Професор Владимир Шкодров
На 31 август 2010 г., на 80 годишна възраст, почина проф. дфмн Владимир Георгиев Шкодров. Като гледах пълната с хора църква „Света София”, където беше опелото, си спомних думите на Марк Твен: „Живей така, че когато умреш дори и гробарят да заплаче”. Много хора бяха дошли да се простят с него, много цветя, венци от ИА, от БАН, от Шуменския университет и град Шумен, от Съюза на демократичните сили.
До края на дните си проф. Шкодров не престане да задава въпроси, да пита, да търси дискусия, нещо, което много умееше да прави, за да стигне до същността на проблемите. Съжаляваше само, че по здравословни причини, не може да работи както преди. Твърде се забави отпечатването на последната му книга: „Етюди по Астрономия”, която той накрая очакваше с непривична за него нервност и така и не я дочака. А остана ненаписана поне още една книга.
Владимир Шкодров е роден на 10.02.1930 г. в община Лом. През 1948 г. завършва гимназия в Белоградчик, а през 1958 г. – висшето си образование. Работи известно време в Централната лаборатория по висща геодезия.
В Секцията по Астрономия при БАН започва работа, когато научните изследвания чрез наблюдение на Изкуствени спътници на Земята (ИСЗ) са приоритетно направление в дейността на звеното. Няколко години, с кратко прекъсване, той работи в един от водещите институти по небесна механика в света Института по Теоретична астрономия (ИТА) в днешния Петербург, Там той разработва и двете си дисертации (кандидатска и докторска), защитени първата в ИТА, а втората в Московския Университет.
Негови идеи и изследвания намериха широк отзвук и признание. Получената от него количествена оценка за гравитационното влияние на земната въздушна маса върху движението на ИСЗ е принос в теорията на движение в планетното гравитационно поле и неговите резултати са включени в Справочно ръководство по небесна механика.
След влизането в действие на Националната астрономическа обсерватория (НАО) на Рожен, под негово ръководство и активно участие бе организирано изследване на динамиката и физиката на малки тела от Слънчевата система. Открити са над 100 нови малки планети, получена е първата фотография на Халеевата комета на територията на Европа. За заслугите му за постиженията на НАО-Рожен в изследване на Слънчевата система, американски колеги нарекоха малката планета с постоянен номер 4364 на негово име.
Вл. Шкодров провежда изследвания на динамичните процеси, както при тела от Слънчевата система, така и при тесни двойни звезди. В тях той разработва идеите от докторската си дисертация за използване на математическия апарат на квантовата механика при представяне на гравитационния потенциал на небесните тела. Резултатите му са изложени в две монографии.
Проф. Шкодров провеждаше задълбочени изследвания в областта на историята на науката. Той проследява пренасянето на идеите на Аристотел от древна Гърция във Византия и България през ранното средновековие, а по-късно от тук, чрез еретичните движения, възникнали на Балканския полуостров, към Западна Европа и най-вече в Южна Франция и Парижкия университет. Изследвал e и влиянието на научните концепции на Аристотел за природата върху развитието на съвременната наука и в частност на развитието на Астрономията (също представени в монография).
Научната му дейност представена в над 200 публикации в страната и чужбина, които са цитирани повече от 600 пъти.
Проф. Шкодров разви и активна преподавателска дейност. Ръководил е 10 докторанти и 17 дипломанти. Чел е лекции в Шуменския университет “Св. Епископ Константин Преславски” по: обща астрономия, двойни звезди, история на физиката, планетарна физика, небесна механика и история на астрономията. Издал е учебник „Планетарна физика”. Бил е Ректор на същия университет и като такъв има големи заслуги за откриване на Богословски факултет в град Преслав.
Проф. Шкодров имаше широки международни контакти и се ползваше с голям авторитет сред чуждестранните си колеги. Член бе на Международния астрономически съюз (МАС), КОСПАР и на Американското планетно дружество.
Заемал е различни административно-управленчески постове: ръководител на Първата станция за наблюдение на ИСЗ у нас, ръководител на Сектор “Слънчева система” към ИА; Председател на Научния съвет на ИА, Ректор на Университета “Епископ Константин Преславски” – Шумен, Зам. Председател на научната комисия по Физика при Висшата атестационна комисия (ВАК) ; Директор на ИА с НАО при БАН, член на Президиума на ВАК; Председател на Националния комитет по Астрономия, народен представител в 37-мо Народно събрание и член на парламентарната комисия по образование и наука; Ректор на Центъра за обучение при БАН, член на Управителния съвет на БАН; член на ръководството на БАН.
Владимир Шкодров умееше да отстоява позициите си, Като член на Президиума на ВАК, защити убедително фундаменталното значението на астрономията за развитието на науката, в резултат на което Комисията по Физика (към ВАК) бе наречена Комисия по Физика и Астрономия.
За многостранната си активна и ползотворна дейност,той е носител на високи награди и отличия, като орден “Стара планина I степен” , “Проф. Марин Дринов” с лента; “Доктор Хонорис Кауза” е на Шуменския Университет и “почетен гражданин” на град Шумен.
Владимир Шкодров е живял пълноценно, навсякъде, където е бил е направил нещо значимо, нещо добро. И с добро ще бъде запомнен.
Виолета Иванова