Новини | Фотогалерии | Наблюдения | Предстоящи астрономически явления | Астрокалендари

 

  

АКТУАЛНА АСТРОНОМИЧЕСКА СНИМКА

 

 

В тази страница Ви представяме фотографии от актуални астрономически явления или на различни астрономически обекти, достъпни за наблюдение през текущия сезон. Снимките са заснети от наши професионални астрономи и от изтъкнати астрофотографи любители, с инструментите на обсерваторията или с лична техника. Представена е кратка информация за природата на самите обекти и за методите, по които са получени техните изображения.

 

 

 

 

16 октомври 2018 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image97\image_small.jpg

 

Кометата 21P/Giacobini-Zinner през октомври

Периодът от октомврийското новолуние до фаза първа четвърт на Луната бе последното удобно време за наблюдения на кометата 21P/Giacobini-Zinner с неголям телескоп или с бинокъл. Сега тя изгрява около 02h в съзвездието Голямо куче, но вече е с отслабнала яркост – около 8-а звездна величина. Може да се наблюдава по-успешно преди развиделяване – до около 06h, когато вече е по-високо над хоризонта.

 

На снимката: кометата 21P/Giacobini-Zinner на фона на мъглявината Чайка (Seagull Nebula, IC 2177) в съзвездието Еднорог.

 

Още актуални снимки на тази и на други комети можете да разгледате в сайта на обсерватория ИРИДА, на WEB-адрес http://www.irida-observatory.org/CCD/CCD.html#a5

 

В края на 2018 г. ще можем да наблюдаваме още по-атрактивна комета. Очаква се през декември кометата 46P/Wirtanen да достигне яркост около 3-та звездна величина и да бъде достъпна за наблюдение с невъоръжено око. В момента тя се намира в съзвездието Пещ и е още доста слаба – около 10-а звездна величина. Вижте повече за условията за наблюдение на тази комета.

 

Технически данни: Телескоп ASA 12" Астрограф, CCD-камера SBIG STL 11000 M.

Експозиции и филтри: L - 4 x 3 min, R - 4 x 3 min, G - 4 x 3 min и B - 4 x 3 min.

Общо време на експониране 48 мин с бинирана матрица 2 x 2 пиксела.

 

Снимка: Емил Иванов, обсерватория ИРИДА.

 

 

 

 

16 септември 2018 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image96\image_small.gif

 

Поглед към Дантелите в Лебед

Мъглявината NGC 6992 е част от Дантелите – голям комплекс от мъглявини в съзвездието Лебед. Те са остатък от свръхнова; в случая – звезда, около 20 пъти по-масивна от Слънцето, избухнала преди около 8000 години, на разстояние около 1500 светлинни години от нас. Ударната вълна от избухването е нагряла междузвездния газ до около 3 милиона градуса и го е йонизирала. Поради това, той в момента излъчва в набор от емисионни линии. Най-силната от тях в оптичния диапазон е емисионната линия H-alpha (дължина на вълната 656.3 nm), която придава характерния червен цвят на йонизирания водород. Тя се излъчва, когато електроните във възбудените водородни атоми падат от 3-то на 2-ро енергетично ниво.

 

На представената анимация през 5 секунди се сменят две изображения на NGC 6992 в тесноивични филтри, получени с 2-метровия телескоп на НАО Рожен. Едното изображение е във филтър, центриран на 658 nm и на него мъглявината е доминантна, тъй като H-alpha емисията се пропуска от филтъра. Другото изображение е във филтър на 642 nm, който не пропуска H-alpha емисията, и на него се улавя само топлинно излъчване. Заради ниската си плътност Дантелите почти нямат топлинно излъчване в оптичния диапазон. Затова мъглявината видимо изчезва на второто изображение, докато фоновите звезди остават непроменени, тъй като двата филтъра са с близки дължини на вълната и звездното, топлинно излъчване е приблизително еднакво в тях.

 

Технически данни: 2m RCC телескоп на НАО Рожен, филтър IF658: 5 х 300 s, филтър IF642: 7 x 300 s, медианно комбинирани.

 

Снимки и цифрова обработка: Александър Куртенков с наблюдател Milica Vucetic, 15.09.2018 г. 

 

 

 

 

13 септември 2018 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image95\image_small.jpg

 

Кометата 21P/Giacobini-Zinner

През тези нощи с бинокъл или с малък телескоп може да се наблюдава кометата 21P/Giacobini-Zinner, която премина през своя перихелий на 10 септември, на разстояние 1.01277 астрономически единици (около 149.6 млн. км.) от Слънцето. По време на своя перихелий кометата бе видима в съзвездието Колар, с яркост около 7.5 mag (звездна величина). Кометата ще може да се наблюдава с малък телескоп до около 25 октомври, но все по-трудно поради спадащата ѝ яркост.

Вижте повече информация и карта на видимия път на тази комета.

 

Кометата 21P/Giacobini-Zinner е родителско тяло на метеорния поток Дракониди. Тазгодишното преминаване на кометата през вътрешните части на Слънчевата система може да бъде причина за висока активност на Дракониди в нощта на техния максимум – 8 срещу 9 октомври (малко след 03 ч. българско време). Тогава Луната ще бъде в новолуние и няма да възпрепятства наблюденията, които мнозина астролюбители ще извършат за да проследят активността на потока. През 2011 и 2012 г. бе наблюдавана висока активност на Дракониди – съответно с около 300 и 600 метеора на час. Тогава бе предишното преминаване на кометата 21P през нейния перихелий – на 12 февруари 2012 г.

 

На снимката: кометата 21P/Giacobini-Zinner на 11 септември в 05:50 ч. българско време (вече при развиделяване), видимо близо до разсеяния звезден куп М37 в съзвездието Колар.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, телеобектив Sonnar 135/3.5, сума от 6 кадъра с експозиции по 8 s, при светлочувствителност 3200 ISO. Водене от екваториална монтировка.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

  

 

 

 

20 август 2018 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image94\image_small.jpg

 

Изгревът на Орион в края на нощта

Появата на съзвездието Орион преди разсъмване във втората половина на август ни напомня за наближаващия край на лятото. В последните часове на вече по-дългите августовски нощи, в източната половина на небето са видими някои ярки типично зимни съзвездия, като Колар, Бик (Телец), Близнаци, Орион, Малко куче, а при зазоряване се наблюдава изгревът на най-ярката звезда на нощното небе – Сириус от съзвездието Голямо куче (хелиакален изгрев на Сириус).

Според народните традиции появата на Орион на изток (който според българската народна астрономия е част от митологичния комплекс „Ралица“) бележи времето, подходящо за започване на есенната оран.

 

На снимката: съзвездието Орион в настъпващата зора над Черно море. В далечината се виждат корабни светлини.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

 

 

 

 

19 август 2018 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image93\image_small.jpg

 

Видимост на ярките планети през август 2018 г.

В началото на августовските нощи можем удобно да наблюдаваме ярките планети от Слънчевата система. Веднага след свечеряване над южния хоризонт са видими Марс – в съзвездието Козирог, близо до границата му със Стрелец, Сатурн – на фона на Млечния път в Стрелец, под звездния облак M24 и Юпитер – видимо близо до най-бляскавата звезда в съзвездието Везни (Zubenelgenubi, α Lib).

Ярката Венера е в съзвездието Дева и сега залязва около час и половина след Слънцето, т.е. наблюдава се като Вечерница. През телескоп или бинокъл планетата се вижда с 44% осветен диск. На 17 август Венера бе в максимална елонгация – на 46° източно от Слънцето.

Само Меркурий сега се наблюдава рано сутрин, като най-удобните моменти за това ще бъдат утрата около 26 август. На тази дата планетата ще бъде в максимална елонгация – на 18° западно от Слънцето. Тогава Меркурий ще изгрее 1 час и 32 минути преди изгрева на Слънцето. Ще бъде видим ниско над източния хоризонт от около 05:15 ч. до настъпването на зората.

 

Карта на разположението на Марс, Сатурн, Юпитер, Луната и Венера в средата на август, около 1 час след залез слънце:

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\astrocalendar\2018\astro-events_files\Planets_15-08-2018_21-30h_1h_after_Sun.jpg

 

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обектив Samyang 8 mm f/3.5 fish-eye, експозиция 47 s при ISO 3200.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

 

 

 

 

15 август 2018 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image92\image_small.jpg

 

Персеиди 2018 г.

Тази година максимумът на метеорния поток Персеиди се случи в безлунно време – във втората половина на нощта 12 срещу 13 август, а ясното небе над страната позволи мнозина да се насладят на природното явление. Тези, които бяха избрали места за своите наблюдения достатъчно отдалечени от светлините на градовете, можеха да наброят около 90 метеора за час. По това време на годината освен Персеиди, са активни още два метеорни потока – алфа-Каприкорниди и Южни делта-Аквариди, чиито метеори, макар само няколко за час, са по-ярки и по-бавни от Персеидите.

 

Тази година може да се очаква необичайно висока активност на метеорния поток Дракониди по време на неговия максимум в нощта 8 срещу 9 октомври, тъй като родителското тяло на потока – кометата 21P/Giacobini-Zinner ще премине през своя перихелий (най-близо до Слънцето) на 10 септември 2018.

Максимумът на метеорния поток Геминиди тази година ще бъде на 14 декември около 14:30 ч. българско време – т.е. през деня за нас. Това означава, че най-подходящото време за наблюдение от България ще бъде втората половина на нощта 13 срещу 14 декември и през следващата нощ – 14 срещу 15 декември. Луната ще бъде във фаза малко преди първа четвърт и ще залязва малко преди полунощ.

Повече подробности за тези и за други астрономически явления до края на годината можете да прочетете тук

 

На снимката: метеор Персеид видимо близо до най-ярките области от Млечния път. Снимка от Шуменското плато, 13 август в 00:01 ч. българско време.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обектив Samyang 14 mm T/3.1, експозиция 25 s при ISO 4000.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

 

 

 

 

29 юли 2018 г.

 

Пълно лунно затъмнение в нощта 27/28 юли 2018

 

Въпреки лошите метеорологични условия, от много места в България можеше да се наблюдава второто за годината пълно лунно затъмнение, което се отличаваше с много дълга пълна фаза – почти 103 минути. Частичните фази на затъмнението започнаха в 21:24 ч., а пълната фаза – в 22:30 ч. българско време. Явлението завърши в 01:19 ч. на 28 юли.

Лунното затъмнение почти съвпадна с великото противостояние на планетата Марс – явление, случващо се веднъж на 15 или 17 години. Предишното велико противостояние на планетата бе на 28 август 2003 г. Тази година противостоянието настъпи на 27 юли в 08:06 ч. българско време, когато Марс бе на разстояние едва 57.7 млн. km. от нас. Поради това той се наблюдаваше с ъглов диаметър 24″ и с висока яркост от –2.8 видима звездна величина. По време на затъмнението Марс бе видим на 6° южно от Луната (на втората снимка той прозира под Луната през ниски облаци).

  

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image91\image_small.jpg

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image91\image_small_2.jpg

 

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обективи МТО 1000 mm, f/10 и Sigma 17-70 f/2.8-4.

 

Снимки: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

 

 

 

 

31 май 2018 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image90\image_small.jpg

 

Предстои период с добра видимост на ярките планети

През лятото и есента на 2018 г. ще можем да наблюдаваме удобно ярките планети от Слънчевата система. Венера сега е видима като Вечерница и ще продължи да привлича погледа над западния хоризонт привечер до около края на септември. Наблюдавана през зрителна тръба Венера показва своите фази, подобно на Луната. Ето как ще се променя осветеността на диска на планетата през летните месеци:

В началото на юни: 80% (почти пълен диск).

В началото на юли: 70%.

В началото на август: 57%.

В началото на септември: 40%.

В средата на септември: 30%.

Около 25-и септември: 22%.

 

През ясните юнски нощи – около 2 часа след полунощ, Марс, Сатурн и Юпитер ще могат да се наблюдават едновременно над хоризонта, съответно в съзвездията Козирог, Стрелец и Везни. През юли тези три планети ще са видими едновременно около полунощ, а през август – веднага след свечеряване.

Преминаването на Луната видимо близо до ярките планети (т.е. нейните съединения с тях) прави небето над южния хоризонт още по-атрактивно. След полунощ на 3 и 4 юни Луната ще бъде видимо близо до Марс, в съзвездието Козирог. Вечерта на 16 юни тънкият лунен сърп ще е видимо близо до Венера над западния хоризонт, в съзвездието Рак. С бинокъл в непосредствена близост до тях ще бъде видим разсеяният звезден куп M 44 – „Ясли“. На 23 юни Луната ще бъде видима до Юпитер във Везни, а на 28 юни – до Сатурн в Стрелец. На 1 юли след полунощ Луната отново ще бъде до Марс в Козирог. Подобни картини ще наблюдаваме често през цялото лято.

 

На снимката: Луната в съединение с Венера (ъглово отстояние 5° 27′) на 17 май вечерта. Лунният диск е 7% осветен, а по-голямата му част е слабо осветена от отразената от Земята слънчева светлина – т. нар. пепеляво светене.

 

Технически данни: фотоапарат Canon PowerShot A800, експозиция 1s при f/4.5, ISO 800.

 

Снимка: Любомир Цонев, Институт по физика на твърдото тяло, БАН.

 

 

 

 

1 февруари 2018 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image89\image_small.jpg

 

Съвпадение на пълно лунно затъмнение, Суперлуние и „синя Луна“

В следобедните часове на 31 януари се случи първото за 2018 г. затъмнение – пълно лунно, което бе наблюдавано от Северна и Южна Америка, Тихия океан, Азия, Австралия, Индийския океан, Арктика и част от Антарктика. Максималната фаза на затъмнението настъпи в 15h 29m 49s българско време.

Това затъмнение съвпадна със "синята Луна" за месец януари. „Синя Луна“ е явление, което няма връзка с видимия цвят на Луната, а е случай, при който синодичният лунен месец, траещ 29 денонощия,12 часа, 44 минути и 3 секунди средно, се побира изцяло в рамките на някой от календарните месеци. Тогава в началото и в края на такъв календарен месец могат да се наблюдават две пълнолуния. През 2018 г. има две „сини Луни“ – отминалата в края на януари и втора предстояща – в края на март.

Пълнолунието на 31 януари, което настъпи в 15h 27m българско време, бе сравнително близко до момента на преминаването на Луната през перигея (най-близката до Земята точка от лунната орбита), който бе на 30 януари в 11h 56m. Поради това пълнолунието бе обявено и за Суперлуние. Такова съвпадение на пълно лунно затъмнение със „синя“ и със „супер Луна“ е имало на 30 декември 1982 г.

От България ще можем да наблюдаваме второто за 2018 г. пълно лунно затъмнение, което ще се случи в нощта на 27 срещу 28 юли (подробни данни за него могат да бъдат видяни тук).

 

На снимката: Луната по време на максималната фаза на затъмнението, наблюдавана от Банкок, Тайланд.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 700 D, обектив 135/5.6.

 

Снимка и цифрова обработка: Валентин Велков, бивш служител на НАОП „Николай Коперник“, Варна.

 

 

 

 

15 декември 2017 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image88\image_small.jpg

 

Геминиди 2017 г.

Геминиди е най-интензивният метеорен поток през есента и зимата. Той е активен от 4-и до 17-и декември, като в момента на неговия максимум (около 14-и декември), при добри метеорологични условия и в отсъствието на Луната могат да се наброят близо 120 метеора за час.

За 2017 г. максимумът на потока бе на 14 декември около 08:30 ч. българско време, т. е. в началото на деня, което означава, че за България най-близкото до максимума удобно време за наблюдение бе през последните часове на нощта 13-и срещу 14-и декември. Тогава обаче над някои части на страната бе облачно, поради което някой астролюбители са провели фотографски наблюдения през следващата нощ.

На снимката: Геминид появил се в 00:20 ч. официално време на 15 декември 2017. Снимка от София – кв. Драгалевци.

 

Технически данни: фотоапарат Nikon D5300.

 

Снимка: Володя Велков, Астрономическа асоциация – София.

 

 

 

  По-стари снимки

 

 

 

Новини | Фотогалерии | Наблюдения | Предстоящи астрономически явления | Астрокалендари