбители ще извършат за да проследят активността на потока. През 2011 и 2012 г. бе наблюдавана висока активност на Дракониди – съответно с около 300 и 600 метеора на час. Тогава бе предишното преминаване на кометата 21P през нейния перихелий – на 12 февруари 2012 г.
На снимката: кометата 21P/Giacobini-Zinner на 11 септември в 05:50 ч. българско време (вече при развиделяване), видимо близо до разсеяния звезден куп М37 в съзвездието Колар.
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, телеобектив Sonnar 135/3.5, сума от 6 кадъра с експозиции по 8 s, при светлочувствителност 3200 ISO. Водене от екваториална монтировка.
Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.
Изгревът на Орион в края на нощта
Появата на съзвездието Орион преди разсъмване във втората половина на август ни напомня за наближаващия край на лятото. В последните часове на вече по-дългите августовски нощи, в източната половина на небето са видими някои ярки типично зимни съзвездия, като Колар, Бик (Телец), Близнаци, Орион, Малко куче, а при зазоряване се наблюдава изгревът на най-ярката звезда на нощното небе – Сириус от съзвездието Голямо куче (хелиакален изгрев на Сириус).
Според народните традиции появата на Орион на изток (който според българската народна астрономия е част от митологичния комплекс „Ралица“) бележи времето, подходящо за започване на есенната оран.
На снимката: съзвездието Орион в настъпващата зора над Черно море. В далечината се виждат корабни светлини.
Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.
Видимост на ярките планети през август 2018 г.
В началото на августовските нощи можем удобно да наблюдаваме ярките планети от Слънчевата система. Веднага след свечеряване над южния хоризонт са видими Марс – в съзвездието Козирог, близо до границата му със Стрелец, Сатурн – на фона на Млечния път в Стрелец, под звездния облак M24 и Юпитер – видимо близо до най-бляскавата звезда в съзвездието Везни (Zubenelgenubi, α Lib).
Ярката Венера е в съзвездието Дева и сега залязва около час и половина след Слънцето, т.е. наблюдава се като Вечерница. През телескоп или бинокъл планетата се вижда с 44% осветен диск. На 17 август Венера бе в максимална елонгация – на 46° източно от Слънцето.
Само Меркурий сега се наблюдава рано сутрин, като най-удобните моменти за това ще бъдат утрата около 26 август. На тази дата планетата ще бъде в максимална елонгация – на 18° западно от Слънцето. Тогава Меркурий ще изгрее 1 час и 32 минути преди изгрева на Слънцето. Ще бъде видим ниско над източния хоризонт от около 05:15 ч. до настъпването на зората.
Карта на разположението на Марс, Сатурн, Юпитер, Луната и Венера в средата на август, около 1 час след залез слънце:
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обектив Samyang 8 mm f/3.5 fish-eye, експозиция 47 s при ISO 3200.
Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.
Персеиди 2018 г.
Тази година максимумът на метеорния поток Персеиди се случи в безлунно време – във втората половина на нощта 12 срещу 13 август, а ясното небе над страната позволи мнозина да се насладят на природното явление. Тези, които бяха избрали места за своите наблюдения достатъчно отдалечени от светлините на градовете, можеха да наброят около 90 метеора за час. По това време на годината освен Персеиди, са активни още два метеорни потока – алфа-Каприкорниди и Южни делта-Аквариди, чиито метеори, макар само няколко за час, са по-ярки и по-бавни от Персеидите.
Тази година може да се очаква необичайно висока активност на метеорния поток Дракониди по време на неговия максимум в нощта 8 срещу 9 октомври, тъй като родителското тяло на потока – кометата 21P/Giacobini-Zinner ще премине през своя перихелий (най-близо до Слънцето) на 10 септември 2018.
Максимумът на метеорния поток Геминиди тази година ще бъде на 14 декември около 14:30 ч. българско време – т.е. през деня за нас. Това означава, че най-подходящото време за наблюдение от България ще бъде втората половина на нощта 13 срещу 14 декември и през следващата нощ – 14 срещу 15 декември. Луната ще бъде във фаза малко преди първа четвърт и ще залязва малко преди полунощ.
Повече подробности за тези и за други астрономически явления до края на годината можете да прочетете тук
На снимката: метеор Персеид видимо близо до най-ярките области от Млечния път. Снимка от Шуменското плато, 13 август в 00:01 ч. българско време.
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обектив Samyang 14 mm T/3.1, експозиция 25 s при ISO 4000.
Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.
Пълно лунно затъмнение в нощта 27/28 юли 2018
Въпреки лошите метеорологични условия, от много места в България можеше да се наблюдава второто за годината пълно лунно затъмнение, което се отличаваше с много дълга пълна фаза – почти 103 минути. Частичните фази на затъмнението започнаха в 21:24 ч., а пълната фаза – в 22:30 ч. българско време. Явлението завърши в 01:19 ч. на 28 юли.
Лунното затъмнение почти съвпадна с великото противостояние на планетата Марс – явление, случващо се веднъж на 15 или 17 години. Предишното велико противостояние на планетата бе на 28 август 2003 г. Тази година противостоянието настъпи на 27 юли в 08:06 ч. българско време, когато Марс бе на разстояние едва 57.7 млн. km. от нас. Поради това той се наблюдаваше с ъглов диаметър 24″ и с висока яркост от –2.8 видима звездна величина. По време на затъмнението Марс бе видим на 6° южно от Луната (на втората снимка той прозира под Луната през ниски облаци).
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обективи МТО 1000 mm, f/10 и Sigma 17-70 f/2.8-4.
Снимки: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.
Предстои период с добра видимост на ярките планети
През лятото и есента на 2018 г. ще можем да наблюдаваме удобно ярките планети от Слънчевата система. Венера сега е видима като Вечерница и ще продължи да привлича погледа над западния хоризонт привечер до около края на септември. Наблюдавана през зрителна тръба Венера показва своите фази, подобно на Луната. Ето как ще се променя осветеността на диска на планетата през летните месеци:
В началото на юни: 80% (почти пълен диск).
В началото на юли: 70%.
В началото на август: 57%.
В началото на септември: 40%.
В средата на септември: 30%.
Около 25-и септември: 22%.
През ясните юнски нощи – около 2 часа след полунощ, Марс, Сатурн и Юпитер ще могат да се наблюдават едновременно над хоризонта, съответно в съзвездията Козирог, Стрелец и Везни. През юли тези три планети ще са видими едновременно около полунощ, а през август – веднага след свечеряване.
Преминаването на Луната видимо близо до ярките планети (т.е. нейните съединения с тях) прави небето над южния хоризонт още по-атрактивно. След полунощ на 3 и 4 юни Луната ще бъде видимо близо до Марс, в съзвездието Козирог. Вечерта на 16 юни тънкият лунен сърп ще е видимо близо до Венера над западния хоризонт, в съзвездието Рак. С бинокъл в непосредствена близост до тях ще бъде видим разсеяният звезден куп M 44 – „Ясли“. На 23 юни Луната ще бъде видима до Юпитер във Везни, а на 28 юни – до Сатурн в Стрелец. На 1 юли след полунощ Луната отново ще бъде до Марс в Козирог. Подобни картини ще наблюдаваме често през цялото лято.
На снимката: Луната в съединение с Венера (ъглово отстояние 5° 27′) на 17 май вечерта. Лунният диск е 7% осветен, а по-голямата му част е слабо осветена от отразената от Земята слънчева светлина – т. нар. пепеляво светене.
Технически данни: фотоапарат Canon PowerShot A800, експозиция 1s при f/4.5, ISO 800.
Снимка: Любомир Цонев, Институт по физика на твърдото тяло, БАН.
Съвпадение на пълно лунно затъмнение, Суперлуние и „синя Луна“
В следобедните часове на 31 януари се случи първото за 2018 г. затъмнение – пълно лунно, което бе наблюдавано от Северна и Южна Америка, Тихия океан, Азия, Австралия, Индийския океан, Арктика и част от Антарктика. Максималната фаза на затъмнението настъпи в 15h 29m 49s българско време.
Това затъмнение съвпадна със "синята Луна" за месец януари. „Синя Луна“ е явление, което няма връзка с видимия цвят на Луната, а е случай, при който синодичният лунен месец, траещ 29 денонощия,12 часа, 44 минути и 3 секунди средно, се побира изцяло в рамките на някой от календарните месеци. Тогава в началото и в края на такъв календарен месец могат да се наблюдават две пълнолуния. През 2018 г. има две „сини Луни“ – отминалата в края на януари и втора предстояща – в края на март.
Пълнолунието на 31 януари, което настъпи в 15h 27m българско време, бе сравнително близко до момента на преминаването на Луната през перигея (най-близката до Земята точка от лунната орбита), който бе на 30 януари в 11h 56m. Поради това пълнолунието бе обявено и за Суперлуние. Такова съвпадение на пълно лунно затъмнение със „синя“ и със „супер Луна“ е имало на 30 декември 1982 г.
От България ще можем да наблюдаваме второто за 2018 г. пълно лунно затъмнение, което ще се случи в нощта на 27 срещу 28 юли (подробни данни за него могат да бъдат видяни тук).
На снимката: Луната по време на максималната фаза на затъмнението, наблюдавана от Банкок, Тайланд.
Технически данни: фотоапарат Canon EOS 700 D, обектив 135/5.6.
Снимка и цифрова обработка: Валентин Велков, бивш служител на НАОП „Николай Коперник“, Варна.
Геминиди 2017 г.
Геминиди е най-интензивният метеорен поток през есента и зимата. Той е активен от 4-и до 17-и декември, като в момента на неговия максимум (около 14-и декември), при добри метеорологични условия и в отсъствието на Луната могат да се наброят близо 120 метеора за час.
За 2017 г. максимумът на потока бе на 14 декември около 08:30 ч. българско време, т. е. в началото на деня, което означава, че за България най-близкото до максимума удобно време за наблюдение бе през последните часове на нощта 13-и срещу 14-и декември. Тогава обаче над някои части на страната бе облачно, поради което някой астролюбители са провели фотографски наблюдения през следващата нощ.
На снимката: Геминид появил се в 00:20 ч. официално време на 15 декември 2017. Снимка от София – кв. Драгалевци.
Технически данни: фотоапарат Nikon D5300.
Снимка: Володя Велков, Астрономическа асоциация – София.
Новини | Фотогалерии | Наблюдения | Предстоящи астрономически явления | Астрокалендари