Пернишкото земетресение през погледа на НАО Рожен
Г. Латев, А. Костов, ИА с НАО при БАН
21 юни 2013 г.
Месец след годишнината от земетресението с епицентър в района на град Перник Ви представяме един по необичаен поглед на събитията от 22 май 2012 г. стреснали доста хора и нанесли материални щети за няколко милиона лева.
В нощта на 21 срещу 22 май астрономът Андон Костов от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория провеждал редовни наблюдения на кометата C2006S3 (LONEOS), която е част от наблюдателната програма на отдел „Слънчева система” към института. Малко преди края на астрономическата нощ силен трус разлюлял сградата на Шмит телескопа и самия телескоп. На кадъра получен на 22 май 2012 г в 03:00:33 официлно време (00:00:33 UT) се показало това чудновато изображение (фиг.1).
Фиг. 1. Кадърът със земетресението, получен на 22 май 2012 в 03:00 официално време със Шмит телескопа на НАО Рожен.
Както сами можете да се убедите, на кадъра се вижда как от по-ярките звезди излизат някакви струйки или примки насочени наляво. Вероятно тази снимка би могла спекулативно да бъде използвана като доказателство за прелитане на едно или няколко НЛО или за действително доказателство за съществуващи „звезди на смъртта”, но за трезво мислещите е ясно, че това не е така. В опита си да получи поредния кадър на кометата, телескопът всъщност е станал случаен свидетел на земетресение. Той се е превърнал в своеобразен сеизмограф, а ярките звезди – в писци, регистриращи заметресението върху звездния кадър, като в уникална „звездна сеизмограма”.
Фиг. 2. Анимация от 12 последователни кадъра получени с Шмит телескопа на НАО Рожен в нощта на 21/22 май 2012 около моментът на земетресението. Полето на зрение е 1100” x 1100”. Близо до центъра на кадъра се вижда кометата C2006S3 (LONEOS).
Представената на Фигура 2 анимация е сглобена от 12 кадъра, всеки с продължителност 130 секунди, обхващащи интервала време от 02:47:06 до 03:15:47 официално време на 22 май 2012 г. На 6-тия поред кадър „се вижда” заметресението регистрирано в 03:00:33 официално време (00:00:33 UT), чийто епицентър бе определен в последствие близо до селата Мещица и Витановци, Пернишко. Началото на 6-ти кадър е в 02:59:49 официално време, което означава, че 44 секунди от него са преди заметресението (една трета от цялата експозиция). Като се вземе предвид, че земетресението е било с продължителност 10-15 секунди може да се направи извода, че цялото събитие се съдържа в останалата част от експозицията на кадъра (86 секунди). Това означава, че в рамките на 10-15 секунди звездите не са били на обичайното си място в кадъра, което е пряко следствие от движението на телескопа по време на труса. Това най-добре се вижда при по-ярките обекти на Фигура 3, където се забелязват бледи опашки, примки и струйки насочени към долния ляв ъгъл на кадъра (посоката е югоизток, като се има предвид, че кадърът има нормална астрономическа ориентация, т.е. север – горе, изток – ляво).
Фиг. 3. Отпечатъците на земетресението. С червни стрелки са посочени част от бледите опашки на звездите в полето резултат от труса. С жълти линийки са подчертани едва забележимите струйки от някои звезди, а с жълто кръгче са оградени „трековете“ на по-яркте звезди, които показват как се е движил телескопът по време на земетресението.
Тези “опашки” са изображенията на обектите преди преместването, а са по-слаби, защото експозицията там е два пъти по-кратка отколкото след края на труса (след преместването). Ярката звезда в горния ляв ъгъл (спектрален клас К0, V6.9 mag) дава възможност да се проследи движението на телескопа по време на труса. Поради нейната висока звездна величина, пикселите от матрицата на CCD камерата са успели да натрупат достатъчно сигнал за краткия престой на звездата върху тях, като по този начин са запечатали в подробности движението на телескопа, представящо земния трус.
При допълнителен анализ би могло да се извлече информация за посоката и амплитудата на земетресението, но ние тук няма да правим това. Колегите от сеизмичния център на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН разполагат с по-точни уреди за регистрация и анализ на сеизмичната активност на земята под краката ни.
Въпреки паниката и материалните щети, земетресенията които се случват ежечастно (за някои от тях дори не разбираме защото са под прага на усещане) са един от показателите за активността на нашата планета. Планетата на която живеем е жива. И въпреки, че е част от Слънчевата система, Земята е единствената планета, която не е наблюдавана с телескоп. Нейният геологичен живот, обаче е толкова бурен, че понякога е в състояние да разтресе и най-големия телескоп смущавайки астрономическите ни наблюдения и напомняйки ни за себе си.
И накрая трябва да Ви уверим, че по време на земетресението, на терииторията на НАО Рожен няма пострадали астрономи и не са забелязани повреди по наблюдателната апаратура.