a Към другите новини | Други наблюдения
8 август 2017 г.
Тъмна мъглявина (Dark nebula, Dark Cloud) е област от междузвездното пространство с висока концентрация на газ и прах. Най-често са част от гигантски комплекси на звездообразуване в молекулярни облаци. Поглъщането на междузвездния прах е най-ефективно във видимия диапазон. Блокирайки светлината от звездите, намиращи се зад тях, тези области изглеждат като тъмни облаци на фона на звездното небе.
На 18.02.2017 г. кометата C/2015 ER61 (PANSTARRS) се намираше в съзвездието Змиеносец, на фона на тъмна област от балджа на Млечния път известна като мъглявината Тъмен кон (Dark Horse Nebula). Тази гигантска структура съдържа множество по-малки тъмни мъглявини. На изображението C/2015 ER61 се намира сред 8 тъмни мъглявини, най-известната от които е откритата в началото на 20-ти век от Едуард Барнард мъглявина Змия (Snake Nebula, Barnard 72 или B72). Издадения през 1919 г. каталог на тъмните мъглявини (On the dark markings of the sky, with a catalogue of 182 such objects) описва тази област по следния начин:
"The lower picture shows the S-shaped marking (N. 72) in α = 17h 16m 17s, δ = – 23° 37′, and several of the very black spots south of it."
Фиг. 1. C/2015 ER61 (PANSTARRS) в съзвездието Змиеносец (посочи снимката за повече информация)
Останалите обекти на изображението са 7 тъмни мъглявини от каталога на Барнард - B68, B69, B70, B71, B73, B74, B76 и две ярки звезди HD157398 и HD157588. Тук е и обекта на нашето изследване – кометата C/2015 ER61 (PANSTARRS), която 80 дни по-късно, на 9 май, премина през перихелий. Тази дългопериодична комета от Халеев тип (период 8684 години) произхожда от Облака на Оорт. Кометата е открита на 14 март 2015 г. от Panoramic Survey Telescope and Rapid Response System (Pan-STARRS1), като първоначално е класифицирана като астероид, при това с особено интересни параметри на орбитата – четвъртото най-голямо афелийно разстояние (а), и най-големия ексцентрицитет на орбитата (е) сред известните малки тела в Слънчевата система (a = 3224.1 AU, e = 0.99967, i = 6.1882°). В последствие обекта проявява кометна активност и в началото на 2016 г. е класифициран като комета. Навлизането във вътрешните части на Слънчевата система, и най-вече близкото преминаване край Юпитер, значително променят орбитните ѝ елементи – (a = 422.5 AU, e = 0. 99753, i = 6.3464°).
Получаването на продължителна серия от наблюдения, преди и след перихелий, дава възможност да се определят физическите и динамичните параметри на кометата и нейната орбита. Един възможен метод е проследяване на еволюцията на кометата в зависимост от перихелийното разстояние чрез карти на повърхностната яркост:
(a) 18.02.2017 г. (80 дни преди перихелий) (b) 20.05.2017 г. (11 дни след перихелий)
Фиг. 2. Еволюция на кометата в зависимост от перихелийното разстояние
Изображения:
Фиг. 1:
3 кадъра по 120 секунди всеки. B, V, R филтри
Фиг. 2:
(а) – 5 кадъра по 120 секунди всеки, филтър R
(b) – 5 кадъра по 50 секунди всеки, филтър R
50/70 см Шмит телескоп, цял кадър, нормална астрономическа ориентация
Снимки, цифрова обработка и текст: Андон Костов, ИА с НАО при БАН.
Източници:
http://vizier.u-strasbg.fr/viz-bin/VizieR?-source=J/A%2BA/383/631
https://ssd.jpl.nasa.gov/horizons.cgi#top
https://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi
https://en.wikipedia.org/wiki/C/2015_ER61_(PANSTARRS)