Към другите новини

 

 

В НАО-Рожен бе открита звездната двойка с най-къса продължителност

на “годината” - GSC 2314-0530

 

22 септември 2010 г.

 

Астрономите в Националната астрономическа обсерватория Рожен установиха, че звездата GSC 2314-0530 е двойна система, в която двете компоненти обикалят около общия център на масите и периодически взаимно се затъмняват. От фотометричните наблюдения, получени с 2-м и 60-см телескопи на НАО, бе измерен орбитален  период от 0.1926 денонощия, което означава, че GSC 2314-0530 е най-късопериодичната двойка с нормални звездни компоненти, хладни звезди-джуджета.

До преди десетина години, теоретично определената граница за най-къс орбитален период бе 0.22 денонощия. Орбиталният период на GSC 2314-0530 е доста по-къс от тази гранична стойност и по този параметър новооткритата двойка е рекордьор, отличаващ се с най-кратката продължителност на „годината”. Единствените известни астрономически обекти с по-къси орбитални периоди са така наречените катаклизмични (избухващи) звезди, които обаче съдържат компактен обект (бяло джудже или неутронна звезда).

Орбиталният период на звездата GSC 2314-0530 бе потвърден и от спектрални наблюдения с 2-м телескоп на НАО-Рожен. Те показаха, че тя има и друга уникална особеност – двете й звездни компоненти са доста по-хладни, по-малки и по-слаби обекти от нашето Слънце (температури 3445 K и 2886 K, маси 0.55 и 0.29 от слънчевата маса,  радиуси 0.57 и 0.36 от слънчевия радиус). Те са толкова близо една до друга, че взаимното им привличане е довело до съществена деформация на формата им (фиг. 1). От получените наблю­дателни данни е изчислено, че звездата е сравнително близо до нас – на разстояние 163 светлинни години.

Следващата особеност на двойната система GSC 2314-0530 е, че тя показва всички проявления на звездна активност. В спектъра на звездата са регистрирани широки емисионни линии на водорода (фиг. 2), което е проява на хромосферната й активност. Деформациите на кривата на блясъка й (фиг. 3) говорят за присъствие на фотосферни петна, подобни на слънчевите, но с доста по-голям размер. В течение на наблюденията в НАО-Рожен са регистрирани и избухвания на звездата (фиг. 3) в оптичния диапазон, които са подобни на слънчевите, но стотици хиляди пъти по-мощни от тях. Силната взривна активност на GSC 2314-0530 се потвърждава и от рентгеновите й избухвания, регистрирани от космическия спътник ROSAT.

Изследването на новооткритата късопериодична затъмнителна двойка GSC 2314-0530 представлява стъпка към разбирането на хладните звезди, които напоследък привличат все повече вниманието на учените като подходящи обекти за търсене на екзопланети.

Изследването на звездата GSC 2314-0530 е дело на изцяло български екип в рамките на съвместния научно-изследователски проект DO 02-362 (СМАРТНЕТ) на Института по астрономия при БАН и Шуменския университет, финансиран от Фонд „Научни изследвания” на МОМН.

 

Повече подробности могат да се намерят в статията:

“GSC2314-0530: the shortest-period eclipsing system with dMe components”,

Dinko Dimitrov & Diana Kjurkchieva, 2010, Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, 406, 2559.

 

Резултатите, получени в НАО-Рожен, привлякоха вниманието на астрономите по света, включително и на научния екип на космическия телескоп Кеплер (Coughlin J. et al.,  arXiv 1007.4295v2 [astro-ph.SR] 28 Jul 2010).

 

 

 

Фиг. 1. 3D модел на двойката GSC 2314-0530 с деформирани компоненти,

получен в резултат на анализ на наблюдателните данни от НАО-Рожен

 

 

 

Фиг. 2.  Орбитална променливост на спектъра на GSC 2314-0530,

получен с 2-м телескоп на НАО-Рожен

 

 

 

Фиг. 3. Променливост на блясъка на GSC 2314-0530 поради взаимни затъмнения,

регистрирана с телескопите на НАО-Рожен

 

 

 

  

Към другите новини