Новини | Фотогалерии | Наблюдения | Предстоящи астрономически явления | Астрокалендари

 

По-нови снимки

  

АКТУАЛНА АСТРОНОМИЧЕСКА СНИМКА

 

 

В тази страница Ви представяме фотографии от актуални астрономически явления или на различни астрономически обекти, достъпни за наблюдение през текущия сезон. Снимките са заснети от наши професионални астрономи и от изтъкнати астрофотографи-любители, с инструментите на обсерваторията или с лична техника. Представена е кратка информация за природата на самите обекти и за методите, по които са получени техните изображения.

 

 

22 февруари 2015 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image25\image_small.jpg

 

 Съединение на планетите Венера и Марс

На 21 февруари вечерта Венера и Марс се наблюдаваха на ъглово отстояние едва 27.5 дъгови минути, т.е. на по-малко от видимия с невъоръжено око диаметър на пълната Луна. Явлението можеше да се наблюдава съвсем удобно над западния хоризонт след 18:30 ч. През следващите няколко вечери при ясно време двете ярки планети все още ще се наблюдават видимо близо.

На снимката: вдясно съединението на Венера с Марс, над тях е младата Луна, прозираща през облаци. Вляво – светлините на Пампорово и вр. Снежанка. Снимка от кулата на 2-м RCC-телескоп в НАО.

 

Повече за това явление

 

Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

25 януари 2015 г.

 

Кометите C/2014 Q2 (Lovejoy) и C/2013 A1 (Siding Spring)

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image61\image_small.jpg

 

Дългопериодичната комета C/2014 Q2 (Lovejoy) е изключително интересен обект за наблюдение в началото на 2015-та година. Достигайки интегрална звездна величина от 4.5 mag, тя стана достъпна за наблюдения с бинокъл или с малък телескоп. Условията за наблюдение на кометата ще се подобряват през февруари и март, когато тя ще бъде видима през цялата нощ. 

 

Технически данни: 50/70/172 см Шмит телескоп на НАО, CCD-камера FLI  PL 16803, комбинирано изображение от 3 кадъра с експозиции по 22s във филтро B, V и R. Общо време на експониране 66s.

 

 

 

 

 

На 19.10.2014 в 18:27 GMT кометата C/2013 A1 (Siding Spring) премина на около 140 000 km от Марс, което е приблизително една трета от средното разстояние Земя-Луна. Това уникално астрономическо събитие привлече вниманието на астрономическата общност. Най-важни бяха наблюденията и експериментите проведени in situ от намиращите се на Марс (или в орбита) космически апарати.

На анимацията получена от 19 кадъра, заснети в периода 16:45 – 17:19 UT на 19 октомври се вижда кометата, преминаваща в близост до Марс. Тогава тя се намираше на 1.63 AU от Земята, на 1.4 AU от Слънцето и само на ~ 140 000 km от Марс.

Повече информация за C/2013 A1 (Siding Spring), за преминаването ѝ край Марс, както и за проведените тогава експерименти, може да бъде намерена на интернет адрес http://mars.nasa.gov/comets/sidingspring/.

 

Технически данни: 50/70/172 см Шмит телескоп на НАО, CCD-камера FLI  PL 16803, анимация от 19 кадъра с експозиции по 60s всеки, в R-филтър.

 

Снимки и цифрова обработка: Андон Костов, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

13 януари 2015 г.

 

Кометата C/2014 Q2 (Lovejoy) вече е лесно достъпна за наблюдение

 

 

Кометата C/2014 Q2 (Lovejoy) в нощта на 8 срещу 9 януари 2015 и кулата на RCC-телескоп в НАО. Въпреки все още ярката Луна, фотообективът е успял да регистрира кометата само след 20 секундна експозиция. Ако посочите изображението с мишката ще видите увеличен фрагмент от небето, съдържащ кометата. До около средата на февруари наблюдател ориентиращ се по главните зимни съзвездия ще може лесно да наблюдава тази комета с бинокъл. Макар че яркостта ѝ ще спада, закъсняващия лунен изгрев след средата на януари ще подобри условията за наблюдение на Q2 (Lovejoy).

 

Технически данни: фотоапарат Nikon D7000, обектив 17/4.5, експозиция 20 s при светлочувствителност 400 ISO, без водене.

 

Снимки: Румен Богдановски, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

12 януари 2015 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image25\image_small.jpg

 

Мозайка от 7 кадъра, проследяваща плазмената опашка на кометата Q2 (Lovejoy) на 8 януари 2015 г.

 

Технически данни: 12” ASA Нютон-астрограф, f/3.6, монтировка ASA DDM85 Standard, CCD-камера SBIG STL 11000M. Експозиции: 7 кадъра по 2 min във всеки от филтрите L, R, G и B (по 14 min във всеки филтър). Общо време на експониране 56 min. Бинирана матрица 2x2 пиксела.

 

Снимки и цифрова обработка: Емил Иванов и Велимир Попов, IRIDA Observatory.

 

Още от същите автори за тази комета:

Ядрото и близката опашка в детайли от 11 януари

Ядрото и близката опашка от 8 януари и кратко видео с движението на кометата и на структури в йонната ѝ опашка

 

 

 

 

26 декември 2014 г.

 

Две комети в празничните нощи

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image25\image_small.jpg

 

Кометата C/2014 Q2 (Lovejoy)

Тази комета се появи ниско над южния хоризонт за нашите географски ширини в началото на декември 2014 и сега се намира в съзвездието Гълъб, с яркост около 5.3 mag. Малко след полунощ тя може да се наблюдава с бинокъл, ниско над южния хоризонт. Условията за нейното наблюдение ще се подобряват – около 7-и януари Q2 (Lovejoy) ще бъде с яркост около 4.5 mag в северната част на съзвездието Еридан. Скоро след това тя ще премине в съзвездието Бик.

На снимката: кометата C/2014 Q2 (Lovejoy) на 24 декември 2014 г.

 

Технически данни: 12” ASA Нютон-астрограф, f/3.6, монтировка ASA DDM85 Standard, CCD-камера SBIG STL 11000M. Експозиции: по 6 min във филтри L, R, G и B при бинирана матрица 2x2. Общо време на експониране 24 min.

  

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image25\image_small.jpg

 

Кометата P15/Finlay и Марс

На 24 декември 2014 в 18:40 ч. (16:40 UT, Бъдни вечер) тази комета се наблюдаваше на около 6 дъгови минути от планетата Марс, с яркост 10.7 mag. P15/Finlay ще продължи да се движи в съзвездията Козирог и Водолей, но яркостта ѝ не се очаква да надвиши 9 mag.

 

Технически данни: 12” ASA Нютон-астрограф, f/3.6, монтировка ASA DDM85 Standard, CCD-камера SBIG STL 11000M. Експозиции: по 1 min във филтри L, R, G и B при бинирана матрица 2x2. Общо време на експониране 4 min.

 

Снимки и цифрова обработка: Емил Иванов и Велимир Попов, IRIDA Observatory.

 

 

 

 

22 декември 2014 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image25\image_small.jpg

 

 Зимното слънцестоене

В 01:03 ч. официално време на 22 декември настъпи астрономическата зима. Денят днес ще трае 09 часа и 02 минути – един от най-късите дни в годината. Слънцето изгря в 07:54 ч. за София (и в 07:46 ч. за НАО Рожен) от точка на хоризонта с астрономически азимут 302о (югоизток), и ще залезе в 16:56 ч. за София, в точка от хоризонта с астрономически азимут 58о (югозапад). Днес Слънцето е точно над тропика на Козирога, което определя началото на зимата в северното полукълбо на Земята и началото на лятото –  в южното.

На снимката: първият зимен изгрев видян от кулата на 2м телескоп в НАО-Рожен.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

 1 септември 2014 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image55\image_small.jpg

 

Кометата C/2014 E2 (Jacques)

Кометата C/2014 E2 е открира от трима бразилски астрономи (Cristóvão Jacques, Eduardo Pimentel и João Ribeiro) на 13 март 2014 г. Тя премина през перихелия си на 2 юли 2014 г., на разстояние около 99.3 млн. km. от Слънцето. В първата половина на септември E2 (Jacques) ще се движи на фона на звездите от съзвездие Лебед, като на 4 септември вечерта тя ще бъде видимо близо до най-бляскавата звезда в това съзвездие – Денеб (на около 2о и 40’ северозападно от нея). Очакваната яркост на кометата за началото на септември е 7 – 7.5 mag, т.е. тя ще бъде достъпна за наблюдение с бинокъл или с малък телескоп, но не и с невъоръжено око. Препоръчително е наблюденията да се провеждат от места достатъчно отдалечени от светлините на градове и селища.

 

Технически данни: телескоп Skywatcher 200 PDS (1000/200, F/5), фотоапарат Pentax k-m, единичен кадър с експозиция 220 s при светлочувствителност 1600 ISO. Обработка в Adobe Lightroom.

 

Снимка и цифрова обработка: Тихомир Йосифов, гр. Габрово, 27 август 2014 г.

 

Вижте също:

Орбитални елементи и ефемериди на кометата E2 (Jacques)

Видим път и прогнозна яркост на E2 (Jacques)

 

 

 

 

 18 август 2014 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image54\image_small.jpg

 

Съединение на Венера с Юпитер

По-ранобудните тази сутрин имаха възможност да наблюдават интересна небесна атракция – около един час преди изгрева на Слънцето, ниско над източния хоризонт се наблюдаваше видимо сближаване на двете най-ярки планети – Венера и Юпитер. Явлението бе достъпно с невъоръжено око на фона на настъпващата зора, от места с нисък хоризонт в посока изток-североизток. Въпреки видимата си близост – само на около 12 дъгови минути, реалното разстояние между Юпитер и Венера тази сутрин бе около 690 962 000 km.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 20D, експозиция 10s при 400 ISO, обектив 80/5.6.

 

Снимка и цифрова обработка: Петър Петров, Астрономическа асоциация – София.

 

Повече за това явление

 

 

 

  

 15 август 2014 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image53\image_small.jpg

 

Метеори от Персеидите и Шмит телескопа в НАО

През 2014 г. условията за наблюдение на максимума на метеорния поток Персеиди не бяха благоприятни. В нощта на 12 срещу 13 август Луната изгря в 21h 24m (за София) на възраст 17.1 дни, с 94% осветен диск, т.е. почти пълна. Тя засветяваше небето до края на нощта и това попречи да бъдат наблюдавани по-слабите метеори от потока. По време на дългите експозиции за тази снимка, в полето на фотообектива са прелетяли два по-ярки метеора (горе в средата и долу-вляво).

 

Технически данни: комбинация от 2 кадъра с експозиции по 15 s при светлочувствителност 1000 ISO. Фотоапарат Nikon D5100, обектив Nikkor 18-55 VR.

 

Снимка и цифрова обработка: Мирела Напетова, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

4 юни 2014 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image52\image_small.jpg

 

Кометата C/2012 K1 (PanSTARRS)

В края на май тази комета достигна яркост около 9 mag и вече може да се наблюдава с малък телескоп. През юни и юли тя ще премине през съзвездията Голяма мечка, Малък лъв и Лъв. В началото на юли се очаква K1 (PanSTARRS) да бъде с яркост около 8 mag и да се наблюдва вечер, като 1 час и 30 минути след залеза на Слънцето кометата ще бъде на височина 18о над западния хоризонт. В същата част на небето тогава ще се наблюдава и младият лунен сърп.

На снимката: кометата C/2012 K1 (PanSTARRS) видимо близо до галактиката NGC 3614 в съзвездие Голяма мечка, 23. 05. 2014 г.

 

Технически данни: 12” ASA астрограф при f/3.6, монтировка ASA DDM 85, CCD-камера SBIG STL 11000M. 5 експозиции по 2 min във филтри R, G и B, и 7 експозиции по 5 min във филтър L. Общо време на експониране 65 min.

 

Снимка и цифрова обработка: Емил Иванов и Велимир Попов, IRIDA Observatory

 

Вижте повече информация и карта на видимия път на кометата

 

Орбитални елементи и ефемериди на C/2012 K1 (PanSTARRS) от MPC

 

  

 

 

2 април 2014 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image51\image_small.jpg

 

Пролетното звездно небе

В края на първите априлски нощи ниско на юг и югоизток вече удобно се наблюдават красивите фигури на съзвездията Скорпион и Стрелец. В тях лесно се забелязват най-ярките области на Млечния път, който след това се проточва по-високо на изток – през Летния триъгълник, формиран от трите бляскави звезди Вега (α от съзвездие Лира), Денеб (α от съзвездие Лебед) и Алтаир (α от съзвездие Орел). До развиделяване обаче Млечният път не успява да се издигне високо в небето, както обичайно се наблюдава през летните нощи. Въпреки това тази картина ни напомня за идващото лято.

На снимката: най-ярките части на Галактиката видими на югоизток рано преди зазоряване, по посока на съзвездията Скорпион (вдясно) и Стрелец (в средата над хоризонта).

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 350D, обектив 14/4, експозиция 92 s при ISO 1600, водене с олекотена самоделна екваториална установка.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

7 март 2014 г.

 

Зведното небе в края на зимата

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image50\image_small.jpg

 

Звездният куп Плеяди

Плеядите (M 45) е най-яркият разсеян звезден куп на звездното небе. В началото на март той може да се наблюдава веднага след свечеряване, високо над западния хоризонт, в съзвездие Бик. Купът е познат под различни имена сред народите. В българската народна астрономия той е популярен най-вече като Квачката с пиленцата. За тези, които за пръв път насочват зрителна тръба към нощното небе, Плеядите са най-впечатляващата гледка в окуляра на телескопа след лунните кратери и пръстените на Сатурн. Купът е с яркост 1.6 mag и има видими размери около 110’. Разстоянието до него е близо 440 светлинни години.

 

Технически данни: 50/70/172 см Шмит телескоп на НАО, CCD-камера FLI  PL 16803.

 

Снимка и цифрова обработка: Андон Костов, ИА с НАО при БАН.

 

 

Следват нощни пейзажи със звездното небе над НАО през февруари:

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image49\image_small_1.jpg   Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image49\image_small_2.jpg   Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image49\image_small_3.jpg

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image49\image_small_4.jpg   Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image49\image_small_5.jpg   Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image49\image_small_6.jpg

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image49\image_small_7.jpg   Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image49\image_small_8.jpg

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image49\image_small_9.jpg   Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image49\image_small_10.jpg   Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image49\image_small_11.jpg

 

Снимки: Валери Стойков, фотоапарат Nikon D90.

 

 

 

 

6 март 2014 г.

 

Кометата C/2012 J1 (CATALINA)

 

 

Откритата на 13 май 2012 г. комета C/2012 J1 (Catalina) е част от наблюдателната програма за малки тела в Слънчевата система на ИА с НАО. На 07 януари 2014 г., т.е. малко повече от две години след преминаването й през перихелия на 07 декември 2012 г., кометата се наблюдаваше на фона на съзвездието Орион. Благодарение на голямото поле на Шмит телескопа на обсерваторията стана възможно получаването на това интересно изображение на част от молекулярния облак в Орион. В изображението може да се види и изследва широк спектър от астрономически обекти, като всеки един от тях представя етап от еволюцията на веществото във Вселената – от газово-праховите комплекси, в които се раждат звездите, до кометите, остатъци от формирането на планетните системи.

Някои от обектите в този кадър са видими и с невъоръжено око – горещият син свръхгигант ζ Ori (Alnitak) е най-източната от трите ярки звезди, формиращи Колана на Орион. Въпреки огромното разстояние на което се намира от нас – около 250 парсека (близо 800 хиляди светлинни години), тя свети със забележителен  блясък от 1.7 mag. Друг характерен звезден обект в това поле е σ Ori – една от звездите в съзвездието Орион. Тази кратна звездна система се намира на югозапад от Алнитак и има видима звездна величина ~3.5 mag. Картината се допълва от емисионната мъглявина NGC 2024 – мъглявината Пламък, емисионната и отражателна мъглявина NGC 2023, отражателната мъглявина IC 435 и една от най-известните мъглявини - Конска глава (IC 434 или Barnard 33).

 

Ако посочите горното изображение с мишката, ще видите означенията на кометата и на някои от останалите обекти, а в анимацията по-долу може да бъде проследено движението на C/2012 J1 на фона на комплекса в Орион, в рамките на три дни – от 07 до 09 февруари 2014 г.

 

 

 

Технически данни: 50/70/172 см Шмит телескоп на НАО, CCD-камера FLI  PL 16803.

 

Снимки, цифрова обработка, анимация и текст: Андон Костов, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

 24 февруари 2014 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image46\image_small.jpg

 

Галактичният куп в съзвездие Косите на Вероника

През февруари галактичният куп Abell 1656 (Coma cluster) се наблюдава най-удобно около 4 ч. след полунощ, когато съзвездието Косите на Вероника кулминира немного южно от зенита. Купът съдържа над 1000 галактики, най-ярките от които са достъпни за наблюдение с телескоп с диаметър на обектива около 20 см. Разстоянието до Abell 1656 е близо 330 млн. светлинни години. Купът се отдалечава от нас със скорост около 7000 km/s.

 

Технически данни: 50/70/172 см Шмит телескоп на НАО, CCD-камера FLI  PL 16803. Експозиции и филтри: по 45 min във V, R и I. Общо време на експониране 2 h и 15 min.

 

Снимка и цифрова обработка: Александър Куртенков, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

25 януари 2014 г.

 

 Свръхновата SN 2014J в галактиката M82

 

 

Ярката точка посочена в дясното изображения е гигантски космически взрив – свръхнова от тип Ia, в близката галактика M82 (известна още като “Пурата” в съзвезие Голяма мечка). Лявото изображение е по-стара снимка (за сравнение) на същата галактика. Явлението e регистрирано на 21 януари 2014 г. от Stephen Fossey, преподавател от University College London, заедно с 4-ма студенти по време на астрономическа практика, и вече носи обозначението SN 2014J. Положението на обекта е определено с висока точност с 10-метровия телескоп Keck II, а от 26 януари започва спектрален мониторинг в ултравиолетовата област с Hubble Space Telescope. На разстояние от 3.6 мегапарсека, това е най-близката наблюдавана свръхнова Ia от 1972 г. насам.

Свръхновите от тип Ia се наблюдават в крайния еволюционен етап на двойни системи, при които едната от компонентите е бяло джудже – малка свръхплътна звезда, съставена от изроден електронен газ. Бялото джудже извлича (акретира) материя от другата компонента (донора) докато не достигне границата от 1.44 слънчеви маси (т.нар. граница на Чандрасекар), отвъд която налягането на изродения газ не е в състояние да се противопостави на гравитацията. Тогава се задейства термоядрен синтез, който за секунди превръща повечето въглерод и кислород в звездата в по-тежки елементи. Освободената енергия при тази реакция е достатъчна да разруши бялото джудже; експлозията изхвърля материя с гигантска скорост (~20 000 km/s за SN 2014J), а яркостта на обекта се повишава от порядъка на милион пъти. През изминалото хилядолетие са наблюдавани 3 такива явления в нашата галактика – през 1006, 1572 и 1604 г. Първата от тях е била наблюдавана с яркост 20 пъти по-висока от тази на Венера, включително и през деня.

Ако посочите изображенията с мишката, ще видите негативните им версии.

 

Технически данни:

За изображението вдясно: телескоп 127 mm, f/11.8, фотоапарат Canon EOS 350D. Експозиции: 34 кадъра по 30 s всеки. Общо време на експониране 1020 s (17 min), при светлочувствителност 1600 ISO. Обработка – в MaxIm DL.

Място и дата на наблюдението: 5 km източно от София, 23 януари 2014 г.

 

За по-старото изображение вляво: 50/70/172 см Шмит телескоп на НАО, CCD-камера FLI  PL 16803. Експозиции: по 4 кадъра във филтри R, V и B, по 120 s всеки. Общо време на експониране 1440 s (24 min). Обработка – в MaxIm DL.

 

Снимки и цифрова обработка: Милен Минев и Радостина Кирина астрономи-любители, студенти спец. Квантова и космическа теоретична физика при СУ.

Текст: Александър Куртенков, ИА с НАО при БАН.

 

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image45ch\image_small.jpg

 

По време на изпитанията на новия ешелен спектрограф на НАО Рожен, на 23 януари 2014 г. беше получен спектър с високо разрешение на свръхновата звезда в М82 – SN2014J. Той обхваща спектрален  интервал от 3900 до 9200 ангстрьома и има спектрално разрешение от около 30000. Най-добре изявения детайл в спектъра на свръхновата е абсорбционната линия на SiII 6355 A с еквивалентна ширина 120 А. Инфрачервеният триплет на CaII формира много широка бленда около 7900 А, нейната еквивалентна ширина е около 100 А. Лъчевата скорост е определена по SiII (6355 А) е около  14 100 км/сек. Резултатите от наблюденията на свръхновата в М82 са публикувани и могат да се видят на адрес http://www.astronomerstelegram.org/?read=5829

На картинката, полученият в НАО Рожен спектър на SN2014J (в бял цвят) е сравнен с предмаксималните спектри на две други свръхнови звезди от тип Ia – SN2005cf и SN2006gz. Спектрите са представени след първоначална обработка по време на наблюдения.  

 

Резултатите са получени от проф. Илиан Илиев и Динко Димитров, ИА с НАО при БАН, по време на тяхна съвместна работа с колеги от Торун, Полша.

 

 

 

 

 12  декември 2013 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image44\image_small.jpg

 

Мъглявината Розетка с разсеяния звезден куп NGC 2244

Дифузната мъглявина Розетка (Rosette Nebula, NGC 2237–9 или Caldwell 49) се намира в най-западната част на съзвездие Еднорог, близо до границата му с Орион. Подобно на останалите дифузни мъглявини в Млечния път, и тази е съставена от междузвезден газ и прах. Оценките за разстоянието до мъглявината варират между 4900 и 5500 светлинни години, което предвид ъгловите й размери от 60 x 80 дъгови минути означава, че обекта заема област в космическото пространство с диаметър между 115 и 130 светлинни години. Във вътрешността на мъглявината, малко на изток от нейния център се намира разсеяния звезден куп NGC 2244, съставен от млади горещи звезди от спектрални класове O и B. Тяхното съществуване означава, че в мъглявината са активни процеси на звездообразуване. Т.нар. звезден вятър около по-интензивно излъчващите млади звезди създава в обкръжаващия ги газ области с нееднородна плътност, в които на свой ред стартират следващи процеси на формиране на нови звезди.

При визуални наблюдения разсеяният куп NGC 2244 в Еднорог може да се види с бинокъл или с малка зрителна тръба, но самата мъглявина е твърде бледа – около 7 mag (видима звездна величина) и нейното сияние се забелязва много трудно, само при отлични метеорологични условия в ясна безлунна нощ и при достатъчна отдалеченост от светлините на градове и селища.

 

Технически данни: 50/70/172 см Шмит телескоп на НАО, CCD-камера FLI  PL 16803. Експозиции и филтри: 4 кадъра в R, 4 кадъра във V и 6 кадъра в B, с експозиции по 300 s всеки. Общо време на експониране 4200 s (1 h и 10 min). Бинирана матрица 2x2 пиксела. Обработка – в IRAF и ALADIN.

 

Снимка и цифрова обработка: Александър Куртенков, ИА с НАО при БАН.

 

 

 

 

26  ноември 2013 г.

 

Кометата C/2012 S1 (ISON)

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image43\image_small.jpg

 

Преди настъпването на утринната зора на 18 ноември, с бинокъл или с телескоп можеше да се наблюдава атрактивно преминаване на кометата C/2012 S1 (ISON) видимо близо до звездата Спика, най-ярката звезда (α) от съзвездие Дева.

 

Технически данни: 50/70/172 см Шмит телескоп на НАО, CCD-камера FLI  PL 16803. Експозиции и филтри: 4 кадъра в R, 4 кадъра във V и 5 кадъра в B, с експозиции по 60 s всеки. Общо време на експониране 780 s (13 min). При комбинирането на кадрите е взето прдвид собственото преместване на кометата по небето за цялото време на експониране, поради което звездите са изобразени като трицветни „верижки”. Обработка – в IRAF и ALADIN.

 

Снимка: Григор Николов, Милен Минев и Пламен Николов, ИА с НАО, БАН.

Цифрова обработка: Григор Николов, ИА с НАО при БАН.

 

Вижте повече подробности за условията за наблюдение на тази комета

 

 

 

 

23  ноември 2013 г.

 

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\current_astropicture\image42\image_small.jpg

 

В края на нощта на 22 срещу 23 ноември имахме последна възможност да наблюдаваме кометата C/2012 S1 (ISON) в утринна видимост, преди нейния перихелий на 28 ноември. Метеорологичните условия обаче позволиха наблюдения само от някой части на страната. Кометата отново ще може да се наблюдава в утринна видимост след 15 декември, но освен това ще започне да се вижда и вечер, при това малко по-рано – след 13 декември. Така S1 (ISON) ще изгрява около 1 час и 30 минути преди Слънцето от изток – североизток, а вечер ще залязва около 1 час и 30 минути след Слънцето на запад – северозапад. И в двата случая наблюденията трябва да се извършват от места с нисък хоризонт в съответните посоки, най-добре – от високопланински местности. По-късно през декември кометата ще се наблюдава по-високо над хоризонта, но яркостта й ще спада.

На снимката: кометата C/2012 S1 (ISON) в утринната зора на 21 ноември, заснета от източната част на Шуменското плато. Светлият обект прозиращ през облаците вляво, немного под кометата, е Меркурий.

 

Технически данни: фотоапарат Canon EOS 350D, обективи Takumar 1.4(2.8)/50, експозиция 7 s при светлочувствителност 1600 ISO, без водене.

 

Снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН 

 

 

 

По-стари снимки

 

 

 

Новини | Фотогалерии | Наблюдения | Предстоящи астрономически явления | Астрокалендари