Назад

 

 

Международната година на астрономията 2009

в България – цели и инициативи

 

 

Уважаеми гости, драги колеги,

 

Международната година на астрономията е посветена на четири-вековния юбилей от първото наблюдение на небето с телескоп, направено от Галилей през 1609 г. Тя е призвана да маркира огромния скок на науката, който следва това наблюдение, и да фокусира вниманието на обществото върху астрономията като глобално мирно научно усилие за намиране отговорите на някои от най-фундамен­талните въпроси пред човечеството.

Международната година на астрономията бе предложена от Генералната асам­блея на Международния Астрономически съюз през 2003 г., подкрепена от ЮНЕСКО през 2005 г. и официално утвърдена и прокламирана от ООН в края на 2007 г. Нейната глобална цел е да даде възможност на всички хора на Земята да участват във вълнуващата научна и технологична революция, започната от Галилей, да почувстват вълнение от собственото си откритие чрез наблюдение през телескоп, да изпитат удовлетворение от полученото знание и да осъзнаят своето място във Вселената.

Чрез осигуряване на широк достъп на всички хора до резултатите на фундаменталната астрономия и космическите мисии ще се постигне оценяване на влиянието на астрономията върху ежедневието ни и осъзнаване на факта, че научното познание допринася за по-справедливо и мирно общество.

Основен акцент на Международната година на астрономията са младите хора. Чрез подобряване на формалното и неформалното обучение по астрономия в училища, научни центрове, народни обсерватории и планетариуми ще се осигури поглед към работата на изследователите и по такъв начин ще се стимулират младите хора за професионална реализация в областта на природните науки и технологиите.

В България организатори на различните инициативи на Международната година на астрономията са Съюзът на астрономите в България, Институтът по астрономия на БАН, Националният комитет по астрономия, Катедрата по астрономия на Софийския университет, Астрономическият център на Шуменския университет, народните обсерватории и регионалните инспекторати за образование.

В разработената богата програма за отбелязване на Международната година на астрономията в България са включени както участия в глобалните международни инициативи по този повод, така и многобройни национални инициативи.

 

Глобалните международни инициативи ще реализираме по следния начин.

1.           В инициативата Галилеоскоп, която цели масови астрономически наблюдения в течение на 2009 г., ще участваме като организираме периодично свободен достъп до всеки наличен телескоп в народните обсерватории, училищата и университетските центрове за деца, ученици и граждани.

 

2.           В международната инициатива Астрономия за всички се включихме чрез безплатно доставяне на всички училища в България на филма на Европейската космическа агенция „Очи към небето”, за чиито превод и размножаване благодарим на колегите от Института по астрономия на БАН. В рамките на инициатива Астрономия за всички планираме също изработване на слънчеви часовници в училищата и други образователни институции.

 

3.           В инициативата Усещане за Вселената, която е фокусирана към най-малките, ще се включим като по предварително подготвен сценарий организираме по места през месец май детски празници, на които чрез викторини, игри, песни, костюми и рисунки, деца на възраст от 4 до 10 години ще покажат своето усещане за красотата и гран­диозността на Вселената.

 

4.           В международната инициатива Космически дневник вече участваме активно от началото на януари чрез многобройни телевизионни и радиопредавания в национални и регионални медии, където представяме както последните астрономически пости­жения, така и предизвикателствата, пред които сме изправени. В инициативата Космически дневник ще се включим и чрез планираните срещи-разговори на ученици с водещи български астрономи в течение на годината последователно в много градове на страната. Част от нашите инициативи, за да покажем живота на професионалните астро­номи, са включени в проекта „Нощ на учените 2009” към 7 Рамкова програма на ЕС.

 

5.           В международната инициатива Астрономията и световното наследство, която е част от глобалната инициатива на ЮНЕСКО за опазването на световното културно и природно наследство, ще се включим чрез организиране на експедиции на студенти и ученици до археоастрономически обекти в България през месец юли.

 

6.           В инициативата Програма Галилей за учители, която цели създаване на световна мрежа от учители, разработващи дидактически мате­риали по астрономия на базата на данни, получени от автоматичните наземни телескопи, ще се включим чрез организиране по места на обучение на български учители по физика и астрономия в рамките на глобалния образователен проект „КОСМОС” по 7 рамкова програма на ЕС, разработван от консорциум от 16 партньора, един от които е Шуменският университет. В рамките на инициативата Програма Галилей за учители ще бъде реализиран и пътуващ семинар на учители до местата в Италия, свързани с живота и делото на Галилей.

 

7.            В международната инициатива Вселената от Земята, целяща показване красотата на Космоса, ще се включим чрез изработване на атрактивни астрономически изображения и подреждане на изложби в библиотеки, училища, музеи и галерии, както и чрез провеждане на кинолектории на научно-популярни филми с астроно­мическа тематика в образователни и културни институции в страната. Освен това в някои от най-големите градове ще се направят алеи с билбордове с астрономически изображения.

Освен участието ни в тези международни инициативи, в нашата програма за отбелязване на Международната година на астрономията са включени и множество национални научни, образователни и популяризаторски инициативи. Ето някои от най-съществените от тях.

 

1. През юбилейната година материалната база за научни изследвания в областта на астрономията в България ще бъде значително обновена и обогатена чрез

·              Съществено модернизиране на работата на 2-м ни телескоп чрез стартиране работата по глобалния научен проект „Национална астрономическа обсер­ватория–Рожен – център за върхови постижения в астрономията”, финансиран в конкурса „Центрове за върхови научни постижения” на Фонд „Научни изследвания” на МОН;

·              Ще бъде създадена мрежа от малки, дистанционно управляеми и роботизирани астрономически телескопи в България. Тя ще се реализира от екипи от Шуменския университет, Софийския университет, Института по астрономия и Народната обсерватория Варна в рамките на проект, финансиран от конкурса „ИДЕИ” 2008 на Фонд „Научни изследвания” на МОН.

 

2. Освен на множество международни симпозиуми, постиженията на профе­сионалните български астрономи ще бъдат представени пред обществото и на национални научни форуми по астрономия, а именно:

·              Трета национална научна конференция на Съюза на астрономите в България – 24 януари, София;

·              Юбилейно честване 150 години на основателя на българската астрономия проф. Марин Бъчеваров, 18 септември, Софийски университет;

·         Национална научна конференция по астрономия, организирана съвместно от Съюза на астрономите в България и Съюза на физиците в България, 23 октомври, Смолян.

 

3. През юбилейната година ще бъдат проведени и редица научни форуми по въпросите на обучението по астрономия, а именно:

·              Национална конференция по проблемите на обучението по физика и астрономия, 2-4 април, Русе;

·         Национален семинар за учители „Астрономията и природните науки”, 19-21 март, Ямбол;

·         Работно съвещание „Планетариумите в съвременния свят”, 28-29 май, Сливен;

·              35-та Национална конференция по астрономия за ученици, 26-28 юни, Варна;

·         Национална конференция „Астрономията – традиции и предизвикателства”, 5-6 ноември, Димитровград и др.

 

4. През юбилейната година ще бъдат реализирани както традиционните, така и нови, атрактивни извънкласни форми на обучение по астрономия, а именно:

·              Национална лагер-школа за ученици „Белите брези 2009”, юли, Кърджали;

·              Регионална астрономическа лагер-школа за ученици до 7 клас, август, Калофер;

·              Международна „Космошкола 4” за ученици, юли, Москва;

·              Наблюдателна експедиция „Слънчево затъмнение – Шанхай 2009”;

·              Научна експедиция за ученици „От Галилей до ЦЕРН”;

·              Астропарти за ученици „Байкал  2009”, юни, с. Байкал;

·              Пътуваща школа „Телескоп в джоба”, организирана от Регионален инспекторат Плевен;

·              Лятна 1-месечна практика в НАО-Рожен за студенти в рамките на проекта на Шуменския университет Студентска практика по астрономия към програмата „Развитие на човешките ресурси” на Европейските структурни фондове и др.

 

         5. Постиженията в обучението по астрономия ще бъдат представени на националните състезания по астрономия за ученици, а именно:

·              Национална фотоизложба „Светът през телескопа”, март, Хасково;

·              Национална олимпиада по астрономия, април, Хасково;

·              Национален конкурс за ученически проекти в Интернет „Ловци на небесни съкровища”, юни, Варна;

·              Национален конкурс за фантастичен разказ, 1 ноември, Стара Загора и др.

 

6. През юбилейната година ще проведем и редица инициативи за популяризация на астрономията, а именно:

·              Пътуваща изложба на старинни астрономически уреди от Националния политехнически музей в течение на годината последователно в редица градове от страната;

·              Лазерно астро-шоу за ученици „Звездите и Вселената в парка”, месец май, Плевен;

·              Шоу „Кулинарните фантазии на астрономите”, 21 септември, Шуменски университет;

·              Рок-концерт на открито „Астрономите пеят и танцуват” в нощта на учените 26 септември, Шумен и др.

 

Уважаеми дами и господа,

Реализирането на представената богата програма през международната година на астрономията означава сериозна работа и поставя огромна отговорност пред астрономическата ни колегия, но ви уверявам, че ще се справим, защото всички ние боготворим нашата наука и бихме искали колкото се може повече хора да усетят нейната магия и тя да получи достойно признание от цялото общество. Това го дължим и на хилядите известни и неизвестни астрономи от древността до наши дни, работили неуморно и посветили ума и живота си за възхода на тази прекрасна наука.

 

 

Уважаеми гости, драги колеги,

Още преди хилядолетия, обръщайки поглед към красивото звездно небе, древните хора изпитвали почит и благоговение. Човешкото преклонение пред космоса по-нататък се проявява във всяка цивилизация и култура. През 1609 г. Галилей пръв насочва своя телескоп към нощното небе и прави забележителни открития, които променят света завинаги.

Астрономията винаги е имала огромно влияние върху развитието на науката и културата, стимулирала е развитието на технологиите и винаги е била мощен израз на човешкия интелект. Тя е източник на най-важните открития за природата на Вселената и нашето място в нея. Развитието на космонавтиката би било немислимо без постиженията на астрономията, а днес те се развиват съвместно, в името на сигурността и благоденствието на човечеството.

Последните десетилетия са маркирани от много нови фундаментални открития в астрономията. Докато преди столетие знаехме твърде малко за съществуването дори на нашата собствена галактика днес знаем, че нашата Вселена се състои от милиарди галактики. Докато преди столетие нямахме представа дали има други планетни системи във Вселената, днес са известни над 300 планети около други звезди в нашата галактика. Докато преди столетие изучавахме небето само с оптични телескопи, днес наблюдаваме небето от Земята и от космоса, от радиодиапазона до гама диапазона, т.е. нашият поглед към Вселената е „по-многоцветен” отвсякога.

На базата на такива наблюдения се очаква през 21 в. да се определят скоростта на разширение на Вселената и нейната плътност, а оттам да се получат отговори на въпросите:

Винаги ли ще се разширява Вселената? С ускорение ли става това разширение?

Търсенето на планетни системи извън Слън­чевата система ще продължи да се развива още по-интензивно през 21 в. в търсене отговори на въпросите:

Колко звезди са заобиколени от планетни системи и колко от тях са вероятни места на живот?

Установявайки, че някои космически тела се приближават опасно към Земята, от астрономите се очаква отговор на въпро­са: Каква е вероятността за сблъсък?

От астрономията на 21 в. се очаква сериозен принос в отговорите и на следните фундаментални въпроси:

Еднакви ли са физичните закони и фундаменталните кон­станти навсякъде във Вселената? Как и защо е възникнала Все­лената? Съществуват ли други вселени? Как и защо се е зародил животът на Земята? 

Отговорите на тези въпроси ще имат дълбоко въздействие върху нашето разбиране за заобикалящия ни свят.

Затова в началото на третото хилядолетие астрономията е обърната към бъдещето, изпълнено с големи възможности, но и с много предизвикателства. Днес сме на границата на нов етап от открития, който ще бъде толкова важен, колкото този, възвестен от Галилей преди 400 години. Международната година на астрономията е голям празник и апотеоз на нашата фундаментална наука и признание от страна на обществото за нейния огромен и всеобхватен принос за развитието на човечеството.

 

Бих искала да завърша с думите на гениалния Анри Поанкаре:                            

„Астрономията е полезна, защото ни възвисява над сaмите нас. Полезна е, защото е величествена, полезна е, защото е прекрасна. Именно тя ни показва колко е нищожен човек телом и колко е велик духом, понеже умът му е в състояние да обхване сияйните звездни бездни, наслаждавайки се на безмълвната им хармония, в които тялото му е само една тъмна точка,. Само така осъзнаваме своята мощ. И тук никаква цена не може да бъде прекалено висока, защото това съзнание ни прави по-силни!".

 

  

  

Назад