ПО-ЯРКИ КОМЕТИ ПРЕЗ 2013 г.
Препратки в страницата:
C/2011 L4 (PANSTARRS) - пролет
C/2012 S1 (ISON) и 2P/Encke - есен
Кометата C/2011 L4 (PANSTARRS) през март и април
През март ще може да се наблюдава най-атрактивната част от видимия път на кометата C/2011 L4 (Panstarrs), която ще премине през перихелия си на 10 март сутринта, на разстояние 45.1 млн. km. от Слънцето. Очаква се тогава кометата да бъде с яркост около 2 mag (неотдавна прогнозите за нея бяха понижени). Кометата ще премине най-близо до Земята на 5 март, на разстояние 164.1 млн. km, но тогава все още тя няма да може да се наблюдава.
От нашите географски ширини първи опити за наблюдение на C/2011 L4 могат да бъдат направени на 10 март вечерта, когато кометата ще залезе 1 час след Слънцето и предвид очакваната си яркост, макар и трудно има шанс да бъде забелязана с бинокъл около 45 - 50 минути след залеза (от около 19:20 ч. за София). Ще бъде много ниско – едва на около 1.5о над западния хоризонт. Поради тези условия е нужно наблюденията да се извършват от място с много нисък хоризонт в посока запад (най-добре от високи планински върхове при добри метеорологични условия). Телескоп насочен по координати към кометата би спестил време за нейното откриване в сиянието след залеза. Наблюдатели намиращи се в по-неудобни условия – в низини, в близост до градове и селища, могат да опитат първи наблюдения във вечерите след 12 март, когато C/2011 L4 ще се наблюдава малко по-удобно. На 12 март вечерта, около 1 час след залеза на Слънцето кометата ще бъде на височина около 2о над хоризонта, на 45' южно от планетата Уран, която тогава ще бъде с яркост 6 mag и няма да бъде видима с невъоръжено око поради полумрака. На 13 март вечерта C/2011 L4 ще се наблюдава на 6.5о под младата Луна, която ще бъде на възраст 1.9 дни, с 4% осветен диск. Тогава Луната може да послужи като ориентир за откриване на кометата във все още светлото небе след залеза.
Въпреки растящата Луна кометата ще може да се наблюдава с невъоръжено око. Наблюдателите обаче трябва да имат предвид, че прогнозната яркост на кометите не е абсолютно сигурна – възможни са изненади както към по-високи, така и към по-ниски стойности.
На 22 март C/2011 L4 ще премине в съзвездие Андромеда и след тази дата кометата ще може да се наблюдава и сутрин преди изгрева на Слънцето, но отначало трудно – ниско над североизточния хоризонт. Във вечерите от 3 до 5 април, след около 21h за София (или в утрата – до около 06h 10m) ще може да се наблюдава атрактивно видимо преминаване на L4 (Panstarrs) покрай галактиката М31 Андромеда (3.4 mag, 168 x 63’), с максимално видимо сближаване на 4 април вечерта, на 2.5о западно от галактиката. Очакваната яркост на кометата тогава е около 5 mag. На 9 април C/2011 L4 ще премине в съзвездие Касиопея. На 19 април кометата ще се наблюдава на 3о и 22' източно от разсеяния звезден куп NGC7789 (6.7 mag, 27’) в Касиопея, с очаквана яркост около 7 mag. На 30 април C/2011 L4 ще премине в съзвездие Цефей и с това ще завърши най-интересната част от видимия път на тази комета.
Кометата C/2011 L4 за наблюдател от нашата страна от 11 до 18 март около 1 час след залеза на Слънцето
(моментите са в официално време)
Видимият път на кометата C/2011 L4 (Panstarrs) в края на март и през по-голямата част на април, ниско над западния хоризонт след свечеряване. Промяната на часа до позициите на кометата се дължи на преминаването към лятно часово време на 31 март.
Видимото преминаване на C/2011 L4 покрай галактиката M31 Андромеда в началото на април
(моментите са в официално време)
Вижте също:
Орбитални елементи и ефемериди на C/2011 L4 от MPC
Видим път и прогнозна яркост на C/2011 L4 от Aerith.net
Кометата C/2012 F6 (LEMMON) от края на април до началото на юни
Тази сравнително ярка комета също ще премине перихелия си през март 2013. Най-близо до Слънцето тя ще бъде на 24 март след обяд, на перихелийно разстояние 109.4 млн. km. Най-близо до Земята кометата ще премине на 5 февруари, на разстояние 147.3 млн. km. Най-висока яркост на F6 (Lemmon) логично се очаква около датата на нейния перихелий, като прогнозите варират в границите между 4.5 и 9.4 mag.
C/2012 F6 (Lemmon) ще стане достъпна за наблюдение от нашите ширини след 25 април, като на тази дата тя ще изгрее 1 час и 20 минути преди Слънцето, в съзвездие Риби. В най-добрия случай кометата ще може да се наблюдава с бинокъл или с неголяма зрителна тръба. На 9 май рано сутринта F6 (Lemmon) ще бъде на 1о и 17’ източно от звездата Алгениб, γ Пегас. В края на няколко поредни нощи около 8 юни ще може да се проследи видимо близко преминаване на тази комета покрай галактиката М31 Андромеда, на около 5о западно от последната.
Видимият път на кометата C/2012 F6 (Lemmon) за наблюдател от нашата страна, от края на април до
началото на юли 2013 г.
Вижте също:
Орбитални елементи и ефемериди на C/2012 F6 (Lemmon) от MPC
Видим път и прогнозна яркост на C/2012 F6 (Lemmon) от Aerith.net
Кометата C/2012 S1 (ISON) през октомври, ноември и декември
През тази есен ще наблюдаваме най-атрактивната част от видимия път на кометата C/2012 S1 (ISON). В началото на октомври се очаква тя да бъде с яркост около 11.5 mag и през месеца да повиши яркостта си достатъчно, за да стане достъпна за наблюдение с малък телескоп или с бинокъл. Най-късно до средата на ноември се очаква S1 (ISON) да стане забележима и с невъоръжено око. Следват подробности за видимия път на тази комета.
В началото на октомври C/2012 S1 (ISON) ще бъде недалеч от еклиптиката, на около 2о от Марс. Ще се наблюдава в края на нощта в съзвездие Лъв. На 5 ноември тя ще премине в съзвездие Дева, където ще започне най-зрелищната част от видимият й път. Яркостта на S1 (ISON) бързо ще расте, но изгревът й все повече ще закъснява. На 22 ноември кометата ще премине в съзвездие Везни и след тази дата ще се наблюдава в утринната зора. На 23 ноември S1 (ISON) ще бъде на 4о 48’ южно от Меркурий и на 6о 30’ югозападно от Сатурн. Също така на 3о 35’ североизточно от нея ще бъде видима кометата 2P/Encke, с очаквана яркост тогава около 5 mag. На тази дата S1 (ISON) ще изгрее 1h и 31m преди Слънцето (в 05h 58m за София) и ше се наблюдава много ниско над хоризонта, в посока изток-югоизток. Възможностите за наблюдение на кометата на фона на утринната зора зависят от повишаването на нейната яркост с наближаването на перихелия. C/2012 S1 (ISON) ще премине перихелия си на 28 ноември, на разстояние 1.86 млн. km от центъра на Слънцето, което е близо 1.16 млн. km от неговата повърхност (предвид слънчевия радиус от почти 700 000 km). Поради тази близост кометното ядро ще бъде подложено на интензивно въздействие от Слънцето – както на загряване до много високи температури, способни да разтопят желязо и др. метали, така и на приливни сили поради силното гравитационно въздействие, стремящи се да разкъсат ядрото (вижте Граница на Рош). Всичко това предизвиква опасения, че кометата може да се разпадне и предвижданията за нейната висока яркост да не се сбъднат. Поради подобни и други съображения, прогнозите за яркостта на S1 (ISON) около момента на перихелия варират в твърде широки граници, от –3 mag до около –12 mag, което е яркост съизмерима с тази на пълната Луна! Повечето прогнози обаче клонят към стойности около –6 mag. Въпреки тази висока очаквана яркост, в датите около перихелия главата и халото на кометата няма да могат да се наблюдават поради близостта на Слънцето, но се очаква да се образува дълга ярка опашка, видима в небето над югоизточния хоризонт преди зазоряване. При такова развитие на събитията, действително ще наблюдаваме едно от най-забележителните астрономически явления за последните няколко века. При своя перихелий C/2012 S1 видимо ще промени посоката си на движение, като ще продължи да се наблюдава преди изгрев слънце над югоизточния хоризонт, но ще се вижда и вечер след залеза над югозападния хоризонт. Кометата ще премине през съзвездията Скорпион, Змиеносец, Змия, Херкулес и Косите на Вероника. Яркостта й ще спада, но ще може да се наблюдава удобно в началото и в края на нощта. На 26 декември C/2012 S1 (ISON) ще премине най-близо до Земята – на разстояние 0.4292 астрономически единици (около 64.2 млн. km.). Предвид тази дистанция, Земята по никакъв начин не е застрашена. В последните нощи на декември и в началото на 2014 г. S1 (ISON) ще се наблюдава през цялата нощ в съзвездие Дракон.
Видим път на кометите C/2012 S1 (ISON) и 2P/Encke през ноември и декември 2013 г. Позициите на кометите са указани със символи за 0h UT на всяка дата, а на всеки 10 денонощия са отбелязани име на кометата и дата. Позициите на Слънцето, Сатурн и Меркурий са за 28 ноември – датата на перихелия на S1 (ISON)
Югоизточната част на небето на 22 ноември около 1h и 15m преди изгрева на Слънцето за наблюдател от България, с видимия път на кометата C/2012 S1 (ISON) от 11 до 23 ноември.(моментите са в официално време)
Подробна карта на източната част на небето на 22 ноември около 1h и 30m преди изгрева на Слънцето за наблюдател от България, с видимия път на кометата C/2012 S1 (ISON) от 25 октомври до 30 декември, както и на кометата 2P/Encke от 23 октомври до 18 ноември. Позициите на двете комети са указани със символи за утрата през две денонощия, а на всеки 10 денонощия са отбелязани име на кометата и дата. Кометите S1 (ISON) и 2P/Encke ще бъдат видимо най-близо преди изгрев слънце на 25 ноември, на ъглово отстояние около 1.5о, но тогава по-слабата 2P/Encke няма да може да се наблюдава поради сиянието на зората. Последен шанс да видим двете комети заедно ще има в утрата на 22 и евентуално – на 23 ноември, около 1h и 10m преди изгрева на Слънцето (около 06h 18m за София), но само при много добри метеорологични условия и при нисък хоризонт в посока югоизток. На 22 ноември преди изгрева S1 (ISON) и 2P/Encke ще бъдат на ъглово отстояние 5о и 20’, а на 23 ноември сутринта – на 3о и 35’.
Карта на северозападната част на небето на 13 декември около 1h след залеза на Слънцето (в 17h 53m за София), с видимия път на кометата C/2012 S1 (ISON) от 13 декември до края на годината. Позициите на кометата са указани със символ за вечерта на всяка дата, а на всеки 5 денонощия са отбелязани името на кометата и дата.
Вижте също:
Орбитални елементи и ефемериди на C/2012 S1 от IAU MPC
Видим път и прогнозна яркост на C/2012 S1 от Aerith.net
Текст и карти: П. Маркишки
Седмична информация за ярки комети – Aerith.net
Видимост на кометите през идните месеци – Aerith.net