Телескопи, светоприемна апаратура | Инструкции за работа с 2м РКК-телескоп
Намиране на звезда за гидиране
За работа със системата за автоматично гидиране е необходима подходяща звезда. Най-слабата звезда, с която са направени тестове до момента (20.08.2006 г.) е звездата GSC 221675. Нейната звездна величина е 11.2 и за 10 секундна интеграция измереният сигнал в максимума (ядрото) на изображението е 240 ADU над нивото на фона. Използването на по-ярки звезди дава възможност за по-кратки времена на интеграция и по-надеждно определяне на центъра на тежестта на изображението. Търсенето на подходяща звезда за гидиране със сканиране в зоната на действие на офсетния гид отнема много време и няма гаранция, че намерената звезда е най-добрата в работната зона на офсета. Това обстоятелство ни мотивира да създадем метод за бързо и целенасочено намиране на най-подходящата за гидиране звезда. Този метод използва програмката
derive_XY_for_tracking_star, която се намира във папката D:\idl_work\observ.
на компютъра, управляващ камерата VersArray.
Тази програма изчислява и показва на дисплея двете координати, на които трябва да се позиционира офсета.
Програмата работи с 4 входни параметъра: a1, d1, a2, d2, и един ключ (orientation), където:
1. a1 е ректасцензията на центъра на полето, което наблюдаваме. Вектор с 3 компоненти [hh,mm,ss].
2. d1 е деклинацията на центъра на полето, което наблюдаваме. Вектор с 3 компоненти [o, ', ''].
3. a2 ректасцензията на избраната звезда, вектор с 3 компоненти [hh,mm,ss].
4. d2 деклинацията на избраната звезда, вектор с 3 компоненти [o, ', ''].
5. orientation = 0 или 1 (0 - телескопът е на изток от колона, а 1 – телескопът е на запад).
Типичната последователност на работа в средата на IDL изглежда така (текстът след «;» е коментар и не е необходимо да се задава):
IDL>a1 = [10,20,30] ; RA на центъра на полето.
IDL>d1 = [40,50,55] ] ; DEC на центъра на полето.
IDL>a2 = [15,16,17] ; RA на избраната за гидиране звезда
IDL>d2 = [25,30,40] ; DEC на избраната за гидиране звезда
IDL> derive_XY_for_tracking_star, a1,d1,a2,d2,orientation=1
В горния пример сме задали orientation=1, което означава, че изчисленията ще бъдат направени за положение на телескопа на Запад от колоната. Ако зададем orientation=0 или
въобще пропуснем този ключ, програмата ще работи за телескоп на изток от колоната.
За избиране на звезда се използва карта на полето около наблюдавания обект, като се има предвид, че при стандартна ориентация (позиционен ъгъл 0о и работа на изток от фундамента, зоната на работа на офсета е в източната половина на полето. На запад от фундамента зоната на действие на офсета е на запад от центъра на полето. Полезен инструмент в търсенето на подходяща звезда е Guide 6 (7). Програмата derive_XY_for_tracking_star съобщава границите, в които работи офсета и потребителят трябва да провери дали изчислените координати са в рамките на тези граници.
Полето на окуляра на офсетния гид е 2'. За да попадне избраната звезда в това малко поле е необходимо изпълнението на следните условия:
1. координатите на наблюдавния обект и на избраната звезда трябва да бъдат в една епоха и Equinox.
2. наблюдаваният обект трябва да бъде добре центриран в полето на камерата.
Допустимите отклонения са до 50-60 пиксела (≈20'') от центъра на полето.
Ако горните условия са изпълнени и установите офсета на координатите, изчислени от derive_XY_for_tracking_star, ще видите избраната звезда в полето на офсетния окуляр.
За да бъде звездата центрирана в полето на автогида, тя трябва да се постави (с ръчките на офсета, НЕ с движение на телескопа) в 1-ви квадрант, както е показано на фигурата в дясно.