СКОРО ПРЕДСТОЯЩИ АСТРОНОМИЧЕСКИ ЯВЛЕНИЯ
(за 2013 г. – закрита страница)
По подразбиране дадените тук моменти са в официално време, освен в случаите, в които изрично е указан друг тип време
Близки преминавания на астероиди покрай Земята (NASA)
22 декември около 16h – максимум на метеорния поток Урсиди с около 10 метеора за час. Най-подходящо време за наблюдение от нашата страна – веднага след свечеряване, до изгрева на Луната в 21h 58m (за София).
Втората половина на декември – кометата C/2013 R1 (Lovejoy) ще продължи да се наблюдава към края на нощта в съзвездие Херкулес. Нейната яркост от около 5 mag я прави достъпна с невъоръжено око, но поради наличието на Луна и на евентуално допълнително светлинно замърсяване, използването на бинокъл или на зрителна тръба е препоръчително. C/2013 R1 (Lovejoy) ще премине през перихелия си на 22 декември, на разстояние около 128.440 млн. km от Слънцето. На тази дата около 1 час и 30 минути преди изгрева на Слънцето, кометата ще бъде на височина 27о над източния хоризонт.
Карта с видимия път на кометата през декември за наблюдател от България
Карта с видимия път на кометата до края на март 2014 г.
14 декември около 07h 30m – максимум на метеорния поток Геминиди с около 120 метеора за час. Почти пълната Луна тогава обаче ще пречи на наблюденията.
Повече за условията за наблюдение
26 ноември в 05h 38m – съединение на Меркурий със Сатурн на 0.3о южно. Явлението ще се наблюдава трудно в настъпващата зора, много ниско над югоизточния хоризонт.
3 ноември в 12h 04m 34s – започва хибридно слънчево затъмнение (Атлантика, Централна Африка). Явлението няма да се наблюдава от България.
1 ноември вечерта – Венера ще бъде в максимална елонгация 47о източно. На тази дата тя ще залезе 2 часа и 17 минути след Слънцето. Ще бъде с яркост -4.4 mag, с ъглов диаметър 25” и с 49% осветен диск. До края на годината ярката планета ще продължава да се наблюдава като Вечерница, ниско над югозападния хоризонт след залеза.
Повече за условията за наблюдение на Венера
Очаква се през втората половина на октомври кометата C/2012 S1 (ISON) да повиши яркостта си достатъчно за да стане достъпна за наблюдение с малък телескоп или с бинокъл, а най-късно около средата на ноември – и с невъоръжено око. Кометата ще премине през перихелия си на 28 ноември, а най-близо до Земята ще бъде на 26 декември.
По-подробно за условията за наблюдение на кометата и карти на нейния видим път
19 октомври в 00h 50m 41s – започва лунно затъмнение от полусянката на Земята. Явлението ще може да се наблюдава от България.
В няколко поредни утра след 18 август, в настъпващата зора ще може да се наблюдава предутринният (хелиактичен) изгрев на най-бляскавата звезда на нощното небе – Сириус, α от съзвездие Голямо куче. Сириус ще се появява ниско над хоризонта в посока изток – югоизток около 1h и 15m преди изгрева на Слънцето (около 05h 30m за София).
Повече за явлението и за неговото значение в Древен Египет
През август тази година, също в края на нощта, над източния хоризонт ще бъдат видими планетите Юпитер и Марс на фона на звездите от съзвездие Близнаци, а към края на месеца – и на Рак. На 8 и 9 септември, от около 04h до разсъмване, Марс ще се наблюдава на фона на разсеяния звезден куп М44 – „Ясли” в съзвездие Рак. С цел по-ефективни наблюдения препоръчваме използването на бинокъл или на зрителна тръба, както и избор на наблюдателно място с открит нисък хоризонт в посоки изток – югоизток.
13 август в 22h 47m TDB – астероидът 2013 NK4 ще премине покрай Земята на разстояние около 47.2 пъти по-голямо от разстоянието Земя – Луна.
Повече за това преминаване от NASA
12 август вечерта – максимум на метеорния поток Персеиди, с около 100 метеора за час.
09 август в 08h 02m TDB – астероидът 2005 WK4 ще премине покрай Земята на разстояние около 8.1 пъти по-голямо от разстоянието Земя – Луна.
Повече за това преминаване от NASA
29 юли – максимум на метеорния поток Южни δ-Аквариди, с около 16 метеора на час.
29 юли в 18h 56m TDB – астероидът 2003 DZ15 ще премине покрай Земята на разстояние около 7.6 пъти по-голямо от разстоянието Земя – Луна.
Повече за това преминаване от NASA
26 юли в 05h 35m TDB – астероидът 2006 BL8 ще премине покрай Земята на разстояние около 9.3 пъти по-голямо от разстоянието Земя – Луна.
Повече за това преминаване от NASA
22 юли в 08h 46m – съединение на Марс с Юпитер, на ъглово отстояние 0.8о. От нашата страна видимото сближаване на двете планети ще може да се наблюдава на същата дата рано сутринта - от около 1h и 50m преди изгрева на Слънцето, до настъпването на зората.
15 юли в 23h 19m TDB – астероидът 2010 AF30 ще премине покрай Земята на разстояние около 17.6 пъти по-голямо от разстоянието Земя – Луна.
Повече за това преминаване от NASA
07 юли в 19h 51m TDB – астероидът 2013 NJ4 ще премине покрай Земята на разстояние около 3.9 пъти по-голямо от разстоянието Земя – Луна.
Повече за това преминаване от NASA
06 юли в 08h 13m TDB – астероидът 2013 NH4 ще премине покрай Земята на разстояние около 4.3 пъти по-голямо от разстоянието Земя – Луна.
Повече за това преминаване от NASA
23 юни – отново ще наблюдаваме Супер Луна. Предстоящото тогава пълнолуние ще съвпадне почти точно с момента на перигея на Луната. Перигеят е тази точка от лунната орбита, която е най-близка до Земята. Луната преминава през перигей веднъж месечно и на 23 юни тя ще бъде най-близо до нашата планета в 14h 32m, т.е. само 21 минути след настъпването на пълнолунието (в 14h 11m). По време на този перигей Луната ще бъде на разстояние 356 989 km от Земята. Това явление е популярно като Суперлуние или Супер Луна.
28 май вечерта: Около 50 минути след залеза на Слънцето, ниско над северозападния хоризонт ще може да се наблюдава съединение на двете ярки планети Юпитер и Венера, които ще бъдат на ъглово отстояние 1о (колкото два лунни диаметъра гледани с просто око). Видимо близо до тях ще бъде и Меркурий. Това е начало на „малък парад” на тези три планети, който ше продължи до около 8 юни, но условията за наблюдението му ще се влошават с наближаване на неговия край поради близостта на Слънцето. На 10 юни вечерта в същата част на небето ще се наблюдава тънкият сърп на Луната, видимо недалеч от Венера и Меркурий, но планетата Юпитер вече ще бъде недостъпна в сиянието на Слънцето..
10 май – в първите часове на тази дата от Австралия и от някои острови в южните части на Тихия океан (Океания) ще може да се наблюдава пръстеновидно слънчево затъмнение. Явлението ще бъде недостъпно от нашата страна.
Затъмнението ще може да се наблюдава онлайн на УЕБ-адрес http://events.slooh.com/
Нощта на 25 срещу 26 април – от нашата страна ще може да се наблюдава частично лунно затъмнение с много малка фаза (0.015). Около момента на максималната фаза в 23h:07m, визуално ще може да се регистрира потъмняване (посивяване) в горната лява част на лунния диск, причинено по-скоро от полусянката на Земята.
От последните няколко утра на април от нашата страна ще започне да се наблюдава кометата C/2012 F6 (Lemmon). Първи шансове за успешното й наблюдение има на 25 април, когато кометата ще изгрее 1h и 20m преди Слънцето, в съзвездие Риби. Прогнозната яркост на F6 за тази дата е около 6 – 6.5 mag (ще бъде достъпна с бинокъл или с малък телескоп), но нейната ниска височина над източния хоризонт тогава – едва 3о за време 1 час преди изгрева на Слънцето, допълнително ще затруднява наблюденията. Изгревът на кометата ще изпреварва все повече слънчевия и в края на април F6 (Lemmon) ще изгрява 1h и 45m преди Слънцето. Яркостта й обаче ще спада.
По-подробно за условията за наблдение и карта
Във вечерите след 10 март от нашата страна ще може да се наблюдава кометата C/2011 L4 (Panstarrs), вечер след залеза, ниско над западния хоризонт.
Снимки и анимации от явлението
По-подробно за условията за наблдение и карти
Масата и размерите на метеорното тяло, взривило се над Челябинска област в Русия на 15 февруари сутринта, както и мощността на самият взрив се оценяват на все по-високи стойности.
Актуализирана информация от NASA
13 февруари 2013 г.
Обявено е онлайн гласуване за избор на имена на двата новооткрити спътника на Плутон. Всеки потребител може да избира измежду 13 предложения – имена на богове, герои, животни и реки от гръцката митология, между които фигурират имената на Орфей и съпругата му Евридика.
Можете да гласувате през следващите 12 дни на УЕБ-адрес http://www.plutorocks.com/
За повече информация:
http://ca.news.yahoo.com/blogs/geekquinox/seti-wants-help-naming-pluto-moons-142654900.html
15 февруари – астероидът 2012 DA14 ще премине само на около 27 000 km над земната повърхност – разстояние по-малко от височината на орбитите на геостационарните спътници.
За астероида и за риска от сблъсък с планетата ни
Анимация на преминаването, наблюдавано от Австралия, NASA
08 февруари вечерта – макар и трудно, от нашата страна ще може да се наблюдава съединение на Меркурий с Марс на ъглово отстояние 0.3о.
02 февруари – японски астрономи са наблюдавали взрив на Нова в съзвездие Цефей. Обектът е означен като PNV J23080471+6046521
03 януари вечерта – предстои максимум на метеорния поток Квадрантиди - един от най-активните метеорни потоци в годината. За нашата страна максимумът се пада в следобедните часове, затова най-близкото до пика удобно време за наблюдение е веднага след свечеряване на същата дата.