Новини | Фотогалерии | Наблюдения | Предстоящи астрономически явления | Астрокалендари

 

По-нови снимки

  

АКТУАЛНА АСТРОНОМИЧЕСКА СНИМКА

 

 

В тази страница Ви представяме фотографии от актуални астрономически явления или на различни астрономически обекти, достъпни за наблюдение през текущия сезон. Снимките са заснети от наши професионални астрономи и от изтъкнати астрофотографи-любители, с инструментите на обсерваторията или с лична техника. Представена е кратка информация за природата на самите обекти и за методите, по които са получени техните изображения. 

 

 

21 юни 2013 г.

 

Звездното небе в началото на лятото

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image41ch\image_small.jpg

Астрономическото лято започна днес (21 юни) в 08h 04m. Предстоят ни много летни нощи, безлунните от които са най-подходящото време за съзерцаване на звездното небе, особено ако наблюдателят е далеч от светлините на градове и селища. Безспорно най-голямата атракция в лятното небе е светлата ивица на нашата галактика – Млечният път. През юни най-удобното време за неговото наблюдение е около 2 – 3h след полунощ, когато най-ярките му части се виждат високо в небето – в Летния триъгълник и над южния хоризонт – в съзвездията Скорпион и Стрелец. През юли и август Млечният път се издига най-високо около полунощ, а през септември той е над нас веднага след свечеряване.

 

 

 С бинокъл могат да се наблюдават много звездни купове и мъглявини на фона на Млечния път. Ако посочите изображението с мишката ще видите означенията и имената на най-ярките такива обекти в района на съзвездията Скорпион и Стрелец. Мислената линия прекарана през звездите Лесат и Шаула от „опашката” на Скорпион ни отвежда до големият Птолемеев разсеян звезден куп М7. Над него и малко вдясно намираме по-малък, но също ярък разсеян куп – Пеперудата М6 (Butterfly Cluster). Над най-ярката част на Млечния път, в окулярите на бинокъла лесно се открива горещата газова мъглявина Лагуна M8, в източната част на която се забелязва млад звезден куп, формирал се в нея. Кълбовидният звезден куп M22 е друга интересна атракция, но ще ни бъде нужен инструмент с увеличение поне 50 пъти за да видим как той се „разпръсква” на неизброимо множество звезди. В съзвездие Стрелец се намира центърът на нашата галактика, който обаче за нас е скрит зад плътни облаци от междузвезден прах. Той се намира видимо на около 1.3о южно от звездата 3 (по каталога на Флемстид) от съзвездие Стрелец и отстои на близо 6о от мъглявината Лагуна и от големия Птолемеев куп. На снимката местоположението на центъра на Галактиката е отбелязано с кръгче.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 350D, обективи 8/3.5 „рибешко око” и 29/4. Експозиции съответно 530s и 160s с водене, при светлочувствителност 800 ISO.

 

Снимки и текст: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

13 юни 2013 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image40ch\image_small.jpg

 

Майският планетен спектакъл

В последните майски вечерите, между края на гражданския и на навигационния полумрак, в небето на запад можеше да се наблюдава красив планетен спектакъл. На 15 май Венера се появи над хоризонта като Вечерница, а няколко дни по-късно към нея се присъедини Меркурий. Двете вътрешни планети започнаха видимо да се сближават с най-голямата планета в Слънчевата система – Юпитер. На 24 май Юпитер застана на 4 градуса от другите две планети, а ъгловото отстояние между последните бе малко повече от 1о. Така тези небесни тела образуваха планетно трио. Когато три планети се наблюдават в рамките на окръжност с диаметър по-малък от 5о, те образуват формация, наричана планетно трио. Кулминацията на това явление бе на 26 май, когато планетите видимо образуваха равностранен триъгълник. Освен красивия спектакъл, който продължи близо седмица, се състояха и три съединения. Съединение е астрономическо явление, при което две космически тела, наблюдавани от Земята, се виждат на еднакви еклиптични дължини или на еднакви дължини по ректасцензия. По-атрактивните съединения са тези между ярки обекти, като например планета с планета, Луна с планета, планета с ярка звезда или Луна със звезда. Ако се наблюдава закриване на звзда от Луната или от някоя планета, или закриване на планета от Луната, имаме окултация.

Всяка от трите "майски" планети бе участник в две съединения: Меркурий бе в такова с Венера и с Юпитер съответно на 25-ти и 27-и май, а Венера, освен с Меркурий, бе в съединение и с Юпитер на 28-и май. Съединението, което бе видимо от нашата страна – от малкото места с ясно небе, бе това от 28-и май – Венера с Юпитер, Ниските облаци и лошото време обаче съпътстваха почти целия период на планетното трио.

Същите три планети ще бъдат отново във видима близост (при това заедно с Марс) около средата на октомври 2015 г., когато ще се наблюдават рано сутрин над източния хоризонт. Преди това ще има още един момент, когато двете най-ярки планети Венера и Юпитер ще бъдат в особено атрактивно съединение – на  30 юни 2015 г. вечерта, когато те ще се наблюдават на ъглово отстояние само 24’.

На снимката: взаимното разположение на Венера, Юпитер и Меркурий на 25 май вечерта, ниско над северозападния хоризонт.

 

Технически данни: фотокамера Cаnon. обектив 90 mm, F/6.7, 200 ISO.

 

Снимка и текст: Петър Петров.

 

 

 

 

13 май 2013 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image39\image_small.jpg

 

Съединение на Луната с Юпитер на 12 май вечерта

След залеза на 12 май, ниско над западния хоризонт бе възможно да се наблюдава съединение на Луната с планетата Юпитер на фона на звездите от съзвездие Бик. Двете небесни тела бяха на ъглово отстояние 3о и 45’. Луната бе млада – на възраст 2.5 дни, със 7% осветен диск.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 350D, обективи 4/29 и 4/80.

 

Снимки: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

29 април 2013 г.

 

 

 

Частично затъмнената Луна

В нощта на 25 срещу 26 април, в 23:07 h официално време бе максималната фаза на частичното лунно затъмнение, което можеше да се наблюдава от нашата страна. Явлението приличаше по-скоро на затъмнение от полусянката на Земята, тъй като плътната земна сянка закри много малка част от лунния диск – едва 0.015%.

Ако посочите изображението с мишката ще видите затъмнената Луна в по-едър план.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 650D, обектив 5.6/135, експозиция 1/500s при светлочувствителност 200 ISO, 23:11 h официално време.

 

Снимка: Даниел Чанлиев, ИА с НАО при БАН.

 

Повече за явлението

 

 

 

 

20 април 2013 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image37\image_small.jpg

 

Галактиките на Йохан Боде M81 и „Цигарата” – M82

Тези две галактики са доста популярни, тъй като са сред най-достъпните за наблюдение и могат да бъдат забелязани в ясна безлунна нощ с по-мощен бинокъл. Намират се в северозападната част на съзвездие Голяма мечка, в област от небето бедна на ярки звезди. Двете галактики са видимо близки – отстоят на около 35 дъгови минути, което позволява да бъдат наблюдавани заедно в окуляра на телескоп или да бъдат фотографирани едновременно в рамките на един кадър. Галактиката М81 (или NGC3031 – Bodes Galaxy) е с яркост 6.9 mag и с видими размери около 20x10’, а галактиката М82 (NGC3034 – Cigar Galaxy) е от 8.4 mag, с видими размери около 10x4’. Разстоянието до двата обекта е почти еднакво – близо 12 млн. светлинни години, което предвид визуалната им близост означава, че те са физически близки в пространството и си взаимодействат гравитационно. Към тази група влиза и по-слабата галактика NGC3077 (10.6 mag, 5’), оставаща извън границите на снимката.

Тези две галактики и сферичният звезден куп M53 в съзвездие Косите на Вероника са открити в края на 1774 и в началото на 1775 г. от немският астроном Йохан Елерт Боде (1747 – 1826).

 

Прочетете повече за откривателя

 

Технически данни: 50/70/172 см Шмит телескоп на НАО, CCD-камера FLI  PL 16803. Експозиции и филтри: 2 кадъра по 240s в B, 2 кадъра по 180s във V и 3 кадъра по 180s в I, използвани за R-канала на изображението. Обработка в IRAF и ALADIN.

 

Снимка и цифрова обработка: Григор Николов, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

7 април 2013 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image36\image_small.jpg

 

Пролетното звездно небе

Пролетните ясни и безлунни нощи са най-удобни за наблюдение на галактики и галактични купове по посока на съзвездията Дева, Ловджийски кучета, Косите на Вероника, Голяма мечка, Лъв и др., които са високо над равнината на нашата галактика. През април светлата ивица на Млечния път се появява в небето на изток и югоизток късно след полунощ, като до разсъмване се наблюдава ниско над хоризонта.

На снимката: издигащият се Млечен път в края на нощта и лунен изгрев през слоести облаци.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 350D, обективи Samyang 3.5/8.

 

Снимки: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

Кометата C/2011 L4 (PanSTARRS) през пролетта на 2013 г.

 

 6 април 2013 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image35\image_small_e.jpg

 

Последната възможност за наблюдение на преминаването на кометата L4 видимо близо до галактката Андромеда* бе рано сутринта на 6 април, когато метеорологичните условия позволиха това. Атракцията можеше да се наблюдава с бинокъл ниско над североизточния хоризонт, до около 1 час преди изгрев слънце – на фона на вече изсветляващото небе. Изгрялата на изток Луна по същото време не пречеше – нейният сърп бе тънък, само 19% от целия лунен диск.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 350D, обектив 4/80, единичен кадър с експозиция 45s при ISO 1600. Място: с. Драгоево, област Шумен.

 

Снимка и текст: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

------------------------------

* Атрактивните преминавания на комети видимо близо до мъглявини или звездни купове са интересни и внимателно следени от много любители и професионални астрономи, тъй като всяко едно такова явление е уникално с разположението на обектите, с техните форми, цветове и яркост. Това са неповторими сюжети, послужили за създаването на много шедьоври в художествената астрофотография. Друго което ги прави ценни е тяхната рядкост – в продължение на един човешки живот могат да се наблюдават немного на брой видими сближавания на ярки комети до също ярки мъглявини или купове. За разлика от това броят на слабите комети, ежегодно преминаващи през вътрешните части на Слънчевата система е много по-голям, поради което с мощен телескоп могат да се наблюдават повече подобни случай – например видими сближавания на малки комети с галактики.

Такъв пример е снимката по-долу, показваща момент от преминаването на кометата C/2009 P1 (Garradd) видимо близо до галактиката UGC 4642 в нощта на 22 срещу 23 април 2012 г.

 

 

 UGC 4642 е пресечена спирална галактика от SBbc тип (поставете показалеца на мишката върху изображението за да видите увеличен нейния образ). Тя е отдалечена от нас на около 310 млн. светлинни години и е с ъглови размери близо 50x35”, което говори за нейния реален диаметър в пространството - почти 80 000 свелинни години. За разлика от галактиката, кометата C/2009 P1 (Garradd) в момента на наблюдението е била отдалечена от нас само на 297.7 млн. km., което е чудесен пример как в астрономията видимата близост на два обекта далеч не означава, че те са близки физически.

 

Технически данни: 50/70/172 см Шмит телескоп на НАО, CCD-камера FLI  PL 16803, 22 април 2012 г., 21:35 UT.

 

Снимка и цифрова обработка: Григор Николов, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

5 април 2013 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image35\image_small_d.jpg

 

Дългоочакваното от много астролюбители преминаване на кометата C/2011 L4 (PanSTARRS) видимо близо до галактиката М31 Андромеда можеше да се наблюдава във вечерите и в утрата от 3 до 6 април. Облачното време отново бе пречка – то стана нещо обичайно за края на зимата и началото на пролетта на 2013 г.

На снимката: кометата L4 (PanSTARRS) до галактиката М31 Андромеда на 4 април вечерта, снимани от вр. Рожен.

 

Технически данни: 12” ASA астрограф при f/3.6, монтировка ASA DDM 85, CCD-камера SBIG STL 11000M. 3 експозиции по 60s във всеки от филтрите R, G и B. Общо време на експониране 540 s.

 

Снимка и цифрова обработка: Емил Иванов

 

 

 

 

20 март 2013 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image35\anim_20_march_small.gif

 

Времето през март продължи да възпрепядства наблюденията на кометата C/2011 L4 (PanSTARRS) и една от малкото възможности бе на 20 март вечерта. Кометата все още е достатъчно ярка и може да бъде забелязана с бинокъл ниско над западния хоризонт след залеза на Слънцето, дори над светлините на големите градове.

На снимката: кометата L4 (PanSTARRS) над София, Младост-2.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 350D, обектив 4/80, единичен кадър с експозиция 2s при ISO 800.

 

Снимка: Пенчо Маркишки и Йожи Насвади.

 

 

 

 

19 март 2013 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image35\image_small_c.jpg

 

 

 При всяка отдала се възможност в облачното време над Европа, любители и професионални астрономи внимателно следят кометата, особено след появилите се съмнения за начални признаци на фрагментиране (разпадане) на кометното ядро или че започва формиране на анти-опашка. На втората от двете изображения по-горе (анимираното), пред главата на кометата се вижда образувание, което ни насочва към предположение за последното.

 

Технически данни: 12” ASA астрограф при f/3.6, монтировка ASA DDM 85, CCD-камера SBIG STL 11000M. Експозиции и филтри: 8 експозиции по 10s в R, 7 експозиции по 10s в G и 7 експозиции по 10s в B. Общо време на експониране 220 s.

 

Снимки, цифрова обработка и анимация: Емил Иванов

 

 

 

 

17 март 2013 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image35\image_small_b.jpg

 

Облачното време не позволи наблюдението на кометата L4 (Panstarrs) и през следващите вечери. Едва на 17 март вечерта от вр. Рожен се появи нова възможност. Кометата бе с прахова опашка с дължина близо 2о.

 

Технически данни: 12” ASA астрограф при f/3.6, монтировка ASA DDM 85, CCD-камера SBIG STL 11000M.

 

Снимка и цифрова обработка: Емил Иванов

 

Вижте снимки на кометата от Варна от същия автор

 

 

 

 

10 март 2013 г.

 

 

 Вечерта на 10 март, въпреки облачността над много части от страната, включително и над Родопите, от вр. Рожен бяха направени първи снимки на кометата C/2011 L4 (Panstarrs). Анимацията по-горе е съставена от 11 кадъра с експозиции по 1s всеки, заснети в интервала между 18:48 и 18:54 h официално време. В 06:04 h на тази дата кометата L4 премина през перихелия си, на разстояние 45.1 млн. км. от Слънцето.

 

Технически данни: 50/70/172 см Шмит телескоп на НАО, CCD-камера FLI  PL 16803.

 

Снимки и цифрова обработка: Андон Костов и Пламена Еникова, ИА с НАО при БАН.

 

Вижте повече за условията за наблюдение на кометата

 

 

 

 

16 февруари 2013 г.

 

Астероидът 2012 DA 14 премина покрай Земята

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image34\image_small.jpg

 

Въпреки облачното време над вр. Рожен, в края на нощта на 15 срещу 16 февруари се появи възможност да бъде наблюдавана част от видимия път на астероида 2012 DA14, който премина само на 26 762 km от земната повърхност. Най-голямото приближаване на небесното тяло бе в 21:39 ч официално време, но тогава то бе под хоризонта за наблюдател от България. Ако небето бе ясно през цялата нощ, астероидът щеше да бъде достъпен от нашата страна след 22 ч, като отначало той щеше да се наблюдава много ниско над източния хоризонт. Яркостта на DA14 бе недостатъчна за да може той да бъде видян с невъоръжено око. Наблюденията му бяха възможни само инструментално – с телескопи и с фотокамери, способни да снимат звездното небе чрез дълги експозиции.

Изображението по-горе е сума от три кадъра заснети с 50/70 см телескоп в НАО, с експозиции започнати в посочените моменти. Поради високата скорост на небесното тяло, по време на експозициите са се възпроизвели части от неговата траектория във вид на три последователни трека (отсечки).

 

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image34\image_small_2.jpg

 

Комбинирано изображение от 21 кадъра, всеки с експозиция по 2 секунди. На изображението могат да се видят 21 от позициите на астероида при движението му по неговата орбита. Първата позиция – долу вдясно (под ярката звезда) е заснета в 05:51 ч, а последната (най-горната точка от редичката) е заснета в 06:00 h местно време. Експозицията от 2 секунди е избрана така, че астероидът, въпреки голямата си скорост на движение спрямо наблюдателя, да остане точка.

 

Следват две анимации на движението на астероида съставени от кадри заснети с 50/70см Шмит телескоп в НАО:

 

 

Анимация от споменатите по-горе 21 кадъра

  

 

 

Анимация от 3 кадъра с експозиции по 100s всеки.

 

 

Технически данни: 50/70/172 см Шмит телескоп на НАО, CCD-камера FLI  PL 16803.

 

Снимки и цифрова обработка: Андон Костов, ИА с НАО при БАН.

 

Вижте също:

За астероида и за риска от сблъсък със Земята (А. Костов)

Условия за наблюдение и карта на видимия път на 2012 DA14 (П. Маркишки)

 

 

 

 

26 декември 2012 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image33\image_small.jpg

 

Съединението на Луната и Юпитер

В нощта на 25 срещу 26 декември 2012 Луната и планетата Юпитер се наблюдаваха видимо близо, което привличаше погледа към небето въпреки високата облачност над някой райони на Североизточна България. Дори на снимки получени със свръхширокоъгълен фотообектив (т.нар. „рибешко око” или „fish-eye”), Юпитер се регистрираше лесно през осветените облаци около Луната. Геоцентричното съединение на двете небесни тела бе на 26 декември в 2:20 ч (на 25’), а от нашата страна най-голямото видимо сближаване на Луната и Юпитер бе наблюдавано в 3:45 ч, при ъглово отстояние между центровете на техните дискове 55’.

На снимката: Луната и Юпитер прозиращи през облаци над коледен Шумен в началото на нощта. Изображението горе-вдясно е от момента на тяхното максимално видимо сближаване в 3:45 h.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 350D, обективи Samyang 3.5/8 и Revuenon auto 2.8/135.

 

Снимки и текст: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

Вижте карти на явлението

 

 

 

 

14 декември 2012 г.

 

Максимумът на Геминиди 2012 г.

 

Тези които преодоляха неприятните усещания в мразовитата ясна нощ на 13-ти срещу 14-ти декември, бяха възнаградени с великолепно небесно шоу - максимума на метеорния поток Геминиди. В тази нощ над нашата страна бяха наблюдавани над 150 метеора за час, някои от които - болиди (много ярки метеори).

Следващите снимки са заснети в нощта на максимума, от Плана планина и от НАО-Рожен:

 

 

 

 

 

 

 

 

Геминиди заснети от Плана планина между 1 и 2 часа на 14 декември 2012 г. Ако посочите някое от трите изображения с мишката, ще видите регистрираните в тях метеори с увеличение.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 500D, обектив 3.5/18, експозиции съответно 1038s, 1218s и 763s при светлочувствителност 200 ISO.

 

Снимки: Янина Тодорова Методиева.

 

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image31\image_small.jpg

 

Ярък Геминид над Пампорово, заснет от кулата на 2м телескоп в НАО.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 650D, обектив 2.3/20, експозиция 25s при светлочувствителност 1600 ISO.

 

Снимка: Даниел Чанлиев, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

23 октомври 2012 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image30\image_small.jpg

 

Зодиакална светлина рано сутрин

През октомври и ноември, в периода от новолуние до няколко дни преди пълнолуние може удобно да се наблюдава зодиакална светлина рано сутрин, в посока изток-югоизток. Най-подходящото време за това е от около 1 час и 40 минути преди изгрева, до началото на зората около двадесетина минути по-късно. Необходимо е наблюдателят да бъде достатъчно далеч от светлините на градовете и да наблюдава при много добри метеорологични условия. Фотографирането на зодиакалната светлина е сравнително лесно. Тя може да се снима както с неподвижен фотоапарат (като в този пример), така и с фотоапарат монтиран на екваториална монтировка с водене.

Повече за природата на зодиакалната светлина можете да прочетете тук.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 350D, обектив 4/18.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

19 септември 2012 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image29\image_small.jpg

 

Силни проблясвания в нощното небе

Дали това е ярък метеор или интригуващ случай на НЛО? Не, това е проблясване от изкуствен спътник, един от 66-те американски комуникациони спътника Иридиум (и няколко резервни), обикалящи Земята. В определени моменти те проблясват ярко, но за кратко в нощното небе. Спътниците Иридиум обикалят Земята по орбити с височина 780 км и наклон 86.4о, със скорост 27 000 км/ч. Една обиколка около планетата ни те правят за време около 100 минути. Краткото им проблясване се дължи на отржение на слънчевата светлина в някоя от трите лъскави антени, с каквито е снабден всеки един от тези спътници. Трите антени са разположени през 120о около тялото на спътника и са с наклон 40о спрямо оста му. Антените са с размери 188 x 86 x 4см, изградени от плоски алуминиеви плочи, обвити със силно отразяващо фолио. Отраженията от антените осветяват области върху нощната страна на Земята със ширина няколко десетки километра. За да види проблясване от Иридиум, наблюдателят трябва да се случи в такава област. Наблюденията на тези проблясъци са много атрактивни и могат да се плануват предварително за мястото, където се намира наблюдателят. Прогнозни данни за преминаванията на спътниците Иридиум в небето над Вас можете да намерите в сайта http://www.heavens-above.com/, в частта Satelites / Iridium Flares (но първо трябва да зададете Вашето наблюдателно място и часова зона).

На снимката: проблясване от спътник Иридиум с яркост -7m над гр. Хасково, геодезически азимут 252o (югозапад-запад), височина 23o. 19 юли 2012 г. в 20:28:02 UT.

 

Технически данни: фотоапарат Canon PowerShot A510, обектив f = 5.8mm, f/2.6, експозиция 15s при светлочувствителност 400 ISO.

 

Снимка: Траян Момков. Текст: Пенчо Маркишки.

 

 

 

 

19 август 2012 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image28\image_small.jpg

 

Кълбовидният звезден куп NGC 6934

Кълбовидният звезден куп NGC 6934, известен още като Coldwell 47, е открит от Уйлям Хершел на 24 септември 1785 г. Той се намира в малкото съзвездие Делфин, на почти 4o южно от звездата ε - ”опашката” на делфина. Купът е забележим с малък телескоп поради яркостта си от 8.8m. Разстояниието до него е близо 52 000 светлинни години, а ъгловия му диаметър е 8’. Тези данни говорят за реалния диаметър на обекта в космическото пространство - около 120 светлинни години.

Kълбовидните купове са гравитационно свързани системи, наброяващи от стотици хиляди до милиони звезди с голяма възраст, в чийто състав съдържанието на тежки химични елементи е ниско. Тези купове се движат по орбити около центъра на галактиката, но не в нейния диск - те образуват галактичното хало. Предполага се, че в центровете на най-масивните кълбовидни купове съществуват т.нар. Intermediate-Mass Black Holes - черни дупки с маса много по-голяма от звездната, но по-малка от тази на свръхмасивните черни дупки: около 104 - 105 слънчеви маси. Основни кандидати за такива са Омега Центавър, гигантският куп M31 G1 в Андромеда, както и M15.

 

Технически данни: 2м  РКК-телескоп на НАО, фокусно разстояние 16 м, F/8, CCD-камера VersArray 1300 B охладена до -110оС. Експозиции и филтри: 6x120s в B, 5x60s във V и 4x100s в R. Общо време на експозиция: 23 минути и 40 секунди.

 

Снимка: Александър Куртенков и Пенчо Маркишки.

Цифрова обработка: Александър Куртенков, ИА с НАО при БАН.

 

Снимката е получена в техническа нощ, с разрешение на ръководството на обсерваторията.

 

 

 

 

17 август 2012 г.

 

Добра видимост на ярките планети през август

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image27\image_small.jpg

 

Сатурн, Марс и звездата Спика над западния хоризонт на 14 август вечерта.

 

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image27\image_small_2.jpg

 

Плеядите, Юпитер до Хиадите, Венера и Луната над източния хоризонт рано преди изгрева на 14 август.

Меркурий изгрява ниско в зората (невидим на снимката).

 

Около средата на август имаше добра възможност за наблюдение на всичките пет ярки планети от Слънчевата система, заедно с Луната, в рамките на една нощ. Тези небесни обекти бяха разделени в две групи, видими съответно в началото и в края на нощта. Веднага след свечеряване над западния хоризонт бяха видими Сатурн и Марс, които на 14 август се нблюдаваха видимо подредени в права линия със звездата Спика, най-бляскавата звезда от съзвездие Дева. Рано сутринта преди изгрева се наблюдаваше по-атрактивната група: Юпитер, Венера и трудно достъпният Меркурий, видимо подредени в почти права линия заедно с тънкия сърп на Луната и със звездния куп Плеяди.

Тази небесна атракция не бива да се асоциира с популярното и като че ли поизтъркано от употреба понятие парад на планетите, тъй като реално петте планети не бяха подредени по права в космическото пространство, а само видимо изглеждаха така.

Всички планети от Слънчевата система обикалят централното ни светило по орбити, наклонени на малки ъгли спрямо една равнина, приета за основна в Слънчевата система - еклиптичната (равнината на земната орбита). Затова планетите които са достъпни за наблюдение в даден период, могат да бъдат открити на небето винаги по протежение на еклиптиката - до неголеми ъглови отстояния от нея, което често създава впечатление, че те са подредени в права линия. Случаи като този, когато няколко ярки планети се наблюдават в ограничен район от небето редом с Луната и с някои ярки звездни купове, са една красива атракция, на която можем да се полюбуваме с невъоръжено око или която можем да използваме с учебна и популяризаторска цел. Всякакви твърдения, че подобно разположение на планетите вещае предстоящи апокалиптични събития са лишени от трезва логика.

 

С изключение на Меркурий, който след максималната си западна елонгация на 16 август става недостъпен в утринната зора, всички останали четири ярки планети ще се наблюдават по подобен начин до около края на август. От 19 август младата Луна ще се наблюдава над западния хоризонт вечер. На 21 и 22 август лунният сърп ще бъде видимо близо до Сатурн и Марс, тъй като на 22 август Луната е в съединение и с двете планети.

 

Технически данни: фотоапарат Canon 350D, обективи EF-S 18-55, 3.5-5.6 и Pentacon 2..8/29. 

 

Снимки и текст: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

 

15 юли 2012 г.

 

Окултация (закриване) на Юпитер от Луната

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image26\image_small.jpg

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image26\image_small_2.jpg

 

Рано тази сутрин Луната закри планетата Юпитер и нейните четири най-ярки Галилееви спътника, за време около 1 час. За наблюдател намиращ се в Националната астрономическа обсерватория Рожен, явлението започна в 4:11:25 ч със закриване на спътника Европа от осветената част на лунния диск. Втори бе закрит спътника Йо - в 4:14:02 h. Закриването на Юпитер започна за НАО в 4:16:00 ч, а в 4:17:10 ч планетата вече изцяло бе зад Луната.

Откриването на Юпитер от тъмната страна на Луната започна в 5:16:12 ч и завърши в 5:17:32 h. Последният Галилеев спътник - Калисто бе открит в 5:29:12 ч, с което окултациите завършиха.

 

На снимките: момент от закриването на Юпитер от Луната в 4:16:10 ч и от откриването му в 5:17:00 h.

 

Технически данни: телескоп Meniscas 180/1800 на Цайс, фотоапарат Canon 350D, експозиции 1/20s при ISO 200. 

Снимки: Пенчо Маркишки и Георги Латев, ИА с НАО при БАН.

 

Данни за явлението

 

 

 

 

21 юни 2012 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image25\image_small.jpg

 

 

Лятното слънцестоене днес

Тази нощ в 2:09 ч официално време настъпи астрономическото лято. Днес ще бъде най-дългият ден в годината, с продължителност 15 часа и 19 минути. Слънцето изгря в 5:49 ч (за София) от точка на хоризонта с астрономически азимут 237о (североизток), и ще залезе в 21:08 ч, в точка от хоризонта с астрономически азимут 123о (северозапад). Слънцето е точно над тропика на Рака, което определя началото на лятото в северното полукълбо на Земята и началото на зимата - в южното.

На снимката: първият изгрев на лятото видян от кулата на 2м телескоп в НАО-Рожен.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

7 юни 2012 г.

 

Пасажът на Венера

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image24\image_small_1.jpg

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image24\image_small_2.jpg

 

Метеорологичните условия позволиха само от някои части на страната да се наблюдава преминаването на Венера пред слънчевия диск на 6 юни сутринта. Предпочелите да наблюдават явлението от района на столицата и от морското крайбрежие имаха повече късмет. Това бе вторият и последен за века пасаж на Венера. Следващия такъв ще бъде на 11 декември 2117 г, който обаче няма да бъде видим от България, а следващия който ще може да се наблюдава от нашата страна ще бъде на 8 декември 2125 г.

Все пак след няколко години предстои да видим две подобни явление - планетата Меркурий ще премине пред слънчевия диск на 9 май 2016 г в следобедните часове и на 11 ноември 2019 г, също след обяд за наблюдател от България.

На снимките: моменти от пасажа заснети през обикновен слънчев филтър (първата снимка) и през Hα филтър (втората) малко преди 4-тия контакт. Ясно се виждат слънчеви петна и протуберанси.

 

Технически данни: телескоп Zeiss 100mm, f/10, фотоапарат Canon 350D, Hα филтър Coronado SM60 BF15, експозиция (за втората снимка) 1/10s при ISO 200, 6 юни 2013 г в 04:54 UT.

 

Снимки и цифрова обработка: Борислав Петров, НАОП „Н. Коперник”, Варна.

 

Данни за явлението

 

Вижте още снимки от български астрономи-любители.

 

 

 

 

6 май 2012 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image23\image_small.jpg

 

Мъглявината Орле в съзвездие Бик

Слабата отражателна мъглявина Орле (Baby Eagle Nebula или Vulture Head Nebula - LBN 777) е осветена от звездите част от обширен комплекс от тъмни молекулярни облаци в съзвездие Бик (Taurus Molecular Cloud - TMC), съдържащи плътен междузвезден газ и прах. Същите са и области на звездообразуване. TMC се намира близо до границата на Бик със съзвездие Персей и е най-близкият до нас такъв комплекс - на разстояние около 400 светлинни години. Снимки с дълги експозиции на този регион от небето, получени с нормални фотообективи, регистрират TMC с доста големи видими размери - около 20x30 ъглови градуса.

Мъглявината Орле не бива да се бърка с популярната мъглявина Орел (Eagle Nebula - M16) в съзвездие Змия.

 

Технически данни: 12” ASA астрограф, f/3.6, CCD-камера SBIG STL 11000 M, монтировка ASA DDM 85.

Експозиции и филтри: 120 мин. в L и по 80 мин. в R, G и B, общо 360 мин.

 

Снимка и цифрова  обработка: Емил Иванов с лична техника.

 

Вижте също мъглявината NGC 1333 в съзвездие Персей.

 

 

 

 

5 април 2012 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image22\image_small.jpg

 

Венера пред Плеядите

Вечерта на 3 април имахме възможност да наблюдаваме кулминацията на малка небесна атракция - преминаване на планетата Венера пред звездния куп Плеяди в съзвездие Бик. Движението на Венера в небето около Плеядите можеше да бъде проследено във вечерите на 2, 3 и 4 април, съвсем удобно, с невъоръжено око или с бинокъл.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 350D, обектив 4/18, експозиция 15s при 800 ISO с неподвижен фотоапарат, с. Драгоево, общ. В. Преслав.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

22 март 2012 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image21\image_small.jpg

 

Юпитер и Венера в зодиакалната светлина вечер

Вечерите около датата на пролетното равноденствие са най-подходящото време за наблюдение на зодиакална светлина над западния хоризонт. В началото на тази пролет небето ще ни предложи една допълнителна атракция - двете най-ярки планети Юпитер и Венера ще се наблюдават в самият връх на клиновидното сияние, всяка ясна вечер, до появата на младата Луна в тази част на небето.

Повече за природата на зодиакалната светлина можете да прочетете тук

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 350D, обектив 4/18, експозиция 60s при 800 ISO с водене от екваториална установка.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

26 февруари 2012 г.

 

 

 

Луната и три ярки планети във вечерното небе

На 25 февруари вечерта, в разчистеното от вятъра небе над много места в страната можеше да се наблюдава малка небесна атракция: Над западния хоризонт бе тънкият сърп на младата Луна, видимо близо до най-ярката планета Венера. Ниско до хоризонта бе видим Меркурий, а по-високо и вляво от Венера блестеше Юпитер. Трите планети се наблюдаваха лесно с невъоръжено око, подредени в почти права линия на фона на гаснещото сияние от залеза.

С напредването на полумрака картината на вечерното небе се допълни от звездния куп Плеяди, появяващ се тези нощи немного над Юпитер, от фигурата на съзвездие Орион над южния хоризонт, от най-ярката звезда Сириус - ниско на югоизток и от жълтеникавата звезда Капела, блестяща почти в зенита.

През следващите няколко вечери бързо преместващият се Меркурий ще се наблюдава все по-удобно - той ще се издига над западния хоризонт и на 5 март залезът му ще закъснее най-много - 1 час и 36 мин. след слънчевия (максимална източна елонгация на планетата).

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 40D, обектив 3.5/18, експозиция 1/15s при светлочув-

ствителност 800ISO, гр. Варна.

 

Снимка и цифрова обработка: Емил Иванов.

 

 

 

 

11 февруари 2012 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image19\image_small.jpg

 

Мъглявината NGC 1333 в съзвездие Персей

Дифузната отражателна мъглявина NGC 1333 (или LBN 741) е малка част от обширен комплекс от тъмни молекулярни облаци в съзвездие Персей (Perseus Cloud), заемащ пространство с диаметър около 50 парсека. В него се наблюдават области на звездообразуване и звезди от ранен клас (Perseus OB2 Association). Мъглявината NGC 1333 обгръща куп от млади звезди на възраст под 1 млн. години, които осветяват околния по-плътен газ и прах, придавайки с това на региона характерният за отражателните мъглявини синкав оттенък. Разстояние до обекта - около 1000 светлинни години. Видими размери - 9 дъгови минути.

 

Технически данни: 12” ASA астрограф, f/3.6, CCD-камера SBIG STL 11000 M, монтировка ASA DDM 85.

Експозиции и филтри: 120 мин. в L, 110 мин. в R, 100 мин. в G и 120 мин. в B. Общо 450 мин.

 

Снимка и цифрова  обработка: Емил Иванов с лична техника.

 

Вижте също The Perseus Cloud (статия в Astronomical Societi of the Pacific Monograph Publications, формат на файла PDF, 2.06 MB).

 

 

 

 

15 януари 2012 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image18\image_small.jpg

 

Венера като ”Вечерница” прозираща през облаци

От около края на октомври миналата година, планетата Венера се наблюдава удобно като ”звезда-Вечерница” над западния хоризонт след залеза. Нейната яркост през тези вечери е доста висока - около -4-та видима звездна величина и ще продължава бавно да нараства, поради което планетата може да се наблюдава дори прозираща през високи и средни облаци. В началото на зимните нощи, като втори по яркост обект след Венера ще се наблюдава Юпитер, в съзвездие Овен. Двете планети видимо ще се сближат и разминат във вечерите около 13 март (вижте повече информация за тази набесна атракция). На 27 март Венера ще бъде видимо най-далеч от Слънцето - на 46o и 2’ (максимална източна елонгация), т.е. тогава тя ще се наблюдава най-високо над западния хоризонт след залеза.

Венера ще бъде видима вечер през цялата зима и през пролетта, до около края на май. На 6 юни сутринта от нашата страна ще може да се наблюдава преминаването на планетата пред слънчевия диск - т. нар. пасаж на Венера (вижте повече информация за това рядко явление).

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 350D. обектив Pentacon 2.8/29 при апертура F/4, експозиция 10s при светлочувствителност 200 ISO.

 

Снимка и текст: Пенчо Маркишки, ИА с НАО.

 

 

 

 

5 януари 2012 г.

 

 

 

Мъглявини в галактиката M33

Галактиката M33 в съзвездие Триъгълник (Triangulum Galaxy - NGC 598, понякога наричана Pinwheel Galaxy) е третият по големина член на Местната галактична група, включваща също M31 Андромеда и нашата галактика Млечен път. M33 е спирална галактика (Sc-тип), отдалечена от нас на около 3 млн. светлинни години. Ъгловите й размери са 73х45 дъгови минути, а яркостта й 5.7m (видима звездна величина), поради което нерядко се твърди, че в ясна и безлунна нощ тя може да се забележи с невъоръжено око. На практика обаче това е почти невъзможно, освен със солидната подкрепа на въображението на наблюдателя! Понякога намирането на M33 с бинокъл сред слабите звезди в съзвездие Триъгълник е също проблемно. Фотографски обаче галактиката се регистрира лесно с характерния си синкав цвят.

Снимката показва мъглявините видими в M33, повечето от които са обширни HII-области с активирани в тях процеси на звездообразуване (червеникавите обекти). Ако посочите изображението с мишката, ще се появят означенията на тези мъглявини според каталозите NGC и IC.

 

Технически данни: 12” ASA астрограф, f/6.3, CCD-камера SBIG STL 11000 M, монтировка ASA DDM.

Експозиции и филтри: 75 мин в , 50 мин в L и по 30 мин в R, G и B. Общо 215 мин.

 

Снимка и цифрова  обработка: Емил Иванов с лична техника.

Текст: Пенчо Маркишки.

 

 

 

 

15 декември 2011 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image16\image_small.jpg

 

Максимум на метеорния поток Джеминиди

Ясната нощ на 14 срещу 15 декември 2011 г. позволи от района на НАО-Рожен да бъде наблюдаван максимумът на метеорния поток Джеминиди. В първите няколко часа на нощта, до изгрева на Луната в 21:06 ч бяха проведени фотографски наблюдения на цялата небесна полусфера с All-Sky камера.

На снимката: Млечният път в есенното небе и ярък метеор, спускащ се към южния хоризонт, над купола на 2м телескоп в НАО.

 

Технически данни: All-Sky огледало с диаметър 234 mm и радиус на повърхностната кривина 145 mm, фотоапарат Canon EOS 350D. обектив Takumar 1.4/50 при апертура F/4, експозиция 300s при светлочувствителност 800 ISO.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО.

 

Благодарности към астроклуб Канопус при НАОП-Варна за предоставени технически средства.

 

 

По-стари снимки

 

 

 

Новини | Фотогалерии | Наблюдения | Предстоящи астрономически явления | Астрокалендари