БЪЛГАРСКИ АСТРОНОМИ ОТКРИХА НОВИ СТРУКТУРИ
В РЕДИЦА АКТИВНИ ГАЛАКТИКИ
29 декември 2011 г.
Екип от български астрономи откри недокладвани по-рано структури с отношение към захранването на активните галактични ядра. Използвани са многогодишни наблюдателни данни за десетки галактики, получени с 2-м телескоп на НАО Рожен в рамките на проект по изследване на активни галактики. Изявяването на структурите, в това число на ядрени компоненти с видими размери на границата на детектиране за този клас телескопи, стана възможно в резултат на прилагането на най-съвременни методи за обработка и анализ на получените изображения. Наличието на част от откритите структури бе потвърдено върху изображения, получени с космическия телескоп Хъбъл.
Активните галактични ядра са най-мощните познати енергийни източници във Вселената. Фактът, че в централните области на повечето галактики, и активни, и спокойни, има свръхмасивни черни дупки, постави въпроса кое прави галактиките активни и какви механизми пренасят газ до активните ядра, където да послужи за гориво. За изясняване на тези ключови за съвременната астрофизика въпроси авторите изучават извадка от Сийфъртови (нискосветими активни) галактики и контролна извадка от неактивни галактики със сходни характеристики. С помощта на статистически анализ е намерено, че двата типа галактики не се различават съществено що се касае до наличието на морфологични структури и галактики-спътници. Това е първото изследване, в което се сравнява частта галактични пръстени при Сийфъртови и неактивни галактики на базата на контролна извадка. Авторите заключават, че захранването на Сийфъртовите ядра не е пряко свързано със строежа и локалното обкръжение на съответните галактики. Една от предлаганите интерпретации на намерените различия е в контекста на наличието на по-големи количества студен газ в дисковете на Сийфъртовите галактики и механизмите на преноса му към централните области. Настоящето изследване има характер на заключение за характеристиките на цял клас обекти - активните галактични ядра с ниска светимост. Значимостта му се подсилва от факта, че връзката между ядрената активност и съответните галактики е все още обект на дебати. Публикувано е в специализираното списание “Astronomy & Astrophysics“ - “Optical multiband surface photometry of a sample of Seyfert galaxies. I. Large-scale morphology and local environment analysis of matched Seyfert and inactive galaxy samples“. Изследването е отразено в седмичното обзорно издание за наука “News of Science“ под заглавие “New Findings in Astrophysics Described from Bulgarian Academy of Sciences“.
Сийфъртовата галактика NGC 7469 и нейният спътник IC 5283. Гравитационното взаимодействие между галактиките, една от чиито прояви е приливната опашка на IC 5283, може да бъде отключващият механизъм на ядрената активност в NGC 7469. Изображението е получено с 2-м телескоп на НАО Рожен.
Захранването на активните галактични ядра може да се оприличи на храненето при животните - на метаболизма съответства т. нар. темп на акреция. Презентацията „Как се захранват ядрата на активните галактики... или за метаболизма на черните мечки“, в която субекти на метафоричната аналогия са черните дупки и черните мечки, бе отличена с награда в конкурса за оригинално блиц-представяне на научна разработка, организиран от Българската Академия на Науките, Музея на Пътя на коприната Икуо Хираяма с фондация, Япония, и Центъра Икуо Хираяма, България.
За повече информация:
д-р Люба Славчева-Михова
lslav@astro.bas.bg
Институт по астрономия с НАО – БАН