Фотометрична променливост на ядрото на галактиката NGC 4395

21 юни 2011 г.

Фотометричната променливост е характерна особеност на всички обекти, при които се наблюдава акреция, от тесните двойни системи (катаклизмични звезди, нови-джуджета, галактически черни дупки и др.) до свръхмасивните квазари и сийфъртови галактики. Причините за променливостта не са напълно изяснени, но се предполага, че са свързани с процеси на нестабилност при самата акреция. За това изследването на променливостта ни помага да изучим механизмите на акреция, която е един от най-важните енергийни процеси във Вселената. Промяната на блясъка е много различна при различните обекти, но най-общо казано скоростта на промяна зависи от масата на обекта. Затова при звездните обекти се наблюдава променливост в рамките на минути и даже секунди, докато при радио-тихите квазари с маси около 10⁹ слънчеви маси промените стават за месеци. С маси между тези два типа обекти са някои средномасивни галактични черни дупки (~10³ слънчеви маси), които се наблюдават главно в рентгеновата област и активните галактични ядра с малки маси (~10^5-6 слънчеви маси), които могат да бъдат наблюдавани в оптичната област. За нашето изследване ние сме подбрали няколко активни галактични ядра с малки маси, с цел да изучим параметрите на фотометричната им променливост (характерното време за променливост, амплитудите, изменението на цветовете и др.). Всички обекти са радио-тихи, което предполага, че акрецията не е повлияна от изтичане на релативистки джет.

$Description: Description: C:\htm\WEB_NAO\observations\fr7_files\image901.jpg$

[ голяма версия на изображението ]

NGC 4395 е една от най-близките (z = 0.001) активни галактики от Sd тип, със широки емисионни линии и звездоподобно ядро, излъчващо в рентгеновата област. Най-често тя се споменава и като най-близката и с най-ниска светимост сийфъртова галактика от I тип. Масата на намиращата се в центъра черна дупка и съотношението на Едингтон за тази галактика са изчислени на M_BH ~ 4.10⁵ слънчеви маси и L/L_Edd~ 0.001 съответно. Рентгеновото излъчване на този обект е силно променливо в интервали от няколко секунди до минути. Досега от други автори е наблюдавана бърза оптическа променливост, както и отместване на максимумите на блясъка в различните оптични диапазони, рентгеновото и инфрачервеното излъчване.

Резултати от нашите изследвания (PDF 1.4 MB, EN)

Доц. д-р Е. Семков, доц. д-р А. Стригачев, доц. д-р Р. Бачев, докт. Ст. Пенева, Институт по астрономия с НАО, БАН,

Д-р А. Гупта, Aryabhatta Research Intitute of Observational Sciences, Nainital, Индия.

Други наблюдения | Новини