|
|||
|
30 януари 2014 - Добро начало за новия високодисперсен спектрограф в Националната астрономическа обсерватория Рожен
Спектър получен с новия високодисперсен спектрограф на Националната астрономическа обсерватория Рожен, на регистрираната на 21-ви януари свръхнова звезда SN2014J, избухнала в галактиката M82 (съзвездие Голяма мечка). На фигурата са означени следните детайли: D1 и D2 – линии на дублета на неутралния натрий (NaI), които се формират от поглъщане от междузвездния газ в нашата галактика и в M82, както и от този в междугалактичното пространство. Отбелязани са още ивиците на поглъщане на атомния кислород в земната атмосфера, лините на еднократно йонизирания силиций (SiII 6355?, 5972?), на сярата (SII 5468?, 5612?, 5654?) и на калция (CaII 8484?, 8522?, 8642?). По отместването на наблюдаваната дължина на вълната на тези спектрални линия от техните лабораторни стойности са измерени скорости на разширяващия се газ от избухналата звезда 14100 и 12300 km/s. Поради голямата дисперсия на скоростите на разширяващия се газ се наблюдава силно блиндиране (припокриване) на линиите. Получените резултати са част от съвместен проект с астрономи от университета в Торун, Полша. На 6 януари 2014 година в Националната астрономическа обсерватория започна последния етап от пускането в експлоатация на новия високодисперсен спектрограф от тип ешеле. Спектрографът е разположен върху маса с пневматични крака в помещение с контрол върху параметрите на работната среда, намиращо се на етажа под телескопа. Светлина в спектрографа се подава по 30 метров световод от фокуса на 2-метровия телескоп на НАО. Първи спектри на астрономически обекти с новия инструмент бяха получени на 10 януари. В следващите няколко нощи бяха извършени настройки, целящи оптимизиране на работата на новия инструмент. Наблюденията продължиха от 20 до 24 януари, когато българските астрономи имаха възможността да дадат своя принос в изучаването на регистрираната на 21 януари свръхнова звезда SN2014J в близката галактика M82. В нощта на 23 срещу 24 януари в НАО Рожен беше получен спектъра на свръхновата, показан в началото на тази новина. Повече подробности за първото в нашата страна изследване на този астрономически феномен са представени в публикуваната астрономическа телеграма. Кадри на избухналата звезда бяха направени с дистанционно управляеми телескопи, разположени на територията на НАО (http://www.irida-observatory.org/Observations/M82-SN2014J/M82-SN2014J.html). Първото съобщение за избухналата свръхнова бе направено от S. J. Fossey и неговите студенти, които получават снимки на галактиката М82 на 21 януари в 19:20 GMT. Кадрите са получени с учебна цел, с 35 см телескоп на UCL (University College London). Международният астрономически съюз потвърждава откритието и обектът е регистриран под името SN2014J. До момента са излезли 20 “бързи” съобщения в The Astronomer's Telegram, дискутиращи развитието и параметрите на избухването, които дават основание свръхновата да бъде класифицирана като тип “Ia” – бяло джудже, което “засмуква” вещество от близък до него съсед. Всъщност ние наблюдаваме поведението на една звезда в края на нейния живот. Белите джуджета са звезди с размерите на Земята и маса, която не може да надвишава тази на Слънцето с около 44%. Това е критична стойност за масите на звезди с такива размери. Когато бялото джудже се намира в "съжителство" с друга звезда, могат да се създадат условия, при които под действието на гравитацията, вещество от компаньона да започне да се прехвърля върху бялото джудже т.е. джуджето започва да увеличава масата си за сметка на своя съсед. Този процес може да продължи докато масата на джуджето достигне критична стойност от 1.44 слънчеви маси. Тогава лъчистата енергия, която идва от недрата на бялото джудже, не може повече да удържи гравитационния натиск от натрупващата се върху неговата повърхност материя и звездата започва да се свива. Процесът на свиване рязко повишава температурата в недрата на звездата и следва мощен разрушителен взрив. Това е явлението, което ние наблюдаваме като избухване на свръхнова звезда. Блясъкът по време на това избухване е по-голям от цялата светлина, идваща от галактиката, в която се намира бялото джудже. Проследяването на развитието на свръхнови звезди е от изключително значение за нашето разбиране за еволюцията на Вселената, в която живеем, както и за нейното обогатяване с тежки елементи. С други думи изследването на този феномен ни доближава до кухнята на синтеза на химичните елементи. Освен това, със своята мощна светлина, свръхновата “осветява” веществото в галактиката, която я приютява и така позволява да се изучи по-детайлно неговото разпределение и състав.
23 ноември 2013 - Започна асемблиране, юстиране и тестване на ешелен спектрограф за 2-метровия телескоп на НАО РоженНа 30 април 2013 г., Институт по Астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория (ИА с НАО) и „Завод за Оптика” АД, Панагюрище, подписаха договор за „Изследване, разработка, изработка и въвеждане в експлоатация на високодисперсен спектрограф от тип "echelle" предназначен за 2-метровия телескоп на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория”. Финансирането на договора е осигурено по проект на ИА с НАО с ФНИ – "Национална Астрономическа Обсерватория - Рожен: Център за върхови постижения в астрономията". Общата стойност на ешелния спектрограф, включваща всички фази от изследването до въвеждането в експлоатация, е 310 хил. лева. Изпълнителят, „Завод за Оптика” АД, бе избран след успешно участие в обществена поръчка, подготвена от ИА с НАО. След етапите на изследване, разработка, изработка и доставка на компоненти, през октомври 2013 г. настъпи горещата фаза на изграждане на спектрографа. Тя започна на 6-ти октомври 2013 г., в „Завода за Оптика”, Панагюрище, с проверка на наличността и изправността на компонентите на спектрографа. Спектрографът беше сглобен върху оптичната маса (фаза 1, 2 и 3) и бяха изработени необходимите крепежни елементи за фиксиране и юстировка на отделните компоненти. Беше проверена изправността на оптичните влакна и вечерта на 10 октомври бяха получени първи спектри на светлина от калибровъчните лампи. Заводските изпитания показаха, че параметрите на отделните компоненти съответстват на договорените технически характеристики, а спектрографът надвишава основните изисквания към системата: спектрално разделяне R > 40000 и работен спектрален диапазон, получаван с еднократна експозиция, 400 – 900 нм. На 11-ти октомври спектрографът бе разглобен и транспортиран до НАО Рожен. На 12-и октомври започна монтирането на спектрографа в специално отредено за него помещение в кулата на 2-м телескоп, изолирано от фундамента и намиращо се на етажа непосредствено под самия телескоп. Между етажите бе прокаран световод с дължина 30 метра, който отвежда светлината от Ричи-Кретиен фокуса на телескопа до спектрографа. Екип от специалисти от ЗО, заедно със сътрудници на ИА с НАО започна юстировка и фокусировка на инструмента. Различните дейности се извършваха до телескопа, в електронната лаборатория и в механичната работилница. Бяха тествани камерата за гидиране и камерата за регистриране на спектрите, както и редуктора за светлосилата, монтиран на входното устройство на спектрографа. Бяха получени спектри на светлина от калибровъчните лампи и спектри на дневното небе. По инициатива на „Завод за Оптика” АД, извън клаузите на договора, бе проектиран, изработен и доставен "кожух", който покрива спектрографа и го изолира от влиянието на околната среда, а в бъдещата му експлоатация ще осигури неговото по-ефективно термостатиране. Продължава прецизната юстировка на прибора, след завършването на която предстои получаването на първите спектри на звезди.
11 октомври 2012 - Звезда от тип FU Orionis със силно променлива акреция е открита в НАО РоженЕкип от български астрономи откри звезда от типа FU Orionis, която показва силна фотометрична и спектрална променливост, нетипична за този тип обекти. За повече информация за този тип обекти натиснете тук. Звездата е открита като променлива от руския астроном-любител Антон Хруслов през 2009 г. и носи означението V582 Aur. Според данните от фотографските астрономически архиви, които събрахме до момента, звездата е избухнала през 1984 г. и досега остава със силно повишен блясък. Нашите фотометрични наблюдения на V582 Aur започнаха от есента на 2009 г. с използването главно на телескопите на НАО Рожен. Същевременно по наша инициатива и с наше участие бяха получени спектрални наблюдения в обсерваториите Горен Прованс (Франция), Азиаго (Италия) и Скинакас (Гърция).
Наблюдения на V582 Aur с Шмит телескопа на НАО Рожен, в ляво от 4 април 2011 г., в дясно от 12 април 2012 г. Само една година по-късно звездата е по-слаба с 2.8 звездни величини във видимата област на спектъра. (Снимките са получени чрез съвместяването на по три кадъра в B, V и R филтри)
V582 заснета с 2-м RCC-телескоп на НАО по време на максимума на блясъка си на 31 октомври 2011 г. Снимка: Сунай Ибрямов. Фотометричните и спектрални наблюдения, с които разполагаме досега, показват много бързи промени на темпа на акреция от околозвездния диск върху повърхността на звездата. Блясъка на звездата се променя съществено през различните периоди на наблюдения, като регистрираната максимална амплитуда достига до 2.8 (V) звездни величини. Още по-значителни са промените на спектъра на звездата и особено на профила на линията на водорода H?. По време на максимален блясък линята H? има типичния за обектите от FU Orionis тип P Cyg профил със слаб емисионен компонент и много дълбок и широк абсорбционен компонент със силно отместване към синята област на спектъра. По време на дълбокия минимум на блясъка през пролетта на 2012 г. емисионния компонент силно увеличи интензивността си, докато абсорбциония компонент почти изчезна, т.е. спектъра наподобяваше на звезда от тип T Tau. Всички регистрирани изменения говорят за промяна в темпа на акреция с един до два порядъка и на свързания с него интензивен звезден вятър.
Криви на блясъка на V582 Aur във филтрите BVRI от август 2009 до септември 2012 г., по наблюдения с 2-м RCC, 50/70 см Шмит и 60-см Касегрен телескопи на НАО Рожен и 1.3-м телескоп на обсерваторията Скинакас (Гърция). Обяснението на наблюдаваните изменения на блясъка и спектъра на V582 Aur може да се търси в структурата и свойствата на околозвездия диск. Възможно е дискът да се състои от зони с различна плътност, т.е. в него да е започнало формирането на планети, и поради тази причина темпа на акреция да се променя значително с времето. Друг модел, обясняващ нашите наблюдения е наличието на втори компонент в системата – звезда или голяма планета, която се движи по силно епиптична орбита около централната звезда. Тогава, навлизайки в зоната на околозвездия диск, втория компонент предизвиква гравитационни смущения и съответно усилва или отслабва темпа на актеция. Регистрирането на периодичност в промяната на блясъка би било силен аргумент за правилността на втория модел. Уникалността на получените резултати се състои във възможността да изследваме непосредствено еволюцията на младите звезди и формирането на планетни системи около тях. доц. д-р Евгени Семков ас. д-р Стоянка Пенева
Художествена импресия на обект от типа FU Ori, картина на Ася Цветкова.
13 декември 2011 - Международен екип от астрономи с водещо българско участие откри нов клас магнитно-активни звездиПрез периода 2007 – 2011 бяха проведени наблюдения на петдесет и шест единични звезди-гиганти от късни спектрални класове. Използавани бяха 2-м TBL телескоп на обсерваторията Пик дю Миди, Франция и CFH телескоп (Хавай), оборудвани с най-новото поколение спектрополaриметри NARVAL и ESPADONS. Те дават възможност за прецизно регистриране и измерване на много слаби звездни магнитни полета. Изпълнението на наблюдателната програма беше финансирано на конкурсен принцип от европейския консорциум OPTICON (3 сесии, р-л проекти доц. Ренада Константинова-Антова от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория Рожен към БАН), френската програма PNPS (р-л проект проф. Мишел Орие), българския фонд «Научни изследвания» (р-л проекти доц. Константинова-Антова), както и по канадска научна програма (р-л проект д-р Грег Уейд). Темата "Магнитни полета при единични късни гиганти" е финансирана също така от фонд «Научни изследвания» по проекти ДО 02-85, ДСАБ 02/3 и в рамките на Българо-френското научно-техническо сътрудничество, програма RILA/EGIDE, по проект РИЛА 05/10. Международния колектив с р-ли доц. Константинова-Антова и проф. Орие е признат за световен лидер в тази област и е включен в консорциума за изучаване на магнетизма при звезди от късен спектрален клас Bcool, където доц. Константинова-Антова е координатор по темата. Работата по активността на единичните гиганти от късен спектрален клас е започната през 90-те години в българските обсерватории НАО-Рожен и АО-Белоградчик. Получените научни резултати хвърлят нов поглед върху активността и действието на магнитното динамо в напреднали стадии на звездна еволюция - една слабоизучена досега област. Открит е нов клас магнитно-активни звезди, намиращи се в еволюционен стадий след горене на хелия (т.нар. асимптотичен клон на гигантите). Тези резултати са отбелязани сред най-добрите постижения за периода 2009-2011 г. в доклада на Комисия 25 на Международния астрономически съюз (arxiv.org/abs/1111.0589). Предлагаме превод на онази част от доклада, където те са описани. МАГНИТНИ ПОЛЕТА ПРИ ЧЕРВЕНИ ЗВЕЗДИ-ГИГАНТИ (проф. Корин Шарбонел, президент на Комисия 25 на Международния астрономически съюз, IAU Trans. Volume XXVIIIA Reports on Astronomy 2009-2011, Ian Corbett, ed., in press) Наблюденията на червените звезди-гиганти разкриват нови страни от връзката между звездните магнитни полета и звездната еволюция. През последните три години беше проведено пилотно изследване на около петдесет единични късни звезди-гиганти (избрани основно по признаци за хромосферна активност). Бяха използвани спектрополяриметрите NARVAL@Pic du Midi и ESPaDOnS@CFHT. За пръв път беше регистрирано магнитното поле на звездата Бетелгейзе - предполага се, че това поле се генерира от т.нар. "локално динамо" (Auriеre et al. 2010). Почти всички звезди-гиганти от късен спектрален клас, при които е регистрирано магнитно поле, се намират в основата на червения клон на гигантите или в областта на горене на хелия. Много съществен извод, който бе направен наскоро, е че силата на магнитното поле зависи от периода на въртене. По-бързо въртящите се гиганти имат магнитни полета от няколко десетки гаусa (Konstantinova-Antova et al., 2008, 2009), докато при по-бавно въртящи се гиганти, като Полукс, например, се регистрират полета от около половин гаус (Auriеre et al. 2009). За Полукс това предполага звездна активност, подобна на слънчевата, или дори по-слаба от нея (Petit et al. 2008). При друга звезда-гигант - EK Eri, беше установено, че магнитното й поле е около двеста гауса. Докато е бил звезда-джудже, този обект вероятно е представлявал Ар звезда с много по-силно магнитно поле (Auriеre et al. 2008, 2011). Konstantinova-Antova et al. (2010) измериха магнитни полета от един до няколко гауса при няколко М-гиганта, сред които е звездата EК Boo, която е се намира в началото на асимптотичния клон на гигантите, или е на върха на клона на гигантите. Някои от тези единични М-гиганти се въртят по-бързо от типичното за техния спектрален клас и светимост. Положението им на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел показва, че това са звезди със средни маси, намиращи се на асимптотичния клон на гигантите. Посочените резултати разкриват един нов клас магнитно-активни звезди. Необходими са допълнителни спектрополяриметрични наблюдения, които да дадат отговор на въпроса дали тези звезди са редки уникални обекти, или магнитната активност е доста по-често срещано явление сред М-гигантите, отколкото се предполагаше до сега. В атмосферата на бързо въртящата се звезда-гигант HD232862 от спектрален клас G8II, с магнитно поле от няколко десетки гауса, бе регистрирано необичайно високо съдържание на литий (Lеbre et al. 2009).
Литература: Auriеre, M., Konstantinova-Antova R., Petit P. et al., 2008, A&A, 491, 499 Auriеre, M., Wade, G., Konstantinova-Antova R., et al., 2009, A&A, 504, 231 Auriеre, M., Donati, J.F., Konstantinova-Antova R., et al., 2010, A&A, 516, L2 Auriеre, M., Konstantinova-Antova R., Petit, P., et al., 2011, A&A, in press Konstantinova-Antova, R., Auriеre M., Iliev I ., et al., 2008, A&A, 480, 475 Konstantinova-Antova R., Auriеre M., Schrоder K.-P., Petit P., 2009, in Proc. IAU Symp. ”Cosmic Magnetic Fields: From Planets, to Stars and Galaxies”, K.G. Strassmeier,A.G. Kosovichev, J.E. Beckman, eds., 433 Konstantinova-Antova, R., Auriеre M., Charbonnel, C. et al., 2010, A&A, 524, A57 Lеbre, A., Palacios, A., Do Nascimento, J.D., et al., 2009, A&A, 504, 1011
За повече информация: доц. д-р Ренада Константинова-Антова (renada(at)astro.bas.bg).
9 декември 2011 - Открита е звезда застрашена от саморазрушениеМеждународна група астрономи сред които изследовател от ИА с НАО откриха звезда в галактиката Голям Магеланов Облак, известна под името VFTS 102, която се върти с умопомрачителната скорост от два милиона км/час, т.е. триста пъти по-бързо от Слънцето. Измерената скорост е много близка до критичната, при коята подобно на фойверк VFTS 102 би се разпиляла на милиони късчета в заобикалящото я пространство. Според една от хипотезите много вероятно е VFTS 102 да е започнала своя живот като член на близка двойна система. В процесът на еволюция, звездата VFTS 102 е прехвърляла маса върху партньора си, въртейки се все по-бързо и по-бързо. След период от около 10 милиона години по-масивната звезда избухва като свръхнова, изхвърляйки VFTS102 далеч от рожденното място на двойката. Откритието е направено като част от програма за изследване на масивното население в мъгля- вината “Паяк” в Големия Магеланов Облак – проектът “VLT FLAMES Tarantula”. Наблюденията са извършени с най-големия телескоп на Европейската Южна Обсерватория (ESO) в Паранал, VLT. В проекта “VLT FLAMES Tarantula” участват изследователи от 21 института и обсерватории в Европа и САЩ, сред които е и ИА с НАО, който неотдавна бе идентифициран от правителството на ГЕРБ като елемент от Националната Пътна карта на Научна инфраструктура Участието на ИА с НАО в този авторитетен научен консорциум е признание за постиженията на българската астрономия в изследванията на горещите масивни звезди. Българското участие в това изследване се спонсорира от Национален Фонд “ Научни изследвания” (DO 02-85).
22 септември 2010 - В НАО-Рожен бе открита звездната двойка с най-къса продължителност на "годината" – GSC 2314-0530Астрономите в Националната астрономическа обсерватория Рожен установиха, че звездата GSC 2314-0530 е двойна система, в която двете компоненти обикалят около общия център на масите и периодически взаимно се затъмняват. От фотометричните наблюдения, получени с 2-м и 60-см телескопи на НАО, бе измерен орбитален период от 0.1926 денонощия, което означава, че GSC 2314-0530 е най-късопериодичната двойка с нормални звездни компоненти, хладни звезди-джуджета. До преди десетина години, теоретично определената граница за най-къс орбитален период бе 0.22 денонощия. Орбиталният период на GSC 2314-0530 е доста по-къс от тази гранична стойност и по този параметър новооткритата двойка е рекордьор, отличаващ се с най-кратката продължителност на „годината”. Единствените известни астрономически обекти с по-къси орбитални периоди са така наречените катаклизмични (избухващи) звезди, които обаче съдържат компактен обект (бяло джудже или неутронна звезда). Орбиталният период на звездата GSC 2314-0530 бе потвърден и от спектрални наблюдения с 2-м телескоп на НАО-Рожен. Те показаха, че тя има и друга уникална особеност – двете й звездни компоненти са доста по-хладни, по-малки и по-слаби обекти от нашето Слънце (температури 3445 K и 2886 K, маси 0.55 и 0.29 от слънчевата маса, радиуси 0.57 и 0.36 от слънчевия радиус). Те са толкова близо една до друга, че взаимното им привличане е довело до съществена деформация на формата им (фиг. 1). От получените наблюдателни данни е изчислено, че звездата е сравнително близо до нас – на разстояние 163 светлинни години. Следващата особеност на двойната система GSC 2314-0530 е, че тя показва всички проявления на звездна активност. В спектъра на звездата са регистрирани широки емисионни линии на водорода (фиг. 2), което е проява на хромосферната й активност. Деформациите на кривата на блясъка й (фиг. 3) говорят за присъствие на фотосферни петна, подобни на слънчевите, но с доста по-голям размер. В течение на наблюденията в НАО-Рожен са регистрирани и избухвания на звездата (фиг. 3) в оптичния диапазон, които са подобни на слънчевите, но стотици хиляди пъти по-мощни от тях. Силната взривна активност на GSC 2314-0530 се потвърждава и от рентгеновите й избухвания, регистрирани от космическия спътник ROSAT. Изследването на новооткритата късопериодична затъмнителна двойка GSC 2314-0530 представлява стъпка към разбирането на хладните звезди, които напоследък привличат все повече вниманието на учените като подходящи обекти за търсене на екзопланети. Изследването на звездата GSC 2314-0530 е дело на изцяло български екип в рамките на съвместния научно-изследователски проект DO 02-362 (СМАРТНЕТ) на Института по астрономия при БАН и Шуменския университет, финансиран от Фонд "Научни изследвания" на МОМН. Повече подробности могат да се намерят в статията: "GSC2314-0530: the shortest-period eclipsing system with dMe components", Dinko Dimitrov & Diana Kjurkchieva, 2010, Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, 406, 2559. Резултатите, получени в НАО-Рожен, привлякоха вниманието на астрономите по света, включително и на научния екип на космическия телескоп Кеплер (Coughlin J. et al., arXiv 1007.4295v2 [astro-ph.SR] 28 Jul 2010).
Фиг. 1. 3D модел на двойката GSC 2314-0530 с деформирани компоненти,
Фиг. 2. Орбитална променливост на спектъра на GSC 2314-0530,
Фиг. 3. Променливост на блясъка на GSC 2314-0530 поради взаимни затъмнения,
15 септември 2010 - Избухване на нова звезда от типа FU Orionis открито в НАО Рожен. За първи път в света е регистрирано началото на такова избухванеБългарски астрономи откриха нова звезда от типа FU Orionis по наблюдения с 50/70 см Шмит телескоп на Националната астрономическа обсерватория Рожен. Звездите от този тип са млади обекти, които са в процес на гравитационно свиване и около тях съществуват масивни околозвездни дискове. По време на еволюцията на звездите, част от веществото на околозвездия диск пада върху повърхността на звездата. При възникване на нестабилност на диска, причините за която не са уточнени все още, количеството вещество падащо от околозвездния диск на звездата повърхност се увеличава многократно. Тогава се наблюдава мощно избухване на звездата, при което блясъка й се увеличава с 4-5 звездни величини (увеличението на светимостта е от порядъка на 100 пъти) за период от няколко десетки години.
Изследването е частично финансирано от фонд ”Научни изследвания” (договор DO 02 - 85).
19 юли 2010 - Бетелгейзе – кипяща звезда свръхгигант с магнитно поле!Международен екип астрономи с българско участие регистрира за първи път магнитното поле на Бетелгейзе, добре познатата на всички червена ярка звезда в съзвездието Орион. Само преди няколко години, учени от Швеция, Германия и Дания предсказаха теоретично и илюстрираха с резултати от числено моделиране наличието на магнитно поле в Бетелгейзе. Сега това теоретично предсказание намери своето наблюдателно потвърждение. Звездата бе наблюдавана в обсерваторията Пик дю Миди във Франция със спектрополариметъра НАРВАЛ – модерен инструмент, позволяващ регистриране на магнитни полета при звездите с голяма точност. Като свръхгигант от късен спектрален клас, преноса на енергия към повърхността на тази звезда се осъществява посредством гигантски конвективни клетки, потвърдени от наблюденията в последното десетилетие. Тази структура, наличието на магнитно поле, както и факта, че Бетелгейзе се върти много бавно води до извода, че при тази звезда действа динамо, много по-различно от това, на което се дължи активността на Слънцето. Чрез уникалните наблюдения, получени преди няколко месеца, за пръв път директно се потвърди, че при звездите действат и други типове динамо, различни от слънчевото. The magnetic field of Betelgeuse: a local dynamo from giant convection cells, M. Auri?re, J.-F. Donati, R. Konstantinova-Antova, G. Perrin, P. Petit, T. Roudier, 2010, A&A, 516L, 2 Съобщение за пресата (на френски език) се намира на интернет страницата на университета в Тулуза: http://www.ast.obs-mip.fr/.
Гигантската конвекция на повърхността на свръхгиганта Бетелгейзе. Изследването е частично финансирано от фонд ”Научни изследвания” (договор DO 02 - 85).
За повече информация: Ренада Константинова-Антова
10 юли 2010 – WASP-3c: първата екзопланета открита с телескопите на
|