Новини | Фотогалерии | Наблюдения | Предстоящи астрономически явления | Астрокалендари

 

  

АКТУАЛНА АСТРОНОМИЧЕСКА СНИМКА

 

 

В тази страница Ви представяме фотографии от актуални астрономически явления или на различни астрономически обекти, достъпни за наблюдение през текущия сезон. Снимките са заснети от наши професионални астрономи и от изтъкнати астрофотографи любители, с инструментите на обсерваторията или с лична техника. Представена е кратка информация за природата на самите обекти и за методите, по които са получени техните изображения.

 

 

 

 

20 март 2021 г.

 

Description: D:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image119\image_small.jpg

 

Пролетното равноденствие на 2021 г.

Днес в 11:37 ч. българско време Слънцето пресече небесния екватор от юг – на север, преминавайки през пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби.

По-малко известен факт е, че продължителността на дните сега нараства най-бързо – около 20 март всеки следващ ден е по-дълъг от предишния с близо 2 минути и 55 секунди. Този темп на нарастване на деня по-късно ще се забави,

Друго любопитно е, че макар понятието „равноденствие“ да се използва обичайно за двата момента в годината, в които Слънцето пресича небесния екватор от юг на север – около 20 март и от север на юг – около 23 септември, всъщност на тези дати продължителността на деня и нощта не са съвсем равни – те не траят точно по 12 часа. Превесът е в полза на деня, който на датите на равноденствията е дълъг близо 12 часа и 9 минути за нашите географски ширини (съответно нощта е около 11 часа и 51 минути). Това се дължи на две причини:

1. Тъй наречената атмосферна рефракция ни позволява да можем да видим Слънцето сутрин няколко минути преди то да е изгряло чисто геометрично, а вечер, пак поради рефракцията, продължаваме да виждаме Слънцето още няколко минути, след като то е вече залязло геометрично.

2. За моменти на изгрева и залеза се считат тези, в които не центърът на слънчевия диск, а видимо горният му край се показва, респективно скрива зад хоризонта. Това също добавя известно време в полза на деня.

 

Не бива да се забравя, че докато днес за нас започва астрономическата пролет, за Южното полукълбо на Земята започва астрономическата есен.

 

На картата: Слънцето в пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби, на ректасцензия 00h 00m и деклинация 00° 00′.

 

 

 

 

24 декември 2020 г.

 

Съединението на Юпитер и Сатурн на 21 декември 2020

 

Дългоочакваното от много астрономи любители т. нар. Велико съединение на двата газови гиганта Юпитер и Сатурн се случи във време, когато метеорологичните условия над страната бяха лоши. Тъй като явлението протичаше бавно, видимото разминаване на двете планети можеше да се наблюдава в няколко поредни вечери около 21 декември, с надеждата поне в една от тях да имаме ясно небе. Друго възможно решение бе желаещите да наблюдават небесната атракция да се изкачат високо в планините – над плътния слой ниски облаци.

Тъй като това явление се случва веднъж на близо 20 години, а този път двете планети се сближиха видимо до отстояние само 6 дъгови минути, това привлече вниманието на медиите, които шумно коментираха една от догадките относно Витлеемската звезда. Според нея под „Витлеемска звезда“ се е имало предвид съединение на Юпитер и Сатурн, случило се във времето на раждането на Христос. Около 17 юли 1623 г. – по времето на астрономите Галилей и Кеплер, също се е наблюдавало съединение на тези две планети с голямо видимо сближаване. То, както и други съединения на ярки планети, неведнъж са предизвиквали астрономите да размишляват върху подобни хипотези.

Днес можем да симулираме астрономически явления за минали и бъдещи епохи с висока точност (с изключение на късопериодични такива – например лунните фази). Това ни позволява лесно да проверим кога е било най-близкото до началото на новата ера съединение на Юпитер и Сатурн. Резултатът наистина буди любопитство – около 12 декември 7 г. пр. н.е. Тогава двете планети са се наблюдавали на отстояние около 1°, в съзвездието Риби. Можем да симулираме и още по-атрактивните съединения на Венера и Юпитер, които обаче се случват доста по-често – понякога дори 2 пъти в една и съща година. Такива е имало около 18 юни и 13 октомври 2 г. пр. н.е., както и около 24 май 4 г. пр. н.е. (датите са по Юлианския календар). Тези резултати обаче не претендират да дадат отговор на исторически спорният въпрос за рождената година на Исус, която се счита за грешно определена (с поне 3 години по-късно) от Дионисий Ексигус. Около 523 г. този монах от Скития е бил помолен от папските служители да установи въпросната година, за да започне летоброене от нея и така да се замени използваното до тогава летоброене от основаването на Рим (Ab Urbe Condita – AUC).

 

Следващото също толкова близко съединение на Юпитер и Сатурн ще бъде на 15 март 2080 г., когато двете планети ще се наблюдават на отстояние 6', в съзвездието Козирог.

 

 

Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image118\image_small.jpg

 

Голямото съединение заснето от района на Балшенския манастир. Снимка: Албена и Даниел Рахневи.

 

 

Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image118\image_small_2.jpg

 

Голямото съединение от района на Балшенския манастир. Снимка: Албена и Даниел Рахневи.

 

 

Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image118\image_small_3.jpg

 

Юпитер и Сатурн над Витоша на 18 декември около 18:15 ч. Снимка: Пенчо Маркишки.

 

 

 

 

20 ноември 2020 г.

 

Description: Description: Description: image117\image_small.jpg

 

Съединение на Луната с Юпитер и Сатурн

Снощи (19 ноември) още при свечеряване над югозападния хоризонт се наблюдаваше атрактивно видимо сближаване на младата Луна (с 25% осветен диск) и на ярките планети Юпитер и Сатурн. Явлението можеше да се наблюдава съвсем удобно с невъоръжено око, дори над ярките нощни светлини на градовете.

Когато ректасцензиите (небесните дължини) на две планети или на някоя планета и Луната се изравнят, двата обекта се наблюдават във видима близост и се казва, че те са в съединение. В случая небесните дължини на двете гигантски газови планети и на Луната бяха близки, поради което те привлякоха погледа на мнозина към вечерното небе.

Ректасцензиите на Юпитер и Сатурн все още бавно се изравняват и вечерта на 21 декември двете планети ще бъдат в съединение с голямо видимо сближаване – на ъглово отстояние само 6′ и 9″ една от друга. Това явление се нарича „Велико съединение“ (Great conjunction) и се случва веднъж на около 20 години. Този път съединението ще бъде на датата на зимното слънцестоене, което обаче няма нищо общо със самото явление (вижте повече информация за него).

Преди това – на 17 декември вечерта Луната отново ще бъде видимо близо до двете планети, като до тогава последните ще са се приближили на 28′ една до друга.

 

Друго интересно скоро предстоящо явление е максимумът на метеорния поток Геминиди, който ще бъде в нощта на 13 срещу 14 декември около 05 ч. EET. Обобщено казано, най-подходящото време за неговото наблюдение ще бъде втората половина на същата нощ, когато излезлите под открито небе ще имат шанс да видят около 100 метеора за час. Луната ще бъде във фаза новолуние и няма да затруднява наблюденията.

Също на 14 декември от Чили и Аржентина ще се наблюдава пълно слънчево затъмнение, с максимална продължителност на пълната фаза 2 минути и 10 секунди за наблюдател от провинция Рио Негро, Аржентина.

 

На снимката: Луната, Юпитер и Сатурн над светлините на София на 19 ноември вечерта.

 

Снимка: доц. Любомир Цонев, Институт по физика на твърдото тяло при БАН.

 

 

 

 

16 октомври 2020 г.

 

Description: Description: Description: image116\image_small.jpg

 

Противостояние на Марс

На 6 октомври около 17:10 ч. Марс бе най-близо до Зе,ята за последните 2 години – на разстояние около 62 069 600 km. Това негово максимално приближаване предхождаше с близо 1 седмица противостоянието на тази планета, което бе на 14 октомври в 02:26 ч. Когато една планета е в противостояние (в опозиция), тя се намира в тази точка от небесната сфера, оставаща противоположна на посоката към Слънцето. Тогава планетата е видима най-добре в полунощ над южния хоризонт.

Това приближаване на Червената планета до нас бе сравнително близко до максималното възможно, но все пак на 6 октомври дистанцията Земя – Марс остана малко по-голяма от тази, по време на великото противостояние на 27 юли 2018 г. Тогава Марс се приближи на около 57 600 000 km от Земята.

Марс все още е достатъчно близо до нас и може да се наблюдава удобно в телескоп с големи увеличения – около и над 400 пъти. Планетата е в съзвездието Риби и през тези нощи се наблюдава като много ярък обект с оранжев оттенък.

Следващото велико противостояние на Марс ще бъде на 15 септември 2035 г.

 

На снимката: скоро изгрелият Марс над гр. Шумен, заснет от Шуменското плато.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обективи Sigma 17 - 70 / 2.8 – 4, експозиция 20 s при ISO 2500.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

14 август 2020 г.

 

Description: Description: Description: image115\image_small.jpg

 

Персеиди 2020 г.

Метеорният поток Персеиди може да се наблюдава и в нощите след неговия максимум, макар че активността му тогава спада драстично.

Условията за наблюдение в нощта на 13-ти срещу 14-ти август бяха изключително добри. На снимката виждате комбинация от 10 изображения на ярки метеори на фона на Млечния път, снимани около полунощ до известния параклис "Св. Киприян" в покрайнините на село Плана. 

 

Технически данни: фотоапарат Nikon D7100, обектив Tokina 11-16 / 2.8. Композиция от 10 кадъра х 25 sec при f = 11 mm и ISO 1600.

 

Снимки и цифрова обработка: Калина Стоименова и Ангел Димитров, катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

 

 

 

 

13 август 2020 г.

 

Description: Description: Description: image114\image_small.jpg

 

Ярките планети през август 2020

През август има добра видимост на четири от ярките планети в Слънчевата система. Още след свечеряване на югоизток погледът бива привлечен от Юпитер и Сатурн, които сега са видимо близки и ще продължат да се сближават до 21 декември. Тогава ще бъде дългоочакваното „голямо съединение“ на двата газови гиганта – явление, случващо се веднъж на около 20 години (на 21 декември 2020 вечерта Юпитер и Сатурн ще се наблюдават ниско на югозапад, на ъглово отстояние едва 6′). Сега двете планети са в източната част на съзвездието Стрелец – близо до границата му с Козирог. Малко преди полунощ те кулминират над южния хоризонт.

 

Също около полунощ над източния хоризонт е вече видим Марс – в съзвездието Риби. Неговата яркост нараства. На 6 октомври той ще бъде в противостояние (опозиция) – на около 62 069 600 km от Земята. Това негово приближаване е сравнително близко до максималното възможно (по-точно – на 97% от максималното възможно), поради което много медии ще обявят явлението за Велико противостояние на Марс. Такова имаше на 27 юли 2018 г., което обаче бе малко по-близко от предстоящото.

 

В следващите няколко утра най-удобно ще се наблюдава Венера като Зорница. Днес (13 август) тя бе в максимална елонгация – на 46° западно от Слънцето. Това означава, че планетата сега изгрява най-рано сутрин (около 03 ч. за София) и се наблюдава най-дълго време до настъпването на деня. Яркостта на Венера сега е –4.3 mag (видима звездна величина) и това я прави най-ярката планета на небето. Гледана през телескоп, нейният диск сега изглежда осветен наполовина – подобно на Луната при фаза последна четвърт.

 

Меркурий сега не се наблюдава – на 17 август той ще бъде в горно (външно) съединение, т.е. оттатък Слънцето – в най-отдалечената от нас точка на орбитата си.

 

На снимката: Юпитер и Сатурн както се виждат над южния хоризонт тези нощи, малко преди 0 ч. 

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обективи Sigma 17 - 70 / 2.8 - 4.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

12 юли 2020 г.

 

Кометата  C/2020 F3 (NEOWISE) в първата половина на юли

 

В утрата след 5 юли около 04:20 ч. за София започна да изгрява кометата C/2020 F3 (NEOWISE). Отначало облачността над страната не позволи тя да бъде наблюдавана удобно, но около 7 юли метеорологичните условия над Източна България започнаха да се подобряват и бяха получени първите нейни фотографии от български астролюбители.

Сега кометата може да се наблюдава с невъоръжено око рано сутрин около 04 ч., ниско на североизток – в съзвездието Рис. До около 20 юли тя ще се премества на север. След 11 юли кометата може да бъде видяна и вечер, много ниско над хоризонта в посока север-северозапад, от около 22:20 ч. до нейния залез. Вечерната видимост на кометата ще се подобрява – тя ще се издига над северозападния хоризонт на всяка следваща дата, но яркостта ѝ ще спада.

Фотографски лесно се регистрира жълтеникавата прахова опашка на кометата, но йонната ѝ опашка е слаба и почти не се забелязва. След кометата 153P/Ikeya–Zhang от пролетта на 2002 г., F3 (NEOWISE) се оказа най-ярката комета за последните 18 години, наблюдавана от Северното полукълбо на Земята.

C/2020 F3 (NEOWISE) премина през перихелия си на 3 юли, на разстояние от Слънцето 0.2947 астрономически единици (около 44 млн. km).

Кометата е открита от космическия телескоп „Wide-field Infrared Survey Explorer“ (WISE) на 27 март тази година.

 

Следват кадри на C/2020 F3 (NEOWISE) заснета от Шуменското плато на 9 и 12 юли сутринта, между 03:45 и 04:20 ч. българско време.

 

 

Description: Description: Description: image113\image_small.jpg

 

Кометата с обектив с фокусно разстояние 80 mm, фотоапарат Canon EOS 60D, 9 юли сутринта

 

 

Description: Description: Description: image113\image_small_2.jpg

 

Кометата и Венера като Зорница (вдясно) над светлините на гр. Шумен на 9 юли сутринта

 

 

Description: Description: Description: image113\image_small_3.jpg

 

В настъпващата зора на 9 юли

 

 

Description: Description: Description: image113\image_small_4.jpg

 

Яркостта на кометата от 1.5 mag на 9 юли я прави добре забележима дори в напредващата зора

 

 

Description: Description: Description: image113\image_small_5.jpg

 

Кометата и Астрономическа обсерватория Шумен, 12 юли сутринта

 

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обективи 80/4, 50/2.8 и 17/3.5.

 

Снимки: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

21 юни 2020 г.

 

Пръстеновидно слънчево затъмнение на 21 юни

 

Тази сутрин, броени часове след като в 00:44 ч. Слънцето премина през точката на лятното слънцестоене в съзвездието Телец, разкъсаната облачност над страната позволи да видим моменти от частично слънчево затъмнение. За София явлението започна в 08:04:31 ч., а максимално закриване на слънчевия диск от едва 4.7% бе наблюдавано в 08:35:42 ч. Краят на явлението за столицата настъпи в 09:08:16 ч.

Освен от Югоизточна Европа, затъмнението бе наблюдавано като частично още от Африка и Азия. За един много по-ограничен район от света обаче затъмнението бе пръстеновидно. Такъв тип слънчеви затъмнения се наблюдават, когато Луната е близо до апогея на своята орбита, т.е. далеч от Земята. Тогава тя е с по-малък ъглов диаметър и по време на пълната фаза на затъмнението не може да закрие изцяло Слънцето – периферията на слънчевия диск остава видима около лунния лимб като тънък пръстен.

Днес ивицата на пръстеновидното затъмнение започна в 07:47:44 ч. българско време от Централна Африка – в Демократична република Конго. Тя пресече Южен Судан, Етиопия и Еритрея, след което продължи през южната част на Арабския полуостров – през Йемен и Оман. По-късно лунната сянка прекоси Северна Индия, Китай и о-в Тайван. Пръстеновидното затъмнение завърши в 11:32:22 ч. в Тихия океан – в района на Марианските острови.

Максимална фаза на затъмнението с най-голяма продължителност (38 секунди) бе наблюдавана в 09:40:06 ч. българско време от района на град Джошимат в щата Утаракханд, Северна Индия. Там ивицата от която можеше да се наблюдава пръстеновидно затъмнение бе широка 21 km. По време на максималната фаза бяха закрити 98.8% от площта на слънчевия диск, а останалите 1.2% бяха видими като много тънък пръстен около лунния лимб.

 

Следват кадри от явлението заснети от парк Заимов, София:

 

 

Description: Description: Description: image112\image-1_small.jpg

 

 

Description: Description: Description: image112\image-2_small.jpg

 

 

Description: Description: Description: image112\image-3_small.jpg

 

 

Технически данни: фотоапарат Nikon D5100, телеобектив AF-S VR Zoom-Nikkor 70-300mm f/4.5-5.6G IF-ED при f = 300 mm, със слънчев филтър.

 

Снимки: Мирела Напетова, ИА с НАО при БАН

 

 

 

Следва кадър на затъмнението от Силистра:

 

Description: Description: Description: image112\image-4_small.jpg

 

 

Технически данни: фотоапарат Canon 5D Mark II, обектив 85 mm, f/16, експозиция 1/4000 s при ISO 50, без слънчев филтър.

 

Снимка: Иво Динев, гр, Силистра.

 

 

 

 

6 юни 2020 г.

 

Description: Description: Description: image111\image_small.jpg

 

Лунно затъмнение от полусянката на Земята на 5 юни

Снощи разкъсаната облачност над страната позволи да наблюдаваме само отделни моменти от лунно затъмнение от полусянката на Земята. Това бе второто затъмнение за тази година. Предишното – пак лунно и също от земната полусянка, бе на 10 януари.

Макар че началото на затъмнението бе в 20:46 ч. българско време, най-добре ефекта от навлизането на Луната в земната полусянка можеше да бъде забелязан около момента на максималната фаза в 22:25 ч. Тогава долната дясна част на диска на скоро изгрялата Луна бе с понижена яркост. Полусянката на Земята покри малко над половината от диаметъра на лунния диск (максимална фаза 0.568). Явлението настъпи доста преди преминаването на Луната през низходящия възел на нейната орбита, поради което нашият естествен спътник не навлезе в плътната земна сянка. При този тип затъмнения не се наблюдават частични фази и пълна фаза, а по-невнимателен наблюдател може дори да не забележи леката промяна в осветеността на лунния диск.

 

На снимката: момент от затъмнението в 22:26:59 ч. – малко след максималната фаза.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 750D,  обектив Sigma 70-300mm f/4-5.6 apo.

 

Снимка: Албена и Даниел Рахневи, гр. София.

 

 

 

 

17 април 2020 г.

 

Разпадането на кометата C/2019 Y4 (ATLAS)

 

На 28 декември 2019 г. с 50 см телескоп на системата „Asteroid Terrestrial-Impact Last Alert System“, намиращ се на Мауна Лоа, Хавай, бе открита нова комета – C/2019 Y4 (ATLAS). По данни от наблюдения извършени през следващите няколко нощи бяха определени орбиталните елементи на тази комета, които позволяват да се предвиди нейният път през Слънчевата система. Според тях C/2019 Y4 ще премине през перихелия си на 31 май, на разстояние около 37 820 000 km от Слънцето, а най-близо до Земята ще бъде на 23 май, на разстояние около 117 млн. km. До скоро очакванията бяха, че около 18 – 23 май кометата ще достигне яркост около 3 mag (видима звездна величина), което обещаваше да я превърне в атрактивен средно ярък обект за невъоръженото човешко око. От Северното полукълбо на Земята отдавна не е наблюдавана комета с подобна яркост. Последната такава бе 153P/Ikeya-Zhang от пролетта на 2002 г. След нея преминаха две много по-ярки и атрактивни комети – C/2006 P1 (McNaught) през 2007 г. и C/2011 W3 (Lovejoy) през 2011 г., но те бяха видими от южните ширини на нашата планета.

Яркостта и поведението на кометите не могат да се предвидят абсолютно сигурно, поради което астрономите проследяват тези обекти с повишен интерес. Нерядко се случват изненади – една комета може да достигне яркост по-висока от очакваната, или обратно – с приближаването си към Слънцето, кометното ядро може да се разпадне на фрагменти с ниска яркост. Типичен пример за втория сценарий бе кометата C/2012 S1 (ISON) през 2013 г., чието ядро се разруши и изпари под въздействието на Слънцето в края на ноември същата година. Така високата очаквана яркост на тази комета не стана факт.

За съжаление от няколко нощи професионални и любители астрономи от цял свят наблюдават фрагменти, отделящи се от ядрото на кометата C/2019 Y4 (ATLAS). На 9 и 12 април с 2 m телескоп на НАО Рожен бяха получени показаните по-долу изображения, в които доста подробно се виждат такива фрагменти. С това шансовете тази комета да продължи да се наблюдава с очакваната преди яркост рязко намаляват – в момента яркостта ѝ бързо спада.

 

Следват снимки на разпадащото се ядро на кометата и кадри от астрономи любители:

 

 

Description: Description: Description: image110\image_small_2.jpg

 

Следващ момент от разпадането на ядрото на Y4 (ATLAS) на 12 април вечерта.

 

Технически данни: 2 m RCC телескоп на НАО Рожен и ASA 12″ астрограф, f/6.3 на обсерватория IRIDA. CCD камери съответно Andor iKon-L и SBIG STL 11000 M.

Експозиции и филтри: 15 кадъра x 90 s във филтър L, 10 кадъра x 3 min в R, 10 кадъра x 3 min в G и 10 кадъра x 3 min в B.

 

Снимки и цифрова обработка: Милен Минев, Институт по астрономия с НАО и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“, Велимир Попов и Емил Иванов, обсерватория IRIDA.

 

 

 

Description: Description: Description: image110\image_small.jpg

 

Разпадането на ядрото на Y4 (ATLAS) на 9 април. Виждат се няколко фрагмента, разпръснати в поле от 50 дъгови секунди.

 

Технически данни: 2 m RCC телескоп на НАО, CCD камера Andor iKon-L. Композиция от 15 кадъра по 90 s във филтър R. Общо време на експониране 22.5 min. Воденето на телескопа е извършено по кометата, с корекции в скоростите -0,053″/s по ректасцензия и -0,015″/s по деклинация, според собственото движение на кометата в наблюдателната нощ.

 

Снимки и цифрова обработка: Милен Минев, Институт по астрономия с НАО при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

 

 

 

Description: Description: Description: image110\image_small_3.jpg

 

Кометата C/2019 Y4 (ATLAS) на 16 април около 22:21 EEST.

 

Технически данни: фотоапарат Sony A6500, обектив 180 mm, f/2.8. Композиция от 77 кадъра с експозиции по 30 s. Общо време на експониране 38.5 min.

 

Снимка: Асен Асенов, студент 3 курс „Корабни машини и механизми“, Морска астрономическа обсерватория и планетариум на Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, Варна.

 

 

 

 

7 април 2020 г.

 

Description: Description: Description: image109\image_small.jpg

 

Супер Луна в нощта на 7 срещу 8 април

В момента можем да наблюдаваме суперлуние, което за тази година най-добре отговаря на определението за това явление – с най-близки във времето пълнолуние и лунен перигей. Последният настъпи в 21:10 ч. тази вечер, когато Луната се приближи на 356 900 km до Земята. Перигеят ще предхожда с 8 часа и 25 минути пълнолунието, което ще настъпи утре (8 април) в 05:35 ч. сутринта.

За суперлуния се обявяват пълнолунията (принципно – и новолунията), случващи се при разстояния между центровете на Земята и Луната по-малки от 360 000 km. През 2020 г. има три такива пълнолуния – през  март, през април и през май.

При суперлуние с невъоръжено око не е възможно да се отчете разлика във видимия диаметър на Луната. Тогава той е с близо 7% по-голям от случая, когато нашият естествен спътник е на средно разстояние от Земята – на 384 403 km. При суперлуние Луната е с яркост около 16% по-висока от средната, но тъй като няма с какво да сравним тази повишена яркост, не можем да оценим разликата визуално.

 

На снимката: скоро изгрялата пълна Луна тази вечер, заснета от Варна.

 

Технически данни: фотоапарат Nikon D810, обектив 420-800 mm, f/8.3-16.

 

Снимка: Андрей Каменов, боцман на военен катер „Георги Раковски“.

 

 

 

 

3 април 2020 г.

 

Description: Description: Description: image108\image_small.jpg

 

Венера пред Плеядите

Макар през облаци, тази вечер от някои части на страната можехме да видим планетата Венера на фона на разсеяния звезден куп Плеяди в съзвездието Бик. Утре вечер (4 април) ярката планета все още ще бъде пред този звезден куп. Най-подходящото време за наблюдение на явлението е от около 21:00 до 21:30 ч. за София и 20-тина минути по-рано за Варна. Нужно е да потърсим Венера над западния хоризонт.

Ако наблюдателят се намира далеч от градските светлини, той би могъл да забележи звездите от Плеядите около Венера съвсем лесно с невъоръжено око. Над градовете обаче небето е светло и е препоръчително използването на бинокъл.

Венера може да се наблюдава на фона на Плеядите при същите условия (вечер) на всеки 8 години, в който период доста точно се побират 13 орбитални периода на ярката планета (с продължителност 224.7 дни) и също 5 синодични нейни периода (с продължителност 583.92 дни).

Можете да видите снимка от предишното преминаване на Венера пред Плеядите на 3 април 2012 г., а следващото такова преминаване ще бъде на 3 април 2028 г.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обектив 80/5.6.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

 

 

 

 

19 март 2020 г.

 

Description: Description: Description: image107\image_small.jpg

 

Малък парад на три от ярките планети и Луната

Рано тази сутрин преди зазоряване над югоизточния хоризонт се наблюдаваше малък парад на планетите Марс, Юпитер и Сатурн. И трите планети бяха в североизточната част на съзвездието Стрелец. Видимо близо до тях бе и изтъняващият сърп на Луната, наближаваща новолуние. Така четирите ярки обекта привличаха погледа към небето на югоизток. Това бе най-красивата конфигурация от ярки обекти във видима близост за тази година.

 

На снимката: Марс, Юпитер, Сатурн и Луната в 05:50 ч. тази сутрин, заснети от гр. Смолян.

 

Ето какво още предстои да видим в рамките на този парад:

На 20 март (утре) в 08:20 ч. Марс ще бъде в съединение по ректасцензия с Юпитер – на 42′ 54″ южно от газовия гигант. От България явлението ще може да се наблюдава малко преди максималното видимо сближаване на двете планети – от около 04:00 ч. до зазоряване (до около 05:30 ч. за Западна България). На следващата сутрин двете планети все още ще бъдат видимо близо една до друга.

 

Скоро след съединението си с Юпитер, Марс ще премине видимо близо и до Сатурн. На 31 март в 14:00 ч. Червената планета ще бъде в съединение по ректасцензия със Сатурн – на 55′ 22″ южно от него. От нашата страна явлението ще се наблюдава в края на нощта на същата и на следващата дата, подобно както съединението Марс – Юпитер.

  

Технически данни: фотоапарат Canon PowerShot SX60HS.

 

Снимка: Теменужка Начева, астроном и бивш директор на Планетариум Смолян.

 

 

 

 

20 февруари 2020 г.

 

Description: Description: Description: image106\image_small.jpg

 

Видимост на ярките планети в края на зимата

Още от началото на годината планетата Венера се наблюдава след залез слънце като Вечерница над югозападния хоризонт. Тя привлича погледа с високата си яркост, a условията за нейното наблюдение продължават да се подобряват.

Най-дълго след залеза на Слънцето Венера ще се вижда към края на март, защото на 25-и същия месец планетата ще бъде в т.нар. максимална елонгация – на 46° източно от Слънцето. На тази дата Венера ще залезе 4 часа и 7 минути след края на деня.

Във вечерите на 3 и 4 април Венера ще се наблюдава почти на фона на звездния куп Плеяди (М45).

 

От около средата на февруари, рано сутрин преди зазоряване, ниско над югоизточния хоризонт могат да се наблюдават още три ярки планети – Марс, Юпитер и Сатурн. И трите са в съзвездието Стрелец. Може да се каже, че рано сутрин можем да наблюдаваме малък парад на планетите. В рамките на този парад, на 20 март Марс ще бъде в съединение с Юпитер, а на 31 март – със Сатурн.

 

В края на нощите на 18, 19 и 20 март, изтъняващия лунен сърп ще се наблюдава във видима близост до трите планети и така групата от ярки обекта ще привлича погледа на югоизток.

 

На снимката: Венера като Вечерница над югозападния хоризонт, заснета от Белоградчишките скали.

 

Вижте също видимост на планетите от Слънчевата система през 2020 г.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обектив Sigma 17-70 / 2.8-4.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

 

 

 

 

10 януари 2020 г.

 

Description: Description: Description: image105\image_small.jpg

 

Лунно затъмнение от полусянката на Земята

Тази вечер (10 януари) в 21h 10m настъпи максималната фаза на лунно затъмнение от земната полусянка. Явлението се наблюдаваше съвсем удобно от България – Луната бе високо над югоизточния хоризонт, а метеорологичните условия бяха добри. Затъмнението започна в 19h 08m и завърши в 23h 12m, но дълго време след началото, както и преди неговия край, лунният диск изглеждаше съвсем нормално – без видимо засенчени области. При този тип лунни затъмнения не се наблюдават частични и пълна фаза. Около момента на максимума единият край на лунния диск – този, оставащ по-близо до земната сянка, изглежда с понижена яркост (видимо посивява).

 

Следващо такова затъмнение ще се наблюдава от България на 5 юни вечерта, с максимална фаза в 22h 25m.

През 2020 г. ще има още две лунни затъмнения от полусянката – на 5 юли и на 30 ноември, но те няма да бъдат видими от нашата страна.

На 21 юни сутринта в 08h 36m ще настъпи максималната фаза на частично за България слънчево затъмнение. То ще бъде с много малко закриване на слънчевия диск от Луната – само 4.7% за София. Същото затъмнение ще се наблюдава като пръстеновидно от Централна Африка, южната част на Арабския п-в, Северна Индия, Китай и о-в Тайван.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, телеобектив Таир-3C 300/4.5 при f/8.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

 

 

 

 

22 декември 2019 г.

 

Description: Description: Description: image104\image_small.jpg

 

Зимното слънцестоене

Днес (22 декември 2019) в 06h 19m настъпи астрономическата зима – Слънцето премина през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. Днешният ден е най-късият в годината – с трайност едва 9 часа и 3 минути. На датата на зимното слънцестоене се наблюдава най-югоизточният изгрев на Слънцето – от геодезически азимут 121° 49′ за София, и най югозападният залез – на азимут 238° 10′. По обяд Слънцето кулминира най-ниско над южния хоризонт – на височина само 23° 55′, в 12h 25m за София.

По-малко известен факт е, че съвсем скоро – на 25 декември, т. нар. уравнение на времето ще се нулира, т. е. Слънцето ще се изравни с т. нар. средно слънце. На тази дата за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина Слънцето ще кулминира в 12h 26m 31s – много близо до т. нар. местно пладне по средно слънчево време, което за същото място настъпва в 12h 26m 37s EET всеки ден.

Повече за понятия като уравнение на времето, средно слънце, аналема и др. можете да прочетете на УЕБ адрес https://en.wikipedia.org/wiki/Equation_of_time

 

На снимката: прозиращото през облаци зимно Слънце днес по обяд.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

 

 

 

 

13 ноември 2019 г.

 

Преминаване на Меркурий пред слънчевия диск

 

На 11 ноември от 14:35:20 ч. официално време до залеза на Слънцето наблюдавахме преминаване на планетата Меркурий пред слънчевия диск (транзит или пасаж на Меркурий). От тези места в страната, над които небето бе ясно, можеше да се проследи почти половината от явлението. Максималното приближаване на Меркурий до центъра на слънчевия диск – на 72″ от него, в 17:19:30 ч. обаче остана недостъпно за нас, тъй като Слънцето залезе малко преди това – в 17:08 ч. за София.

Цялото явление можеше да бъде проследено от най-западните части на Африка, Атлантическия океан и Южна Америка, а само краят на явлението – от Северна Америка.

 

Следващото преминаване на Меркурий пред Слънцето ще бъде на 13 ноември 2032 г. и ще се наблюдава от България преди обяд.

 

 

Description: Description: Description: image103\image_small.jpg

 

Пътят на Меркурий пред Слънцето – кадър комбиниран от 17 изображения с експозиции 1/320 s. Заснети са от района на с. Тученица, област Плевен.

 

Технически данни: 11.4 см Нютон телескоп с фокусно разстояние 900 mm, слънчев филтър, фотоапарат Nikon D7100.

 

Снимки и цифрова обработка: Калина Стоименова и Ангел Димитров, катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

 

 

 

 

Следват кадри от пасажа на Меркурий заснети от Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“ в Борисовата градина. Разкъсаната облачност над София позволи да се видят добре само отделни моменти от явлението.

 

 

Description: Description: Description: image103\image_small_2.jpg

 

Description: Description: Description: image103\image_small_3.jpg

 

Description: Description: Description: image103\image_small_4.jpg

  

Description: Description: Description: image103\image_small_5.jpg

 

Description: Description: Description: image103\image_small_6.jpg

 

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, телеобектив Таир-3C 300/4.5 при f/11, слънчев филтър и жълт филтър за корекция на цветовете.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

 

 

 

 

8 август 2019 г.

 

Персеиди 2019

 

Тази година максимумът на метеорния поток Персеиди ще се падне в лунно време, а за нашата страна – около обяд на 13 август. Поради това е по-добре да проведем наблюденията си във втората половина на тези нощи – след залеза на Луната. Мнозина съобщават за доста забелязани метеори през изминалите няколко нощи, които освен от Персеиди, можа да са и от все още активните по-слаби потоци  Южни делта-Аквариди и алфа-Каприкорниди.

 

 

Description: Description: Description: image102\image_small.jpg

 

Description: Description: Description: image102\image_small_2.jpg

 

 

На снимката: ярък метеор Персеид, появил се около 02:35:10 ч. българско време на 7 август и куполът на 2 m телескоп в НАО Рожен. Над купола се вижда галактиката M31 в съзвездието Андромеда, а вляво – Двойният звезден куп „H“ и „χ“ в съзвездието Персей (NGC 869 и NGC 884).

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обектив Samyang 14 mm f/2.8, експозиция 40 s при ISO 4000.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

 

 

 

 

20 юли 2019 г.

 

Description: Description: Description: image101\image_small.jpg

 

Частично лунно затъмнение в нощта 16 срещу 17 юли

Разкъсаната облачност над страната позволи от много места да бъде наблюдавано второто за годината лунно затъмнение. Земната сянка започна видимо да настъпва в северната част на лунния диск в 23:02 ч. на 16 юли. В 00:30 ч. бе кулминацията на явлението, когато малко повече от половината от лунния диск бе затъмнена. До 02:00 ч. на 17 юли сянката се оттегли напълно от Луната.

 

Технически данни: 11.4 см Нютон телескоп, f = 900 mm, фотоапарат Nikon D7100, експозиция 1/25 s при ISO 2500.

 

Снимка: Калина Стоименова и Ангел Димитров, катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

 

 

 

 

9 юли 2019 г.

 

Пълно слънчево затъмнение на 2 юли 2019 г.

 

Това явление събра в Чили и Аржентина много астрономи от цял свят – любители и професионалисти. В района на астрономическата обсерватория La Silla в пустинята Атакама имаше и наши сънародници, които проведоха успешни фотографски наблюдения. От там пълната фаза на затъмнението продължи малко под 2 минути. Чистата атмосфера и надморската височина от 2 400 m осигуриха идеални условия за наблюдения, въпреки ниското над хоризонта затъмнено Слънце.

По официалното за Чили време CLT, за района на La Silla частичните фази започнаха в 15:23:51 ч., а в 16:39:24 ч. започна дългоочакваната пълна фаза. Спрямо българско време началото на пълната фаза бе в 21:01:04 ч. – в югозападната част на Тихия океан, а около 22:20:00 ч. от място, намиращо се на 1080 km северно от Великденския остров, можеше да се наблюдава пълна фаза с най-голяма продължителност: 4 минути и 33 секунди.

 

 

Description: Description: Description: image100\image_small_4.jpg

 

Слънчевата корона по време на пълната фаза

 

Технически данни: фотоапарат Nikon D5300, телеобектив Optomax 300 mm, експозиция 1 s при f/11, ISO 125.

 

Снимка: Володя Велков, Астрономическа асоциация – София.

Цифрова обработка: Боряна Бончева, Астрономическа асоциация – София.

 

 

 

 

Description: Description: Description: image100\image_small.jpg

 

Слънчева корона по време на максималната фаза

 

 

Description: Description: Description: image100\image_small_2.jpg

 

Протуберанси около лунния лимб

 

 

Description: Description: Description: image100\image_small_3.jpg

 

Краят на пълната фаза

 

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 50D, обектив EF 70-300 mm f/4-5.6 IS USM.

 

Снимки: Валери Генков, Институт по астрономия с НАО, Астрономическа асоциация – София.

Цифрова обработка: Боряна Бончева, Астрономическа асоциация – София.

 

 

 

 

21 януари 2019 г.

 

Description: Description: Description: image99\image_small.jpg

 

Пълно лунно затъмнение на 21 януари

Това бе първото затъмнение за годината, достъпно за наблюдение от България. Частичните фази започнаха в 05:34 ч. българско време, а пълната фаза – в 06:41 ч. Явлението бе видимо до настъпването на утринния полумрак. Над много части от страната облачното време не позволи провеждането на наблюдения, но някои високопланински местности предоставиха добра възможност за любителите астрофотографи. Снимката е заснета от Витоша.

Следващото затъмнение видимо от България ще бъде частично лунно – в нощта на 16 срещу 17 юли, с начало в 23:02 ч.

 

Технически данни: фотоапарат Nikon D7100, обектив f = 300 mm, f/5.6, експозиция 20 s при ISO 125.

 

Снимка: Калина Стоименова и Ангел Димитров, катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

 

 

 

 

20 декември 2018 г.

 

Кометата 46P/Wirtanen

 

След атрактивното шествие по небето на кометата 21P/Giacobini-Zinner тази есен, в нощта на 12 срещу 13 декември през своя перихелий премина втора по-ярка комета – 46P/Wirtanen. Най-интересната част от нейния път започна с навлизането ѝ в съзвездието Бик (Телец) в нощта на 11 срещу 12 декември. Тогава яркостта на кометата бе около 3.5 mag (видима звездна величина) – достатъчна, за да може тя да бъде забелязана с невъоръжен око в безлунна нощ. В нощите около 16 декември 46P премина видимо близо до яркия звезден куп Плеяди. За съжаление метеорологичните условия над целия Балкански полуостров не позволиха да наблюдаваме тази небесна атракция.

Следващ по-интересен момент от пътя на 46P/Wirtanen ще бъде преминаването ѝ видимо близо до най-бляскавата звезда от съзвездието Колар – Капела, в нощта на 23 срещу 24 декември. Тъй като тогава Луната ще бъде пълна, препоръчително е използването на бинокъл за по-лесно откриване на кометата.

Нощите около края на декември и в началото на януари 2019 г. ще са последният удобен период за наблюдения на тази комета, въпреки вече по-ниската ѝ яркост. Новолунието ще бъде на 6 януари в 03:28 ч. Около тази дата кометата ще се намира в съзвездието Рис и ще бъде видима през целите нощи.

46P/Wirtanen е късопериодична комета – с период 5.4 години. Тя е открита на 17 януари 1948 г. от американския астроном Carl Alvar Wirtanen от обсерваторията Lick, Аризона, САЩ.

 

 

Description: Description: Description: image98\image_small_3.jpg

 

Кометата 46P/Wirtanen в съзвездието Кит на 30 ноември 2018 г.

 

Технически данни: ASA 12″ Нютон астрограф, CCD-камера SBIG STL 11000 M.

Експозиции и филтри:

L: 1 x 5 min, R: 1 x 5 min, G: 1 x 5 min и B: 1 x 5 min.

Общо време на експониране 20 min с бинирана матрица 2 x 2 пиксела.

 

Снимка: Велимир Попов и Емил Иванов, обсерватория ИРИДА.

 

 

 

Description: Description: Description: image98\image_small_2.jpg

 

Кометата 46P/Wirtanen видимо близо до звездата η Еридан в нощта на 6 срещу 7 декември 2018 г.

 

Технически данни: 60 см телескоп “Zeiss 600“, f = 750 см, f/12.5. CCD-камера FLI  PL 9000 на Астрономическа обсерватория Белоградчик.

Експозиции: 10 кадъра х 15 s във всеки от филтрите V, R и I (общо 30 кадъра, 450 s).

 

Снимка: проф. Румен Бачев, Институт по астрономия с НАО, БАН.

 

 

 

Description: Description: Description: image98\image_small.jpg

 

Кометата 46P/Wirtanen на 12 декември 2018 г. в съзвездието Бик (близо до границата му с Кит), заснета от Студентската астрономическа обсерватория САО-Плана на катедра Астрономия при СУ „Св. Климент Охридски“.

 

Технически данни: 35 см f/4.5 Нютон телескоп и CCD камера SBIG STL-11000 M.

Експозиции и филтри:

B: 3 x 30 s, 3 x 50 s, 3 x 70 s, 3 x 90 s;

V: 3 x 30 s, 3 x 50 s, 3 x 70 s, 2 x 90 s;

R: 3 x 30 s, 6 x 50 s, 3 x 70 s, 6 x 90 s.

Общо време на експониране: 31.5 min.

 

Снимка и цифрова обработка: Калина Стоименова, Ангел Димитров и Милен Минев, катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

 

 

 

 

16 октомври 2018 г.

 

Description: Description: Description: image97\image_small.jpg

 

Кометата 21P/Giacobini-Zinner през октомври

Периодът от октомврийското новолуние до фаза първа четвърт на Луната бе последното удобно време за наблюдения на кометата 21P/Giacobini-Zinner с неголям телескоп или с бинокъл. Сега тя изгрява около 02h в съзвездието Голямо куче, но вече е с отслабнала яркост – около 8-а звездна величина. Може да се наблюдава по-успешно преди развиделяване – до около 06h, когато вече е по-високо над хоризонта.

 

На снимката: кометата 21P/Giacobini-Zinner на фона на мъглявината Чайка (Seagull Nebula, IC 2177) в съзвездието Еднорог.

 

Още актуални снимки на тази и на други комети можете да разгледате в сайта на обсерватория ИРИДА, на WEB-адрес http://www.irida-observatory.org/CCD/CCD.html#a5

 

В края на 2018 г. ще можем да наблюдаваме още по-атрактивна комета. Очаква се през декември кометата 46P/Wirtanen да достигне яркост около 3-та звездна величина и да бъде достъпна за наблюдение с невъоръжено око. В момента тя се намира в съзвездието Пещ и е още доста слаба – около 10-а звездна величина. Вижте повече за условията за наблюдение на тази комета.

 

Технически данни: ASA 12″ Нютон астрограф, CCD-камера SBIG STL 11000 M.

Експозиции и филтри:

L: 4 x 3 min, R: 4 x 3 min, G: 4 x 3 min и B: 4 x 3 min.

Общо време на експониране 48 min с бинирана матрица 2 x 2 пиксела.

 

Снимка: Емил Иванов и Велимир Попов, обсерватория ИРИДА.

 

 

 

 

16 септември 2018 г.

 

Description: Description: Description: image96\image_small.gif

 

Поглед към Дантелите в Лебед

Мъглявината NGC 6992 е част от Дантелите – голям комплекс от мъглявини в съзвездието Лебед. Те са остатък от свръхнова; в случая – звезда, около 20 пъти по-масивна от Слънцето, избухнала преди около 8000 години, на разстояние около 1500 светлинни години от нас. Ударната вълна от избухването е нагряла междузвездния газ до около 3 милиона градуса и го е йонизирала. Поради това, той в момента излъчва в набор от емисионни линии. Най-силната от тях в оптичния диапазон е емисионната линия H-alpha (дължина на вълната 656.3 nm), която придава характерния червен цвят на йонизирания водород. Тя се излъчва, когато електроните във възбудените водородни атоми падат от 3-то на 2-ро енергетично ниво.

 

На представената анимация през 5 секунди се сменят две изображения на NGC 6992 в тесноивични филтри, получени с 2-метровия телескоп на НАО Рожен. Едното изображение е във филтър, центриран на 658 nm и на него мъглявината е доминантна, тъй като H-alpha емисията се пропуска от филтъра. Другото изображение е във филтър на 642 nm, който не пропуска H-alpha емисията, и на него се улавя само топлинно излъчване. Заради ниската си плътност Дантелите почти нямат топлинно излъчване в оптичния диапазон. Затова мъглявината видимо изчезва на второто изображение, докато фоновите звезди остават непроменени, тъй като двата филтъра са с близки дължини на вълната и звездното, топлинно излъчване е приблизително еднакво в тях.

 

Технически данни: 2m RCC телескоп на НАО Рожен, филтър IF658: 5 х 300 s, филтър IF642: 7 x 300 s, медианно комбинирани.

 

Снимки и цифрова обработка: Александър Куртенков (Институт по астрономия с НАО) с наблюдател Milica Vucetic, 15.09.2018 г. 

 

 

 

 

13 септември 2018 г.

 

Description: Description: Description: image95\image_small.jpg

 

Кометата 21P/Giacobini-Zinner

През тези нощи с бинокъл или с малък телескоп може да се наблюдава кометата 21P/Giacobini-Zinner, която премина през своя перихелий на 10 септември, на разстояние 1.01277 астрономически единици (около 149.6 млн. км.) от Слънцето. По време на своя перихелий кометата бе видима в съзвездието Колар, с яркост около 7.5 mag (звездна величина). Кометата ще може да се наблюдава с малък телескоп до около 25 октомври, но все по-трудно поради спадащата ѝ яркост.

Вижте повече информация и карта на видимия път на тази комета.

 

Кометата 21P/Giacobini-Zinner е родителско тяло на метеорния поток Дракониди. Тазгодишното преминаване на кометата през вътрешните части на Слънчевата система може да бъде причина за висока активност на Дракониди в нощта на техния максимум – 8 срещу 9 октомври (малко след 03 ч. българско време). Тогава Луната ще бъде в новолуние и няма да възпрепятства наблюденията, които мнозина астролюбители ще извършат за да проследят активността на потока. През 2011 и 2012 г. бе наблюдавана висока активност на Дракониди – съответно с около 300 и 600 метеора на час. Тогава бе предишното преминаване на кометата 21P през нейния перихелий – на 12 февруари 2012 г.

 

На снимката: кометата 21P/Giacobini-Zinner на 11 септември в 05:50 ч. българско време (вече при развиделяване), видимо близо до разсеяния звезден куп М37 в съзвездието Колар.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, телеобектив Sonnar 135/3.5, сума от 6 кадъра с експозиции по 8 s, при светлочувствителност 3200 ISO. Водене от екваториална монтировка.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

  

 

 

 

20 август 2018 г.

 

Description: Description: Description: image94\image_small.jpg

 

Изгревът на Орион в края на нощта

Появата на съзвездието Орион преди разсъмване във втората половина на август ни напомня за наближаващия край на лятото. В последните часове на вече по-дългите августовски нощи, в източната половина на небето са видими някои ярки типично зимни съзвездия, като Колар, Бик (Телец), Близнаци, Орион, Малко куче, а при зазоряване се наблюдава изгревът на най-ярката звезда на нощното небе – Сириус от съзвездието Голямо куче (хелиакален изгрев на Сириус).

Според народните традиции появата на Орион на изток (който според българската народна астрономия е част от митологичния комплекс „Ралица“) бележи времето, подходящо за започване на есенната оран.

 

На снимката: съзвездието Орион в настъпващата зора над Черно море. В далечината се виждат корабни светлини.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

 

 

 

 

19 август 2018 г.

 

Description: Description: Description: image93\image_small.jpg

 

Видимост на ярките планети през август 2018 г.

В началото на августовските нощи можем удобно да наблюдаваме ярките планети от Слънчевата система. Веднага след свечеряване над южния хоризонт са видими Марс – в съзвездието Козирог, близо до границата му със Стрелец, Сатурн – на фона на Млечния път в Стрелец, под звездния облак M24 и Юпитер – видимо близо до най-бляскавата звезда в съзвездието Везни (Zubenelgenubi, α Lib).

Ярката Венера е в съзвездието Дева и сега залязва около час и половина след Слънцето, т.е. наблюдава се като Вечерница. През телескоп или бинокъл планетата се вижда с 44% осветен диск. На 17 август Венера бе в максимална елонгация – на 46° източно от Слънцето.

Само Меркурий сега се наблюдава рано сутрин, като най-удобните моменти за това ще бъдат утрата около 26 август. На тази дата планетата ще бъде в максимална елонгация – на 18° западно от Слънцето. Тогава Меркурий ще изгрее 1 час и 32 минути преди изгрева на Слънцето. Ще бъде видим ниско над източния хоризонт от около 05:15 ч. до настъпването на зората.

 

Карта на разположението на Марс, Сатурн, Юпитер, Луната и Венера в средата на август, около 1 час след залез слънце:

 

Description: Description: Description: D:\htm\WEB_NAO\astrocalendar\2018\astro-events_files\Planets_15-08-2018_21-30h_1h_after_Sun.jpg

 

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обектив Samyang 8 mm f/3.5 fish-eye, експозиция 47 s при ISO 3200.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

 

 

 

 

15 август 2018 г.

 

Description: Description: Description: image92\image_small.jpg

 

Персеиди 2018 г.

Тази година максимумът на метеорния поток Персеиди се случи в безлунно време – във втората половина на нощта 12 срещу 13 август, а ясното небе над страната позволи мнозина да се насладят на природното явление. Тези, които бяха избрали места за своите наблюдения достатъчно отдалечени от светлините на градовете, можеха да наброят около 90 метеора за час. По това време на годината освен Персеиди, са активни още два метеорни потока – алфа-Каприкорниди и Южни делта-Аквариди, чиито метеори, макар само няколко за час, са по-ярки и по-бавни от Персеидите.

 

Тази година може да се очаква необичайно висока активност на метеорния поток Дракониди по време на неговия максимум в нощта 8 срещу 9 октомври, тъй като родителското тяло на потока – кометата 21P/Giacobini-Zinner ще премине през своя перихелий (най-близо до Слънцето) на 10 септември 2018.

Максимумът на метеорния поток Геминиди тази година ще бъде на 14 декември около 14:30 ч. българско време – т.е. през деня за нас. Това означава, че най-подходящото време за наблюдение от България ще бъде втората половина на нощта 13 срещу 14 декември и през следващата нощ – 14 срещу 15 декември. Луната ще бъде във фаза малко преди първа четвърт и ще залязва малко преди полунощ.

Повече подробности за тези и за други астрономически явления до края на годината можете да прочетете тук

 

На снимката: метеор Персеид видимо близо до най-ярките области от Млечния път. Снимка от Шуменското плато, 13 август в 00:01 ч. българско време.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обектив Samyang 14 mm T/3.1, експозиция 25 s при ISO 4000.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

 

 

 

 

29 юли 2018 г.

 

Пълно лунно затъмнение в нощта 27/28 юли 2018

 

Въпреки лошите метеорологични условия, от много места в България можеше да се наблюдава второто за годината пълно лунно затъмнение, което се отличаваше с много дълга пълна фаза – почти 103 минути. Частичните фази на затъмнението започнаха в 21:24 ч., а пълната фаза – в 22:30 ч. българско време. Явлението завърши в 01:19 ч. на 28 юли.

Лунното затъмнение почти съвпадна с великото противостояние на планетата Марс – явление, случващо се веднъж на 15 или 17 години. Предишното велико противостояние на планетата бе на 28 август 2003 г. Тази година противостоянието настъпи на 27 юли в 08:06 ч. българско време, когато Марс бе на разстояние едва 57.7 млн. km. от нас. Поради това той се наблюдаваше с ъглов диаметър 24″ и с висока яркост от –2.8 видима звездна величина. По време на затъмнението Марс бе видим на 6° южно от Луната (на втората снимка той прозира под Луната през ниски облаци).

  

Description: Description: Description: image91\image_small.jpg

 

Description: Description: Description: image91\image_small_2.jpg

 

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 60D, обективи МТО 1000 mm, f/10 и Sigma 17-70 f/2.8-4.

 

Снимки: Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО, БАН.

 

 

 

 

31 май 2018 г.

 

Description: Description: Description: image90\image_small.jpg

 

Предстои период с добра видимост на ярките планети

През лятото и есента на 2018 г. ще можем да наблюдаваме удобно ярките планети от Слънчевата система. Венера сега е видима като Вечерница и ще продължи да привлича погледа над западния хоризонт привечер до около края на септември. Наблюдавана през зрителна тръба Венера показва своите фази, подобно на Луната. Ето как ще се променя осветеността на диска на планетата през летните месеци:

В началото на юни: 80% (почти пълен диск).

В началото на юли: 70%.

В началото на август: 57%.

В началото на септември: 40%.

В средата на септември: 30%.

Около 25-и септември: 22%.

 

През ясните юнски нощи – около 2 часа след полунощ, Марс, Сатурн и Юпитер ще могат да се наблюдават едновременно над хоризонта, съответно в съзвездията Козирог, Стрелец и Везни. През юли тези три планети ще са видими едновременно около полунощ, а през август – веднага след свечеряване.

Преминаването на Луната видимо близо до ярките планети (т.е. нейните съединения с тях) прави небето над южния хоризонт още по-атрактивно. След полунощ на 3 и 4 юни Луната ще бъде видимо близо до Марс, в съзвездието Козирог. Вечерта на 16 юни тънкият лунен сърп ще е видимо близо до Венера над западния хоризонт, в съзвездието Рак. С бинокъл в непосредствена близост до тях ще бъде видим разсеяният звезден куп M 44 – „Ясли“. На 23 юни Луната ще бъде видима до Юпитер във Везни, а на 28 юни – до Сатурн в Стрелец. На 1 юли след полунощ Луната отново ще бъде до Марс в Козирог. Подобни картини ще наблюдаваме често през цялото лято.

 

На снимката: Луната в съединение с Венера (ъглово отстояние 5° 27′) на 17 май вечерта. Лунният диск е 7% осветен, а по-голямата му част е слабо осветена от отразената от Земята слънчева светлина – т. нар. пепеляво светене.

 

Технически данни: фотоапарат Canon PowerShot A800, експозиция 1s при f/4.5, ISO 800.

 

Снимка: Любомир Цонев, Институт по физика на твърдото тяло, БАН.

 

 

 

 

1 февруари 2018 г.

 

Description: Description: Description: image89\image_small.jpg

 

Съвпадение на пълно лунно затъмнение, Суперлуние и „синя Луна“

В следобедните часове на 31 януари се случи първото за 2018 г. затъмнение – пълно лунно, което бе наблюдавано от Северна и Южна Америка, Тихия океан, Азия, Австралия, Индийския океан, Арктика и част от Антарктика. Максималната фаза на затъмнението настъпи в 15h 29m 49s българско време.

Това затъмнение съвпадна със "синята Луна" за месец януари. „Синя Луна“ е явление, което няма връзка с видимия цвят на Луната, а е случай, при който синодичният лунен месец, траещ 29 денонощия,12 часа, 44 минути и 3 секунди средно, се побира изцяло в рамките на някой от календарните месеци. Тогава в началото и в края на такъв календарен месец могат да се наблюдават две пълнолуния. През 2018 г. има две „сини Луни“ – отминалата в края на януари и втора предстояща – в края на март.

Пълнолунието на 31 януари, което настъпи в 15h 27m българско време, бе сравнително близко до момента на преминаването на Луната през перигея (най-близката до Земята точка от лунната орбита), който бе на 30 януари в 11h 56m. Поради това пълнолунието бе обявено и за Суперлуние. Такова съвпадение на пълно лунно затъмнение със „синя“ и със „супер Луна“ е имало на 30 декември 1982 г.

От България ще можем да наблюдаваме второто за 2018 г. пълно лунно затъмнение, което ще се случи в нощта на 27 срещу 28 юли (подробни данни за него могат да бъдат видяни тук).

 

На снимката: Луната по време на максималната фаза на затъмнението, наблюдавана от Банкок, Тайланд.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 700 D, обектив 135/5.6.

 

Снимка и цифрова обработка: Валентин Велков, бивш служител на НАОП „Николай Коперник“, Варна.

 

 

 

 

15 декември 2017 г.

 

Description: Description: Description: image88\image_small.jpg

 

Геминиди 2017 г.

Геминиди е най-интензивният метеорен поток през есента и зимата. Той е активен от 4-и до 17-и декември, като в момента на неговия максимум (около 14-и декември), при добри метеорологични условия и в отсъствието на Луната могат да се наброят близо 120 метеора за час.

За 2017 г. максимумът на потока бе на 14 декември около 08:30 ч. българско време, т. е. в началото на деня, което означава, че за България най-близкото до максимума удобно време за наблюдение бе през последните часове на нощта 13-и срещу 14-и декември. Тогава обаче над някои части на страната бе облачно, поради което някой астролюбители са провели фотографски наблюдения през следващата нощ.

На снимката: Геминид появил се в 00:20 ч. официално време на 15 декември 2017. Снимка от София – кв. Драгалевци.

 

Технически данни: фотоапарат Nikon D5300.

 

Снимка: Володя Велков, Астрономическа асоциация – София.

 

 

 

  По-стари снимки

 

 

 

Новини | Фотогалерии | Наблюдения | Предстоящи астрономически явления | Астрокалендари